Ода на радостта
Макар и пенсионерка, до неотдавна работех като готвачка в дребен ресторант. Което в прочут смисъл ми доставяше радост. Влагах всичките си умения, с цел да бъдат ястията вкусни и здравословни, само че клиентите бяха малко и нямаше възвръщаемост на вложените средства. Наложи се да си потегли, само че най-малко ми заплатиха за направените часове. С част от парите покрих две изостанали сметки – за заема и за телефона. Скътах останалите за храна. Докато си намеря друга работа.
Вече не работя, само че пък имам доста време за четене – което си е мотив за наслада. Вадя от библиотеката си непрочетени или забравени книги и пропадам в техните светове. Пренасям се в други столетия. Героите там също търсят щастието, а то, както знаем, е птица мимолетна.
Днес взех решение да пазаря. Отделих три лв. и за всеки случай взех шепа жълти стотинки – в случай че не ми стигнат парите. Знам в кое от околните магазинчета има евтини артикули и се насочих натам. Ужасно ми се ядяха плодове и не се поколебах да си купя цялостен кг леко набити или почнали да загниват праскови. Какво пък, ще изрежа изгнилото, а с останалото ще си направя плодова салата. Все отново са понижени на 30 стотинки, което си е мотив за наслада. Купих и няколко свежи чушки и пет картофа – по този начин осигурих храната за цели два дни.
В друго магазинче открих евтини домати – дребни, само че узрели и евентуално вкусни. Стават както за закуска, по този начин и за салата към обедното меню. Зеленчуците са потребни, пък и съм вегетарианка. Днес бях сготвила нахутена яхния. Нахутът е напряко разкош, само че един път месечно мога да си го разреша. По-нататък считам да си купя и елда. Знам чудесна салата със сварена елда, маслинки и доста магданоз – напряко витаминна бомба. Става и за главно ядене, което си е мотив за наслада.Въпреки умората, стъпките ми ставаха все по-леки. Тази заран се разходих и до новия градски парк. Минах около десетина красиви здания, издигнати за студентите от локалния задграничен университет. Утрото беше свежо след падналия през нощта дъжд. Отдясно шумеше придошлата река, а вляво се зеленееха обширни площи грижливо окосена трева. Разлистени млади дръвчета ми махаха с клони, ехтяха птичи серенади, което за мен още веднъж бе мотив за наслада. От чистите алеи, семплата подреденост и грижливо подрязаните в чудновати форми шубраци се виждаше, че тук пипа умела и мощна ръка.
Помислих си за Виена, не знам за какво. Може би под въздействие на книгата за живота на Моцарт, която чета сега. Така и не съумях да отида до Австрия повторно, а толкоз желаех да мина още един път по дребните виенски улички с картинни галерии, а за какво не и да отскоча до Залцбург, града на великия композитор. Точно тогава се вгледах в кошчетата за отпадък край алеята в нашия парк, където главно минава българският поток разхождащи се жители. Наоколо се търкаляха шарени опаковки и чаши от кафе. Може би вятърът по време на снощната стихия ги е разпилял... Подейства ми отрезвяващо.
Откакто започнах да работя като готвачка, което не е главната ми специалност, постоянно си мисля за Пепеляшка. Вече разбирам нейния блян за блестящо осветени зали, шумящи бални рокли, изящни пантофки и вълшебна, красива музика. Започнах да предпочитам почивния си ден на дати, в които филхармонията изнасяше концерт или гостуваше театър на операта от близкия по-голям град. Приключвах с готвенето в ресторанта час преди представлението, преобличах се, слагах малко грим и тръгвах към залата. Въпреки умората, стъпките ми ставаха все по-леки. Наслаждавах се на златото на залеза, усмихвах се на хората, които срещах. Бях една Пепеляшка, която отиваше на бал – без карета, заради липса на самодива магьосница, само че въпреки всичко на бал. Скоро музиката ме понасяше на крилете си и оставаше в мен още доста дни. Особено мощно ми подейства операта „ Дон Жуан ” на Моцарт. Вкъщи я слушах доста пъти на компютъра си, с цел да й се насладя още веднъж и още веднъж. Бях като опиянена, сънувах я насън и нескрито. И по този начин всякога, до идващия концерт или театър.Почувствах несломимата мощ на човешкия дух. Това бе същински мотив за наслада.Наскоро ми се удаде да чувам 9-та симфония на Бетовен в София, освен това не къде да е, а в зала „ България ”. Имаше особено обезпечен рейс, който да ни върне назад след концерта. Поводът бе честване на 150-годишнината от рождението на Петър Дънов. След антракта зазвуча „ Ода на насладата ”. В съзнанието ми изплува споменът за клип, който бях видяла преди няколко дни във фейсбук. Облечен във фрак музикант свиреше на контрабас на един от одеските площади. Малко момиченце се приближи и пусна в шапката пред него няколко монети. И тогава стана знамение. От вратите на постройките в близост един след различен започнаха да излизат хора с цигулки, виоли, виолончела, духови и ударни принадлежности и да се включват в концерта. В един миг измежду събралите се в близост хора се оказаха и хористи, които мощно запяха „ Ода на насладата ”. Тя прозвуча красиво и въодушевено тъкмо в Одеса – в този прелестен украински град, като че ли на инат на огромната покруса, сполетяла страната. Почувствах несломимата мощ на човешкия дух. Това бе същински мотив за наслада.
Очаквам с неспокойствие всеки нов ден. Събуждам се с изгрева, вдъхвам свежестта на утринния въздух, любувам се на прелестния тон от крилете на гълъбите, които прелитат над мен в стройно ято. Животът е прелестен. Не е ли това най-висшият мотив за наслада?
Елена Илиева
Вече не работя, само че пък имам доста време за четене – което си е мотив за наслада. Вадя от библиотеката си непрочетени или забравени книги и пропадам в техните светове. Пренасям се в други столетия. Героите там също търсят щастието, а то, както знаем, е птица мимолетна.
Днес взех решение да пазаря. Отделих три лв. и за всеки случай взех шепа жълти стотинки – в случай че не ми стигнат парите. Знам в кое от околните магазинчета има евтини артикули и се насочих натам. Ужасно ми се ядяха плодове и не се поколебах да си купя цялостен кг леко набити или почнали да загниват праскови. Какво пък, ще изрежа изгнилото, а с останалото ще си направя плодова салата. Все отново са понижени на 30 стотинки, което си е мотив за наслада. Купих и няколко свежи чушки и пет картофа – по този начин осигурих храната за цели два дни.
В друго магазинче открих евтини домати – дребни, само че узрели и евентуално вкусни. Стават както за закуска, по този начин и за салата към обедното меню. Зеленчуците са потребни, пък и съм вегетарианка. Днес бях сготвила нахутена яхния. Нахутът е напряко разкош, само че един път месечно мога да си го разреша. По-нататък считам да си купя и елда. Знам чудесна салата със сварена елда, маслинки и доста магданоз – напряко витаминна бомба. Става и за главно ядене, което си е мотив за наслада.Въпреки умората, стъпките ми ставаха все по-леки. Тази заран се разходих и до новия градски парк. Минах около десетина красиви здания, издигнати за студентите от локалния задграничен университет. Утрото беше свежо след падналия през нощта дъжд. Отдясно шумеше придошлата река, а вляво се зеленееха обширни площи грижливо окосена трева. Разлистени млади дръвчета ми махаха с клони, ехтяха птичи серенади, което за мен още веднъж бе мотив за наслада. От чистите алеи, семплата подреденост и грижливо подрязаните в чудновати форми шубраци се виждаше, че тук пипа умела и мощна ръка.
Помислих си за Виена, не знам за какво. Може би под въздействие на книгата за живота на Моцарт, която чета сега. Така и не съумях да отида до Австрия повторно, а толкоз желаех да мина още един път по дребните виенски улички с картинни галерии, а за какво не и да отскоча до Залцбург, града на великия композитор. Точно тогава се вгледах в кошчетата за отпадък край алеята в нашия парк, където главно минава българският поток разхождащи се жители. Наоколо се търкаляха шарени опаковки и чаши от кафе. Може би вятърът по време на снощната стихия ги е разпилял... Подейства ми отрезвяващо.
Откакто започнах да работя като готвачка, което не е главната ми специалност, постоянно си мисля за Пепеляшка. Вече разбирам нейния блян за блестящо осветени зали, шумящи бални рокли, изящни пантофки и вълшебна, красива музика. Започнах да предпочитам почивния си ден на дати, в които филхармонията изнасяше концерт или гостуваше театър на операта от близкия по-голям град. Приключвах с готвенето в ресторанта час преди представлението, преобличах се, слагах малко грим и тръгвах към залата. Въпреки умората, стъпките ми ставаха все по-леки. Наслаждавах се на златото на залеза, усмихвах се на хората, които срещах. Бях една Пепеляшка, която отиваше на бал – без карета, заради липса на самодива магьосница, само че въпреки всичко на бал. Скоро музиката ме понасяше на крилете си и оставаше в мен още доста дни. Особено мощно ми подейства операта „ Дон Жуан ” на Моцарт. Вкъщи я слушах доста пъти на компютъра си, с цел да й се насладя още веднъж и още веднъж. Бях като опиянена, сънувах я насън и нескрито. И по този начин всякога, до идващия концерт или театър.Почувствах несломимата мощ на човешкия дух. Това бе същински мотив за наслада.Наскоро ми се удаде да чувам 9-та симфония на Бетовен в София, освен това не къде да е, а в зала „ България ”. Имаше особено обезпечен рейс, който да ни върне назад след концерта. Поводът бе честване на 150-годишнината от рождението на Петър Дънов. След антракта зазвуча „ Ода на насладата ”. В съзнанието ми изплува споменът за клип, който бях видяла преди няколко дни във фейсбук. Облечен във фрак музикант свиреше на контрабас на един от одеските площади. Малко момиченце се приближи и пусна в шапката пред него няколко монети. И тогава стана знамение. От вратите на постройките в близост един след различен започнаха да излизат хора с цигулки, виоли, виолончела, духови и ударни принадлежности и да се включват в концерта. В един миг измежду събралите се в близост хора се оказаха и хористи, които мощно запяха „ Ода на насладата ”. Тя прозвуча красиво и въодушевено тъкмо в Одеса – в този прелестен украински град, като че ли на инат на огромната покруса, сполетяла страната. Почувствах несломимата мощ на човешкия дух. Това бе същински мотив за наслада.
Очаквам с неспокойствие всеки нов ден. Събуждам се с изгрева, вдъхвам свежестта на утринния въздух, любувам се на прелестния тон от крилете на гълъбите, които прелитат над мен в стройно ято. Животът е прелестен. Не е ли това най-висшият мотив за наслада?
Елена Илиева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ