Животът на средностатистическата жена в Древен Рим
Макар и мнозина да имат вяра, че историята се трансформира и човечеството върви към по-светло бъдеще, архивите описват напълно друга история. Не инцидентно ви запознахме с работния график на средностатистическия крепостен селяндур. Днес ще обърнем внимание на дамата в Древен Рим и нейните провокации. Ще се срещнем с някои дневни практики, фамилни провокации и други събития в живота ѝ. Някои се практикуват и до през днешния ден, до момента в който други не съумяват да се наложат толкоз добре по обясними аргументи.
Женската хубост е била оръжието на всяка дама в Рим. Макар и правата им да са доста лимитирани по отношение на мъжките, дамите постоянно употребявали своята визия като паспорт за свободно прекосяване, достъп до най-различни богатства и други позитиви от живота. Богатите римски съпруги постоянно отказвали да кърмят своите чеда. Според древноримския гинеколог Соранус, точно втората млечна майка може да бъде положително решение за новороденото, тъй като първородната постоянно е изтощена след раждането. За страдание можем да забележим, че има единствено една вълчица, която да помогне за основаването на империята.
Снимка: By Agnete – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8265167
За разлика от неговите сътрудници, той считал, че зареждането на новороденото с твърда храна – като самун потънал във вино – може да стартира едвам след 6-я месец. Римският доктор препоръчвал на дамите да наемат гръцки млечни майки, тъй като по този начин детето можело да научи втори език доста по-лесно. Останалите сътрудници на Соранус обаче оставали безапелационни, че най-хубавото мляко е точно майчиното. Така с изключение на приучване на новороденото, майката демонстрирала темперамент. Онези, които отказвали да кърмят не се гледали с положително око, само че постоянно точно материалният им статус не разрешава да бъдат изключително засегнати и подложени на критика от обществото.
Детството на младите девойки в империята също има своите позитивни страни. Повечето девойки до 12-годишна възраст трябвало да се омъжат. Макар и сходни практики да се виждат през днешния ден в страни като Йемен, повода за толкоз ранното встъпване в брак идва като разследване на високата смъртност измежду децата, затова девойките се омъжват в най-хубавите вероятни години са основаването на потомство. Днес визиите за вярната възраст са изменени доста.
Повечето деца са имали положително детство и даже играчки. При направени разкопки през XIX век, учените откриват дървена кукла с движещи се крака, която наподобява извънредно доста на днешната кукла Барби. Макар и пластмасовото копие през днешния ден да се употребява с леки форми на феминизъм и превозване на забавни хрумвания измежду младите девойки, римската кукла имала женствени форми и стомах, който припомня, че е майка. По този метод римляните се опитвали да приготвят всяко едно момиче за бъдещето семейство.
Снимка: By WolfgangRieger – Marisa Ranieri Panetta (ed.): Pompeji. Geschichte, Kunst und Leben in der versunkenen Stadt. Belser, Stuttgart 2005, ISBN 3-7630-2266-X, p. 206, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6216874
Впечатление прави съществуването на клаузата бракоразвод – феномен в античната история, изключително откакто дамата в множеството случаи има правата на нечифтокопитно животно – всички отговорности за гледането на децата се преписват на мъжа. Разводите са забавен феномен в Римската империя и даже бащата на брачната половинка може да го изиска от нейно име. Практиката демонстрира, че родителят резервира своята роля до края на живота си и няма да разреши на безусловно никого да остави неговата щерка да страда.
Мъжът също може да задейства своята уговорка за бракоразвод, изключително в случай че неговата брачна половинка изневерява. Римската юридическа система постоянно поддържа мъжа и фактът, че децата ще отидат при по-силния пол ги стимулира майките да запазят фамилията си. Мъжът може да реши дали да остави някаква форма на настойничество. Разбира се, това може да се преглежда и като добър способ за операция, само че генерално разводите не са имали своето положително и мощно добро име.
Една от положителните практики за опазване на брачна половинка е точно визията на дамата. Точно затова доста римски дами се пробват да запазят младостта си колкото се може повече. Единственият проблем е, че в древността липсват изключително положителни препоръки и практики. Боядисването на белите коси започвало благодарение на смазани червеи и олио. Макар и множеството препоръки да идват от най-различни философи, точно крокодилът се оказва честа процедура, въпреки и ароматите да изискват туширане с различен тип парфюмерия. Археолози изпращат кутийка с крем в лаборатория в Лондон. Подробният разбор демонстрира съществуването на животинска мехлем, нишесте и калай.
По-важното е, че римляните въпреки всичко виждали и други качества в своите партньорки, с изключение на хубостта, както и да е реализирана тя. Образователната система разрешавала на дамите да се научат да четат и пишат, само че практиката засягала най-често междинната и висшата класа в града. Някои фамилии наемали частни учители и разрешавали на дъщерите си да учат гръцки и математика. Всички тези умения се ползвали в домакинската работа, а що се отнася до начетените дами, те изиграват доста значима роля в живота на своите мъже.
Снимка: By Carole Raddato from FRANKFURT, Germany – Fresco depicting a seated woman, from the Villa Arianna at Stabiae, Naples National Archaeological Museum, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45907260
Именно дамата би трябвало да показва качества, с които да добавя своя сътрудник, а това може да се случи с по-висока степен на обучение. Майката на Нерон – Агрипа е подобен образец. В историческите архиви няколко пъти се приказва за нейните собственоръчно написани записки, само че за жалост същите не съумяват да оцелеят. Римляните не желаели да имат прекомерно образована и непокорна жена, само че богатите фамилии в никакъв случай не спирали устрема на своето потомство да учи. В следствие точно интелигентните дами се трансформират в нужното острие на мъжа.
Макар и наличието им на политическата сцена да е доста лимитирано. Римските дами можели да въздействат директно на всеки свободен избор. Именно те се трансформират в доста съществени покровители при избора на избран претендент за сената. Освен това римските императори не пропущали опция да се изобразяват със фамилията си и най-много със своята лична брачна половинка.
Ето за какво монети, статуи и всевъзможни други декорации са непокътнати точно за съпругите. Жената обаче има своята власт до несъмнено равнище. Император Август да вземем за пример почнал да се облича с евтини вълнени облекла, с което да затвърди позицията си, че към момента е човек от народа. За страдание, неговата щерка подценява този закон и би трябвало да бъде изпратена в заточение за своята скъпа одеждa. Въпреки това ще открием женско въздействие в безусловно всяка допустима сфера в Римската империя.
Снимка: By Flickr: Vibia. Author: Iessi, 10 October 2006., CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3538633
