Макар и да сме свикнали с незавидни позиции в класации

Макар и да сме привикнали с нежелани позиции в ранглисти в границите на Европейската общественост, е изключително тревожно когато ранглисти свързани със здравето ни слагат не просто на най-долния етаж, а в мазето. В това мазе, където стоят неизползвани стотици хиляди ваксини, в очакване на спонтатен прилив от групов възторг. В скорошна публикация в “Ню Йорк Таймс” България беше посочена с учудване като страна членка на Европейския Съюз с едвам 15% ниво на имунизиране, при междинна за европейските страни от към 60% . Това съществено закъснение не е нито инцидентно, нито обикновено, и рискува да сложи здравната ни система в тежка обстановка при настъпващата трета Ковид вълна. За да се избегне това, е небходимо да се схванат и обсъдят аргументите за забавянето и за отрицателните настройки към имунизациите в българското общество. С други думи, би трябвало да се огледа на имунизацията не като на медицински, а като на обществен феномен.

С напредването на имунизационните акции в Европа станаха налични данни, които разрешават да се наблюдава равнището на имунизация и да се проучват обществените фактори които форсират или забавят акцията. Във френската преса неотдавна бяха оповестени данни, показващи съществени районни разлики в равнището на имунизиране. Най-слабо протича процеса в южно-югоизточната част на страната, където исторически-заложени настройки против “вмешателството” на централната власт намират отражение както в нарасналата поддръжка за придвижвания като " жълтите жилетки ", по този начин и в оспорването на изгодите и нуждата от имунизация. Едно задълбочено проучване на настройките в Англия също сподели че имунизацията възпроизвежда разграничителни линии в обществото . Най-високите нива на песимизъм към имунизациите са измежду ниските социално-икономически пластове и измежду етническите малцинства. Други фактори които въздействат отрицателно са нивото на доверие в здравната система и нивото на информираност за вируса.

Тези резултати имат отношение и към България. Безспорно, ниското ниво на доверие в здравната система е един от факторите за съмнение към имунизациите . Но това съмнение не може да изясни значими разлики в груповите настройки сред разнообразни елементи на страната или разнообразни обществени групи. Да се очертаят тези разлики разрешават данни от две проучвания на " Алфа Рисърч " на настройките към имунизацията, извършени през февруари и юли тази година. За оптималната сравнимост, знаци за “позитивни” и “негативни” настройки от двете талази бяха подложени на (логистичен) регресионен разбор. Резултатите демонстрират че има две променливи които предсказват значимо настройките – равнище на обучение, и най-много – място на живeeне (големи против дребни обитаеми места).

Географският резултат е преобладаващ, и е надалеч по-силен от резултата на приходите. Това къде живeeш дефинира значително и настройката към имунизациите. Резултатите удостоверяват, че главното разделяне в България във връзка с имунизацията не е по приходи, пол или етнически симптом, а по местоживeeне, обучение и възраст . Хората с по-добро обучение, в по-големите обитаеми места и в по преклонна възраст имат доста по огромна възможност да са към този момент имунизирани или да изразят предпочитание да се имунизират в близко време. Това което е изключително значимо е че следените разлики - сред огромните и дребните обитаеми места, сред висoко и по-ниско образованите, не спадат с времето - те освен се резервират, само че даже порастват.

Например, София показва 62% положителни настройки към имунизациите в двете талази, до момента в който в дребните градове позитивните настройки понижават от 44 до 32 % от февруари до юли. Това изяснява и за какво в последните месеци не се следи усилване на имунизацията, сравнимо с това в други страни които се приготвят интензивно за настъпващата Ковид вълна. Блокиращите обществени механизми остават непроменени.