"Мартин Идън" на Лондон се мести от САЩ в Неапол
Макар да е по-популярен с приключенските си романи " Белият зъб " и " Дивото зове ", " Мартин Идън " е считан за най-важната творба на Джек Лондон. В този полуавтобиографичен разказ писателят ненапълно споделя личния си път - от безпаричен моряк до прочут публицист, изкушен от левите хрумвания, само че в последна сметка предал се на индивидуализма.
Филмът бе в програмата на миналогодишния " София филм фест " и пътуването му до екраните е същинска авантюра - след анулацията на фестивала през март поради ковид, той бе включен в онлайн изданието му през лятото, сетне имаше и няколко прожекции на огромен екран, а чак в този момент потегля по кината у нас - кой знае докога и пред какъв брой фенове.
Този " Мартин Идън " е италианска екранизация, игрален дебют на изявения документалист Пиетро Марчело, и този факт е обвързван с една фундаментална смяна в епохата и местоположението: от Сан Франциско, Съединени американски щати, при започване на XX век действието се мести в Неапол, Италия. Не е напълно ясно по кое време, само че Марчело ловко употребява опита си в документалното кино, включвайки (оцветени) архивни фрагменти като органична част от описа си.
Меланхолично красивият Лука Маринели, който завоюва премията за мъжка роля при премиерата на кино лентата на Венецианския кинофестивал, изпълва със наличие ролята на Мартин. Макар че други детайли в достоверността на кино лентата съществено се пропукват - до края на кино лентата (а той е много дълъг) не можах да привикна да произнасят името на героя на италиански, освен това с френски акцент. Той принадлежи на Джесика Креси - не чак толкоз сполучлив, само че хубав избор за буржоазката, в която Идън се влюбва. Именно тази съдбовна среща кара неукия бачкатор да се усъвършенства, самообучава и да превземе писателското занятие. В последна сметка сполучливо, само че този триумф му носи горест: търсенето на разнообразни пристанища в живота не оказва помощ на амбициозния Мартин да уседне и да откри покой на никое място.
Първата половина на кино лентата е по-успешна, заимствайки детайли от естетиката на френската Нова вълна и италианското кино от 60-те и 70-те години, втората е затлачена от дидактика или e просто протяжна и досадна. Но в случай че търсите опция на " Нетфликс " - хубав мъж с пролетарски перчем ви чака в кината с една класическа история за пътя към висшето общество - и неговата цена.
Филмът бе в програмата на миналогодишния " София филм фест " и пътуването му до екраните е същинска авантюра - след анулацията на фестивала през март поради ковид, той бе включен в онлайн изданието му през лятото, сетне имаше и няколко прожекции на огромен екран, а чак в този момент потегля по кината у нас - кой знае докога и пред какъв брой фенове.
Този " Мартин Идън " е италианска екранизация, игрален дебют на изявения документалист Пиетро Марчело, и този факт е обвързван с една фундаментална смяна в епохата и местоположението: от Сан Франциско, Съединени американски щати, при започване на XX век действието се мести в Неапол, Италия. Не е напълно ясно по кое време, само че Марчело ловко употребява опита си в документалното кино, включвайки (оцветени) архивни фрагменти като органична част от описа си.
Меланхолично красивият Лука Маринели, който завоюва премията за мъжка роля при премиерата на кино лентата на Венецианския кинофестивал, изпълва със наличие ролята на Мартин. Макар че други детайли в достоверността на кино лентата съществено се пропукват - до края на кино лентата (а той е много дълъг) не можах да привикна да произнасят името на героя на италиански, освен това с френски акцент. Той принадлежи на Джесика Креси - не чак толкоз сполучлив, само че хубав избор за буржоазката, в която Идън се влюбва. Именно тази съдбовна среща кара неукия бачкатор да се усъвършенства, самообучава и да превземе писателското занятие. В последна сметка сполучливо, само че този триумф му носи горест: търсенето на разнообразни пристанища в живота не оказва помощ на амбициозния Мартин да уседне и да откри покой на никое място.
Първата половина на кино лентата е по-успешна, заимствайки детайли от естетиката на френската Нова вълна и италианското кино от 60-те и 70-те години, втората е затлачена от дидактика или e просто протяжна и досадна. Но в случай че търсите опция на " Нетфликс " - хубав мъж с пролетарски перчем ви чака в кината с една класическа история за пътя към висшето общество - и неговата цена.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ