Макао – между Лас Вегас, Китай и Португалия
Макаo бе едно от първите места, които посетих в Азия, и както множеството му гости, го комбинирахме с няколко дни и в Хонг Конг. Фериботите, за наше огромно удивление, бяха на всеки 15 минути, а пътуването лишава към час.
Макао се състои от полуострова Макаo и островите Тайпа и Колоан. Днес обаче двата острова към този момент са съединени. Когато преди няколко години на Международния панаир по туризъм в Лисабон попитахме представител на щанда на Макао за площта му, отговорът, който получихме, бе: " Вече достигнахме 30 кв. км ", което провокира любознанието ни.
Когато пристигнахме на пристанището, всичко в близост изглеждаше сходно на Хонг Конг – забързани азиатци притичват във всички направления. След като обаче се поразходихме, гледната ми точка радикално се промени. Защото Макао никога не е единствено високи здания и казина. Макаo е една невероятна комбинация на култури, които съжителстват дружно, само че действително не се смесват. Странна и в същото време доста забавна е украсата за китайската Нова година посред по този начин типичния португалски паваж…
Макаo е самостоятелна от Португалия територия от 1999 година насам, само че португалският език е към момента формален (заедно с мандарин) най-малко до 2049 година Поради тази причина имената на улиците са изписани както на португалски, по този начин и на мандарин (качвайки се в едно такси обаче, откакто казахме на португалски името на улицата, до която искахме да стигнем, бяхме изгонени с репликата " No English! " ; горкият таксиджия даже не разбра, че говорехме на сякаш формалния му език).
В Макаo към момента съществуват настоящи християнски църкви. Руините на фасадата на църквата " Св. Павел ", изгоряла през 1835 година по време на ураган, са извънредно красиви и впечатляващи.
(В региона към църквата " Св. Павел " оферират за дегустация нещо, което на тип мощно припомня желиран мармалад. Всъщност обаче е свинска маз, която персонално на мен не ми хареса. Имайте го поради, в случай че решите да го пробвате и очаквате да е сладко на усет.)
И от религиозни паметници до " Улицата на щастието ", Макаo продължава да впечатлява с още контрасти. Тази дребна тясна уличка с червени прозорци в миналото е била обичаното място на мъжете в града. Днес там
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




