Мъжката голота е тема в изкуството, за която като публика

Мъжката голота е тематика в изкуството, за която като аудитория нямаме развити сетива. Изображенията и пластиките на голи дами са от дълго време привични и всеки от нас може да ги гледа и осмисля в подтекста на персоналния си живописен усет – по-изискан или по-непретенциозен, няма значение. Голата жена може да ни разкрие сюжети, естетически аспекти, художествени или персонални асоциации, напълно елементарни реакции на харесване или нехаресване. Изображенията на голи мъжки тела неизбежно провокират в някаква степен стеснение, вътрешно чувство за дискомфорт.

Затова е самоуверено и повече от похвално откриването на изложбата " Голото мъжко тяло 1856 г.–1944 година " в Софийската градска художествена изложба. Експозицията е въодушевена от две сходни изложения в музея " Леополд " във Виена и музея Д’Орсе в Париж, за които сме преди пет години. Реакцията на публиката тогава беше много спорна, като във Виена се наложи отпечатаните плакати да бъдат " редактирани " с черни линии, с цел да не предизвикат сензитивните жители. У нас, за благополучие, не се стига до сходни намеси, въпреки че изборът на рекламни изображения е задоволително сладкодумен. Основният акцент в експозицията в СГХГ са рисунките и картините на голи мъжки тела като актова живопис – част от общоприетото образование на всеки художник. Интересно е да се види повторението на едни и същи типажи в рисунките на разнообразни художници – явно става въпрос за моделите, които са театралничили в Художествената академия по това време. Особено забавен е един мъжки облик на картините на Васил Стоилов и Ненчо Балкански, който мисля, че бих разпознала и на улицата, по този начин жив са го изобразили художниците. Има и повтарящи се пози, несъмнено, допускам също част от общоприетото образование.

Изложбата показва картини на голи мъжки тела от най-големите български художници, редица незнайни за необятната аудитория създатели, също по този начин и от няколко дами – да вземем за пример, чиято рисунка е извънредно въздействаща. Нарисуван с въглен, само че съвсем като жив, портретът " Мъжко тяло " на Георги Митов е една рядка опция да забележим творба на умрелия едвам на 25-годишна възраст брат на Антон Митов, само че приживе приет за огромна европейска вяра в изкуството. Сравнително по-малко са сюжетите с групови портрети или тези с древен подтекст, по-скоро натуралистични, в сравнение с алегорични. Балканската и родна специфичност си проличава по отрудените ръце, обезателно по-тъмни от тялото, по мустаците и брадите на моделите и цялостната липса на флирт или еротика в изображенията.

Не единствено тематиката, само че и ситуацията в залата измежду огромните по повърхност и подредени една до друга картини e провокиращa и необичайнa. Това е един опит в изкуството, който рядко може да бъде претърпян някъде по света. Ако имате опция, обезателно посетете изложбата. И най-после – на втория етаж на галерията е изложбата " Линия: Краткото име на пространството ", която също е отлична.