Джордж Фридман: Мъглата на войната и граматиката на войната
Мъглата на войната е антична идея, изтъркана, само че вярна. Според нея, приближавайки се към това, което възприема за вражеска позиция, седнал в бронетранспортьор, боецът сънува доста сънища, най-вече кошмари, и елементарно може да бъде заловен в клопката на халюцинациите.
Звукът от затръшване на люка се трансформира в изстрел на артилерийски снаряд. Гласът на фрапантен в далечината човек, се трансформира в тон на приближаваща дивизия. Уплашеното бърборене на другар се трансформира в идващ въздушен удар. Страхът върви ръка за ръка с илюзиите, и тези илюзии могат да се трансфорат в истина за кореспондент, който не е осведомен с граматиката на войната.
Опитвайки се да осмислим войната, която стартира в Украйна, е належащо да се опитаме да разсеем мъглата. Един подобен образец е случилото се нощес, когато се появиха известия, че крилата ракета е избухнала, откакто е блъснала постройка в Украйна. Възможно е да е имало детонация, само че е малко евентуално някой да е видял действителната ракета. Почти невероятно е някой да я разпознава като крилата ракета.
Сега някой, живеещ в Тексас, който е видял този репортаж, може да си направи извода, че руснаците са обстрелвали дребни обекти с крилати ракети, и имат големи количества от тях. Или може да направи заключението, че някой е видял детонация и е предположил, че е породена от съветска ракета, която той е определил като крилата ракета.
Репортажи, предавани нощес от Украйна, съобщаваха за доста детонации, доста танкове и така нататък Украинците бяха ужасени нощес. Те водиха война с мощен зложелател и накъдето и да обърнеха взор, дебнеше заплаха. Не е изненада, че са видели танкове, настоящи поединично, или пехотинци, минали стотици благи пешком, с цел да завладяват дребна държавна постройка посред нищото. Но при започване на една война, хората имат вяра в тези неща, и задачата е да се съизмерват репортажите с граматиката на войната.
Малка пехотна част не се готви да нападна постройка в същия ден, когато е била превозена с камион на стотици благи. Танковете не се придвижват поединично през враждебната нощ. Страхът трансформира действителността в страшилище, което чака да ви сграбчи.
Това е същинската мъгла на войната. Това не е неувереността и несигурността в това, което би трябвало да знаете, само че не знаете. Това е обезверен опит на хората да осмислят това, което виждат, или по-точно, да проумеят това, от което се опасяват. Експертите по логика на психиката на войната и от двете страни се пробват да манипулират хората. Руснаците желаят да убедят украинците, че тяхното състояние е безнадеждно, а украинците желаят да убедят сами себе си, че имат действителен късмет, в случай че имат вяра в страната си.
Резултатът е, че първият ден на една война самичък по себе си е форма на полуда и е невероятно да се разбере какво ще произтече от това безумство. Репортажи от предните линии на публицисти, които последно отразяваха Супербоул, са черешката на тортата. От сигурността на нашата отдалеченост, към момента не можем да имаме вяра в нищо.
Репортаж, в който имам вяра, е, че колона от съветска бронетехника, движеща се към Киев, се натъкна на украинска пехота, въоръжена с противотанкови ракети " Джавелин ", и беше унищожена. Това подхожда на граматиката на водене на война. Спомням си по какъв начин руската противотанкова ракета АТ-3 разгроми израелска бригада, която в никакъв случай не беше виждала сходно нещо.
Използването на управляемите ракети против танкове към този момент е добре познато и ще бъде съображение обстановката в Украйна да не е безнадеждна. Това се вписва в граматиката на войната. Останалата шумотевица - не.
Всички би трябвало да сме деликатни, когато си задаваме въпроса за какво, в случай че руснаците са толкоз умни, не заглушиха всички украински връзки, преди да стартират офанзивата.
Граматиката на войната разпръсква мъглата на войната или най-малко дефинира въпросите, които си коства да си зададем. Точно в този момент, те са доста.
БГНЕС
————————————
Джордж Фридман, “Геополитикъл фючърс”
Звукът от затръшване на люка се трансформира в изстрел на артилерийски снаряд. Гласът на фрапантен в далечината човек, се трансформира в тон на приближаваща дивизия. Уплашеното бърборене на другар се трансформира в идващ въздушен удар. Страхът върви ръка за ръка с илюзиите, и тези илюзии могат да се трансфорат в истина за кореспондент, който не е осведомен с граматиката на войната.
Опитвайки се да осмислим войната, която стартира в Украйна, е належащо да се опитаме да разсеем мъглата. Един подобен образец е случилото се нощес, когато се появиха известия, че крилата ракета е избухнала, откакто е блъснала постройка в Украйна. Възможно е да е имало детонация, само че е малко евентуално някой да е видял действителната ракета. Почти невероятно е някой да я разпознава като крилата ракета.
Сега някой, живеещ в Тексас, който е видял този репортаж, може да си направи извода, че руснаците са обстрелвали дребни обекти с крилати ракети, и имат големи количества от тях. Или може да направи заключението, че някой е видял детонация и е предположил, че е породена от съветска ракета, която той е определил като крилата ракета.
Репортажи, предавани нощес от Украйна, съобщаваха за доста детонации, доста танкове и така нататък Украинците бяха ужасени нощес. Те водиха война с мощен зложелател и накъдето и да обърнеха взор, дебнеше заплаха. Не е изненада, че са видели танкове, настоящи поединично, или пехотинци, минали стотици благи пешком, с цел да завладяват дребна държавна постройка посред нищото. Но при започване на една война, хората имат вяра в тези неща, и задачата е да се съизмерват репортажите с граматиката на войната.
Малка пехотна част не се готви да нападна постройка в същия ден, когато е била превозена с камион на стотици благи. Танковете не се придвижват поединично през враждебната нощ. Страхът трансформира действителността в страшилище, което чака да ви сграбчи.
Това е същинската мъгла на войната. Това не е неувереността и несигурността в това, което би трябвало да знаете, само че не знаете. Това е обезверен опит на хората да осмислят това, което виждат, или по-точно, да проумеят това, от което се опасяват. Експертите по логика на психиката на войната и от двете страни се пробват да манипулират хората. Руснаците желаят да убедят украинците, че тяхното състояние е безнадеждно, а украинците желаят да убедят сами себе си, че имат действителен късмет, в случай че имат вяра в страната си.
Резултатът е, че първият ден на една война самичък по себе си е форма на полуда и е невероятно да се разбере какво ще произтече от това безумство. Репортажи от предните линии на публицисти, които последно отразяваха Супербоул, са черешката на тортата. От сигурността на нашата отдалеченост, към момента не можем да имаме вяра в нищо.
Репортаж, в който имам вяра, е, че колона от съветска бронетехника, движеща се към Киев, се натъкна на украинска пехота, въоръжена с противотанкови ракети " Джавелин ", и беше унищожена. Това подхожда на граматиката на водене на война. Спомням си по какъв начин руската противотанкова ракета АТ-3 разгроми израелска бригада, която в никакъв случай не беше виждала сходно нещо.
Използването на управляемите ракети против танкове към този момент е добре познато и ще бъде съображение обстановката в Украйна да не е безнадеждна. Това се вписва в граматиката на войната. Останалата шумотевица - не.
Всички би трябвало да сме деликатни, когато си задаваме въпроса за какво, в случай че руснаците са толкоз умни, не заглушиха всички украински връзки, преди да стартират офанзивата.
Граматиката на войната разпръсква мъглата на войната или най-малко дефинира въпросите, които си коства да си зададем. Точно в този момент, те са доста.
БГНЕС
————————————
Джордж Фридман, “Геополитикъл фючърс”
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ