Търговската война на Тръмп
МАЕ предизвести, че търсенето на нефт ще се намали
На 8 март президентът на Съединените щати Тръмп публично подписа документите за въвеждането на вносни мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия. Аргументите му за това са свързани с намаляването на комерсиалния недостиг на страната, налагането на дъмпингови цени посредством субсидиране на задграничните производители и увеличение на заетостта в американската стопанска система. Всъщност никой от тези причини не е безапелационно съображение за потреблението на сходни принадлежности. Те към момента имат краткотраен темперамент, само че биха могли да бъдат утвърдени и от законодателната власт, което ще направи следствията от тях трайни.
Очаквани резултати
Въвеждането на митата ще породи следите резултати. Приходите и облагите в директно засегнатите браншове ще се усилят. Освен това, в случай че тази мярка стане непрекъсната, ще се усилят вложенията и работните места в тях. Цените на стоманата и алуминия на локалния пазар обаче ще се покачат. Така индустриалните разноски за останалите браншове ще нарастват. Цените на останалите артикули ще се покачат, а вложенията в тяхното произвеждане ще намалеят. Това ще се дължи не на нараснало търсене, а на намалено предложение.
Така ще се редуцира заетостта в тях, което ще компенсира основаните нови работни места в директно засегнатите от митата действия. Следователно заетостта в американската стопанска система като цяло няма да се увеличи, само че ще се покачат цените на голям брой артикули и услуги, за чието произвеждане се употребяват стомана и алуминий.
Конкурентоспособността на останалите браншове ще се намали. Това ще понижи привлекателността на техните артикули в чужбина. Вероятно износът на тези артикули ще се намали за сметка на вноса, който ще нарасне. Тоест резултатът върху комерсиалното салдо няма да бъде позитивен. Освен това относителният дял на вноса на стомана и алуминий не е толкоз висок, тъй че по-малкият му размер да докара до основна смяна в комерсиалния баланс.
От друга страна допускането, че китайските или други производители продават в Съединените щати своите артикули при съзнателно занижени цени, наподобява прекомерно мощно. По този метод в действителност те биха субсидирали американските консуматори. Увеличаването на пазарите им посредством сходна комерсиална политика би било краткотрайно и дълготрайните изгоди наподобяват прекомерно съмнителни, в случай че се съпоставят с високите краткосрочни разноски и загуби от това.
Интересен е въпросът по какъв начин американските производители съумяват да си издействат защитни мита, както са правили неколкократно в предишното. Ползите за тях са забележими – покачват се облагите, основават се работни места. Разходите обаче се поемат от останалата част от стопанската система – закриват се работни места в други браншове, потребителите заплащат по-високи цени и покупателната им дарба понижава. Разпределянето на разноските обаче е развой, който на процедура е доста мъчно видим, защото директно не може да се свърже с това съответно деяние. Въздействието върху стопанската система като цяло е значимо, само че приблизително за консуматор или за компания не е огромно.
Ще бъдат ли наранени и други браншове?
Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) направи изказване, съгласно което мярката на Тръмп и предстоящите ответни дейности на засегнатите страни заплашват усилването на международната стопанска система. Според тях тя най-сетне още веднъж се развива с естествени темпове. Прогнозите все още са оптимистични, само че те се основават на резултатите от възходящите вложения и на търговия без нови цени или други ограничавания.
Според тях евентуално тези цени ще компенсират позитивните последствия върху икономическия напредък от данъчната промяна в Съединените щати. В междинната си прогноза те споделят, че протекционизмът остава основен риск, който може да повлияе отрицателно върху доверието, вложенията и основаването на работни места.
Важен въпрос е и какъв брой мощна ще бъде ескалацията на протекционизма в останалия свят в следствие от тези ограничения. Опитът до в този момент демонстрира, че резултатите върху международната стопанска система са мощно отрицателни.
Междувременно представители на браншове, чиято активност не я директно обвързана с цените на стоманата и алуминия, към този момент изричат опасения по отношение на резултатите от възможна комерсиална война. Международната организация по енергетика предизвести, че евентуално икономическият напредък ще се забави и в следствие от това световното търсене на нефт ще се намали по отношение на прогнозните стойности. Ефектите ще бъдат най-силни върху търсенето на горива за кораби и камиони.
Настоящата прогноза на организацията е, че международното търсене на нефт през 2018 година ще доближи 99,8 млн. барела дневно, като се увеличи с 1,5 млн. барела дневно по отношение на миналата година. Според тях повишаването на международната търговия с 4,7% през 2017 година е било главен фактор за нарасналото търсене на петрол и природен газ. Международният валутен фонд чака темпът на напредък на международната търговия да се резервира съвсем неизменен през 2018 година – 4,6%, само че в прогнозата не са отразени резултатите от възможна комерсиална война, които биха могли да са основни.
Реакциите от Китай
Китай е най-големият сътрудник на Съединените щати при търговията със артикули. Търговският недостиг на Съединени американски щати с Китай е 375 милиарда дол. през 2017 година при експорт от 130 милиарда $ и импорт от над 505 милиарда $. От друга страна делът на Съединени американски щати в търговията на Китай е 14%. Това прави двете страни взаимно значими една за друга.
Според формалните данни през 2017 година едвам 2% от вноса на стомана в Съединените щати е от Китай, до момента в който износът на стомана и алуминий съставлява 3% от общия експорт на Китай и дребна част от него е за Съединени американски щати. Секторът минава през съществени промени, като общият експорт на стомана се намалява с към 1/3 през предходната година. От 2016 година насам над 600 индукционни пещи, които са произвеждали към 7% от продукцията, са затворени, защото са остарели или не са получили лиценз.
Реакцията от страна на Китай е лимитирана. Местните производители не показват особени опасения по отношение на новите цени. Относително ниският експорт за Съединените щати и навлизането на нови пазари значително ги защищава от краткосрочния резултат от дейностите на Тръмп. Техните терзания са свързани с реакцията по отношение на тези дейности от останалите страни. Опасенията в страната се отнасят и до продуктите, за чието произвеждане се употребява стомана, като бялата техника за дома. Тези вторични резултати биха могли да причинят огромни загуби за Китай.
Световната асоциация за стомана предвижда, че през 2018 година няма да има смяна в международното търсене по отношение на миналата година. За китайските производители това значи, че би трябвало да търсят нови пазари, с цел да компенсират възможните загуби от американския пазар. Ако износът на Китай се измести бързо към други страни, техните държавни управления биха могли също да подхващат такива ограничения.
Нещо повече през декември 2017 година министерството на търговията на Съединени американски щати дефинира мита в размер от 200% до 500% върху цената на някои виетнамски артикули, при производството на които се употребява китайска стомана. Освен това те ползват разнообразни нетарифни ограничавания. По този метод Съединените щати са покрай нарушение на разпоредбите на Световната комерсиална организация, като основават рисков казус при бъдещи договаряния. От друга страна Китай не афишира публично планове за насрещни дейности, а поддържа имиджа на страна, която поддържа свободната търговия.
Бразилските производители на стомана също одобряват умерено новината. Една от най-големите компании в бранша, която изнася към 350 хиляди тона годишно за Съединени американски щати (около 6% от общата? продукция), има намерение да ги пренасочи към динамично развиващия се вътрешен пазар. Освен това те възнамеряват да усилят производството на стомана в американския си цех в щата Индиана посредством инвестиция от почти 80 млн. $. Заедно с това обаче те обмислят и продажбата му, защото такива промени в средата за бизнес лимитират предвидимостта на бъдещето.
Изводи
Реакцията на комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати надали ще закъснее. Президентът Тръмп обаче към този момент предизвести, че е допустимо въвеждането на мита и за производителите на коли от Европейския съюз. Той смята, че елементарно ще завоюва комерсиалната война, само че може би подценява опциите на комерсиалните си сътрудници. Те също биха могли да вкарат цени за американските артикули.
Освен това страни като Китай и Япония разполагат с едно мощно средство за влияние върху американската стопанска система – техните валутни запаси, които са вложени в американски държавни облигации. Така към края на 2017 година притежаваните от тях такива активи са почти 2,25 трлн. $. Ако те понижат или напълно спрат покупките на американски скъпи бумаги, това би оскъпило финансирането на държавния дълг на Съединени американски щати. Подобни планове от страна на Китай се обмислят още преди дейностите на Тръмп. От Япония към този момент има индикации за краткосрочно пренасочване на вложенията към Европа, само че към момента в лимитирани размери.
Разбира се, от сходни дейности биха изгубили и Китай, и Япония, защото цената на валутните им запаси би се намалила. Натискът, който ще упражнят върху изпълнителната власт и американската стопанска система по този метод, може да бъде доста мощен. Американските консуматори също ще бъдат директно наранени, защото лихвените проценти и вноските по техните заеми незабавно ще се усилят. Подобен сюжет е едва евентуален, а реализирането му зависи от упорството на президента Тръмп дали ще продължи към този момент комерсиалната война. Резултатът обаче евентуално няма да е позитивен нито за Съединените щати, нито за международната стопанска система.
На 8 март президентът на Съединените щати Тръмп публично подписа документите за въвеждането на вносни мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия. Аргументите му за това са свързани с намаляването на комерсиалния недостиг на страната, налагането на дъмпингови цени посредством субсидиране на задграничните производители и увеличение на заетостта в американската стопанска система. Всъщност никой от тези причини не е безапелационно съображение за потреблението на сходни принадлежности. Те към момента имат краткотраен темперамент, само че биха могли да бъдат утвърдени и от законодателната власт, което ще направи следствията от тях трайни.
Очаквани резултати
Въвеждането на митата ще породи следите резултати. Приходите и облагите в директно засегнатите браншове ще се усилят. Освен това, в случай че тази мярка стане непрекъсната, ще се усилят вложенията и работните места в тях. Цените на стоманата и алуминия на локалния пазар обаче ще се покачат. Така индустриалните разноски за останалите браншове ще нарастват. Цените на останалите артикули ще се покачат, а вложенията в тяхното произвеждане ще намалеят. Това ще се дължи не на нараснало търсене, а на намалено предложение. Така ще се редуцира заетостта в тях, което ще компенсира основаните нови работни места в директно засегнатите от митата действия. Следователно заетостта в американската стопанска система като цяло няма да се увеличи, само че ще се покачат цените на голям брой артикули и услуги, за чието произвеждане се употребяват стомана и алуминий.
Конкурентоспособността на останалите браншове ще се намали. Това ще понижи привлекателността на техните артикули в чужбина. Вероятно износът на тези артикули ще се намали за сметка на вноса, който ще нарасне. Тоест резултатът върху комерсиалното салдо няма да бъде позитивен. Освен това относителният дял на вноса на стомана и алуминий не е толкоз висок, тъй че по-малкият му размер да докара до основна смяна в комерсиалния баланс.
От друга страна допускането, че китайските или други производители продават в Съединените щати своите артикули при съзнателно занижени цени, наподобява прекомерно мощно. По този метод в действителност те биха субсидирали американските консуматори. Увеличаването на пазарите им посредством сходна комерсиална политика би било краткотрайно и дълготрайните изгоди наподобяват прекомерно съмнителни, в случай че се съпоставят с високите краткосрочни разноски и загуби от това.
Интересен е въпросът по какъв начин американските производители съумяват да си издействат защитни мита, както са правили неколкократно в предишното. Ползите за тях са забележими – покачват се облагите, основават се работни места. Разходите обаче се поемат от останалата част от стопанската система – закриват се работни места в други браншове, потребителите заплащат по-високи цени и покупателната им дарба понижава. Разпределянето на разноските обаче е развой, който на процедура е доста мъчно видим, защото директно не може да се свърже с това съответно деяние. Въздействието върху стопанската система като цяло е значимо, само че приблизително за консуматор или за компания не е огромно.
Ще бъдат ли наранени и други браншове?
Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) направи изказване, съгласно което мярката на Тръмп и предстоящите ответни дейности на засегнатите страни заплашват усилването на международната стопанска система. Според тях тя най-сетне още веднъж се развива с естествени темпове. Прогнозите все още са оптимистични, само че те се основават на резултатите от възходящите вложения и на търговия без нови цени или други ограничавания.
Според тях евентуално тези цени ще компенсират позитивните последствия върху икономическия напредък от данъчната промяна в Съединените щати. В междинната си прогноза те споделят, че протекционизмът остава основен риск, който може да повлияе отрицателно върху доверието, вложенията и основаването на работни места.
Важен въпрос е и какъв брой мощна ще бъде ескалацията на протекционизма в останалия свят в следствие от тези ограничения. Опитът до в този момент демонстрира, че резултатите върху международната стопанска система са мощно отрицателни.
Междувременно представители на браншове, чиято активност не я директно обвързана с цените на стоманата и алуминия, към този момент изричат опасения по отношение на резултатите от възможна комерсиална война. Международната организация по енергетика предизвести, че евентуално икономическият напредък ще се забави и в следствие от това световното търсене на нефт ще се намали по отношение на прогнозните стойности. Ефектите ще бъдат най-силни върху търсенето на горива за кораби и камиони.
Настоящата прогноза на организацията е, че международното търсене на нефт през 2018 година ще доближи 99,8 млн. барела дневно, като се увеличи с 1,5 млн. барела дневно по отношение на миналата година. Според тях повишаването на международната търговия с 4,7% през 2017 година е било главен фактор за нарасналото търсене на петрол и природен газ. Международният валутен фонд чака темпът на напредък на международната търговия да се резервира съвсем неизменен през 2018 година – 4,6%, само че в прогнозата не са отразени резултатите от възможна комерсиална война, които биха могли да са основни.
Реакциите от Китай
Китай е най-големият сътрудник на Съединените щати при търговията със артикули. Търговският недостиг на Съединени американски щати с Китай е 375 милиарда дол. през 2017 година при експорт от 130 милиарда $ и импорт от над 505 милиарда $. От друга страна делът на Съединени американски щати в търговията на Китай е 14%. Това прави двете страни взаимно значими една за друга.
Според формалните данни през 2017 година едвам 2% от вноса на стомана в Съединените щати е от Китай, до момента в който износът на стомана и алуминий съставлява 3% от общия експорт на Китай и дребна част от него е за Съединени американски щати. Секторът минава през съществени промени, като общият експорт на стомана се намалява с към 1/3 през предходната година. От 2016 година насам над 600 индукционни пещи, които са произвеждали към 7% от продукцията, са затворени, защото са остарели или не са получили лиценз.
Реакцията от страна на Китай е лимитирана. Местните производители не показват особени опасения по отношение на новите цени. Относително ниският експорт за Съединените щати и навлизането на нови пазари значително ги защищава от краткосрочния резултат от дейностите на Тръмп. Техните терзания са свързани с реакцията по отношение на тези дейности от останалите страни. Опасенията в страната се отнасят и до продуктите, за чието произвеждане се употребява стомана, като бялата техника за дома. Тези вторични резултати биха могли да причинят огромни загуби за Китай.
Световната асоциация за стомана предвижда, че през 2018 година няма да има смяна в международното търсене по отношение на миналата година. За китайските производители това значи, че би трябвало да търсят нови пазари, с цел да компенсират възможните загуби от американския пазар. Ако износът на Китай се измести бързо към други страни, техните държавни управления биха могли също да подхващат такива ограничения.
Нещо повече през декември 2017 година министерството на търговията на Съединени американски щати дефинира мита в размер от 200% до 500% върху цената на някои виетнамски артикули, при производството на които се употребява китайска стомана. Освен това те ползват разнообразни нетарифни ограничавания. По този метод Съединените щати са покрай нарушение на разпоредбите на Световната комерсиална организация, като основават рисков казус при бъдещи договаряния. От друга страна Китай не афишира публично планове за насрещни дейности, а поддържа имиджа на страна, която поддържа свободната търговия.
Бразилските производители на стомана също одобряват умерено новината. Една от най-големите компании в бранша, която изнася към 350 хиляди тона годишно за Съединени американски щати (около 6% от общата? продукция), има намерение да ги пренасочи към динамично развиващия се вътрешен пазар. Освен това те възнамеряват да усилят производството на стомана в американския си цех в щата Индиана посредством инвестиция от почти 80 млн. $. Заедно с това обаче те обмислят и продажбата му, защото такива промени в средата за бизнес лимитират предвидимостта на бъдещето.
Изводи
Реакцията на комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати надали ще закъснее. Президентът Тръмп обаче към този момент предизвести, че е допустимо въвеждането на мита и за производителите на коли от Европейския съюз. Той смята, че елементарно ще завоюва комерсиалната война, само че може би подценява опциите на комерсиалните си сътрудници. Те също биха могли да вкарат цени за американските артикули.
Освен това страни като Китай и Япония разполагат с едно мощно средство за влияние върху американската стопанска система – техните валутни запаси, които са вложени в американски държавни облигации. Така към края на 2017 година притежаваните от тях такива активи са почти 2,25 трлн. $. Ако те понижат или напълно спрат покупките на американски скъпи бумаги, това би оскъпило финансирането на държавния дълг на Съединени американски щати. Подобни планове от страна на Китай се обмислят още преди дейностите на Тръмп. От Япония към този момент има индикации за краткосрочно пренасочване на вложенията към Европа, само че към момента в лимитирани размери.
Разбира се, от сходни дейности биха изгубили и Китай, и Япония, защото цената на валутните им запаси би се намалила. Натискът, който ще упражнят върху изпълнителната власт и американската стопанска система по този метод, може да бъде доста мощен. Американските консуматори също ще бъдат директно наранени, защото лихвените проценти и вноските по техните заеми незабавно ще се усилят. Подобен сюжет е едва евентуален, а реализирането му зависи от упорството на президента Тръмп дали ще продължи към този момент комерсиалната война. Резултатът обаче евентуално няма да е позитивен нито за Съединените щати, нито за международната стопанска система.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ