Застрашени ли са директните продажби на български мед
Пчеларските интервенции не удовлетворяват потребностите на бранша и би трябвало да бъдат ревизирани във тип, който да дава отговор на новата политическа и икономическа обстановка, само че след изчерпателен разбор на потребностите на бранша. Това оповестиха от Пчеларско съдружие Бургас в свое мнение във връзка отправено питане от Министерството на земеделието по отношение на интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Междувременно, включването на пчелния мед в обсега на Закона за храните провокира съществено безпокойствие измежду пчеларската общественост. Според фермерите това решение е нецелесъобразно и може да докара до редица проблеми за бранша.
" Пчелният мед по своята същина не е храна от скотски генезис. Затова слагането му в плана на Наредба за директни доставки на дребни количества първоначални артикули и храни от скотски генезис се възприема като груба неточност. Проектодокументът е на социална консултация по реда на член 26 Ал. 1 от Закон за нормативните актове и към момента не е качен за публично разискване. Но той, съгласно пчеларите, не регистрира спецификата на продукта и основава ненужни административни тежести, които ще обиден най-много дребните и междинните стопанства ", акцентират от СНЦ Пчеларско съдружие Бургас, представени от Agri.bg.
Източник:
От организацията считат, че най-логичното решение е правенето на обособена разпоредба към Закона за пчеларството. Така тя би обхванала всички пет пчелни продукта - мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на специфичен закон, който контролира този бранш, значи, че точно в него би трябвало да се разписват основните правила.
" Пчеларите не могат да бъдат третирани като оператори на храни по смисъла на Закона за храните. Законът не регистрира изцяло спецификата на пчелните артикули и не отразява действителните публични връзки в бранша. "
Добивът на български пчелен мед понижава, цената му пораства
Повечето производители на мед регистрират рандеман с най-малко 1/3 надолу
Според представителите на Националния браншови пчеларски съюз текстовете, които засягат пчеларството, би трябвало да бъдат модифицирани напълно, като " пчеларите би трябвало да имат цялостна независимост да продават своята продукция ".
Това включва директни продажби на крайни консуматори, продажба на опаковчици и търговия в обекти на дребно, в това число огромни търговски вериги.
Основните въпроси, които пчеларите задават към страната са дали настоящото законодателство дава отговор на европейските стандарти и какво е действителното място на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите на мед упорстват за разбор на компрометирани проби мед във водещи европейски лаборатории и за изясненост къде се нарежда България в този подтекст. Друг значим въпрос, който търси своя отговор е какви са аргументите за нежеланието на пчеларите да аплайват по съществуващите интервенции.
Ограничения върху директните продажби удрят непосредствено българските производители на мед
Голямо неодобрение в бранша предизвиквва препоръчаното ограничаване от 2000 кг мед и пчелни артикули годишно. Според Националния браншови пчеларски съюз тази граница е голословна, незаконосъобразна и не подхожда на действителните индустриални размери.
Според данните от последния поземлен отчет, междинният рандеман от едно пчелно семейство е към 20 кг мед. В другите региони добивите варират доста. Средният размер на стопанство е към 150 пчелни фамилии. Това значи, че прагът от 2000 кг се доближава още при към 100 фамилии, което е под междинното стопанство. По този метод се лимитира по-голямата част от производителите без ясна причина.
Що е то " първично обработен мед "?
Към момента липсва пояснение на формулировка за " първично обработен мед " и това оставя необятно поле за разнообразни тълкувания, като в същото време води до правна неустановеност.
Пчеларите обръщат внимание и на обстоятелството, че в плана на наредбата липсват условия към артикули, като мед във восъчна пита и мед с восъчна пита. Така тяхната продажба на процедура става невъзможна. Подобна е обстановката и с останалите пчелни артикули, разказани в Закона за пчеларството. Това слага под въпрос опцията за тяхната реализация.
Още един огромен проблем, засягащ пчеларите, е разногласието към възбраната за продажба в комерсиалните вериги. Според представителите на НБПС тя е незаконосъобразна и голословна, тъй като в българското законодателство няма ясна формулировка за " комерсиална верига ". Магазините продават артикули на крайни консуматори, както всеки търговски обект. Изключването на пчеларите от тази опция лимитира пазара им и дава преимущество на преработвателите и на вноса от чужбина, в това число от отдалечен Китай.
Тонове подправен мед удрят по бизнеса на българските производители
Пред Money.bg приказва Сребрин Илиев - ръководител на Националния браншови пчеларски съюз (НБПС)
Представителите на бранша упорстват, че първата и най-важна стъпка преди каквито и да е промени е построяването на действителна и справедлива визия за положението на бранша. Едва по-късно, на база на достоверна информация, могат да бъдат дефинирани ясни цели и дълготрайна тактика за развиване на пчеларството с небосвод до 2034 година.
Междувременно, включването на пчелния мед в обсега на Закона за храните провокира съществено безпокойствие измежду пчеларската общественост. Според фермерите това решение е нецелесъобразно и може да докара до редица проблеми за бранша.
" Пчелният мед по своята същина не е храна от скотски генезис. Затова слагането му в плана на Наредба за директни доставки на дребни количества първоначални артикули и храни от скотски генезис се възприема като груба неточност. Проектодокументът е на социална консултация по реда на член 26 Ал. 1 от Закон за нормативните актове и към момента не е качен за публично разискване. Но той, съгласно пчеларите, не регистрира спецификата на продукта и основава ненужни административни тежести, които ще обиден най-много дребните и междинните стопанства ", акцентират от СНЦ Пчеларско съдружие Бургас, представени от Agri.bg.
Източник:
От организацията считат, че най-логичното решение е правенето на обособена разпоредба към Закона за пчеларството. Така тя би обхванала всички пет пчелни продукта - мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на специфичен закон, който контролира този бранш, значи, че точно в него би трябвало да се разписват основните правила.
" Пчеларите не могат да бъдат третирани като оператори на храни по смисъла на Закона за храните. Законът не регистрира изцяло спецификата на пчелните артикули и не отразява действителните публични връзки в бранша. "
Добивът на български пчелен мед понижава, цената му пораства
Повечето производители на мед регистрират рандеман с най-малко 1/3 надолу
Според представителите на Националния браншови пчеларски съюз текстовете, които засягат пчеларството, би трябвало да бъдат модифицирани напълно, като " пчеларите би трябвало да имат цялостна независимост да продават своята продукция ".
Това включва директни продажби на крайни консуматори, продажба на опаковчици и търговия в обекти на дребно, в това число огромни търговски вериги.
Основните въпроси, които пчеларите задават към страната са дали настоящото законодателство дава отговор на европейските стандарти и какво е действителното място на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите на мед упорстват за разбор на компрометирани проби мед във водещи европейски лаборатории и за изясненост къде се нарежда България в този подтекст. Друг значим въпрос, който търси своя отговор е какви са аргументите за нежеланието на пчеларите да аплайват по съществуващите интервенции.
Ограничения върху директните продажби удрят непосредствено българските производители на мед
Голямо неодобрение в бранша предизвиквва препоръчаното ограничаване от 2000 кг мед и пчелни артикули годишно. Според Националния браншови пчеларски съюз тази граница е голословна, незаконосъобразна и не подхожда на действителните индустриални размери.
Според данните от последния поземлен отчет, междинният рандеман от едно пчелно семейство е към 20 кг мед. В другите региони добивите варират доста. Средният размер на стопанство е към 150 пчелни фамилии. Това значи, че прагът от 2000 кг се доближава още при към 100 фамилии, което е под междинното стопанство. По този метод се лимитира по-голямата част от производителите без ясна причина.
Що е то " първично обработен мед "?
Към момента липсва пояснение на формулировка за " първично обработен мед " и това оставя необятно поле за разнообразни тълкувания, като в същото време води до правна неустановеност.
Пчеларите обръщат внимание и на обстоятелството, че в плана на наредбата липсват условия към артикули, като мед във восъчна пита и мед с восъчна пита. Така тяхната продажба на процедура става невъзможна. Подобна е обстановката и с останалите пчелни артикули, разказани в Закона за пчеларството. Това слага под въпрос опцията за тяхната реализация.
Още един огромен проблем, засягащ пчеларите, е разногласието към възбраната за продажба в комерсиалните вериги. Според представителите на НБПС тя е незаконосъобразна и голословна, тъй като в българското законодателство няма ясна формулировка за " комерсиална верига ". Магазините продават артикули на крайни консуматори, както всеки търговски обект. Изключването на пчеларите от тази опция лимитира пазара им и дава преимущество на преработвателите и на вноса от чужбина, в това число от отдалечен Китай.
Тонове подправен мед удрят по бизнеса на българските производители
Пред Money.bg приказва Сребрин Илиев - ръководител на Националния браншови пчеларски съюз (НБПС)
Представителите на бранша упорстват, че първата и най-важна стъпка преди каквито и да е промени е построяването на действителна и справедлива визия за положението на бранша. Едва по-късно, на база на достоверна информация, могат да бъдат дефинирани ясни цели и дълготрайна тактика за развиване на пчеларството с небосвод до 2034 година.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ