5 истории на Мадлин Олбрайт
Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на Съединени американски щати, помогнала за ръководството на западната външна политика след Студената война, умря неотдавна на 84-годишна възраст. Олбрайт беше централна фигура в администрацията на президента Бил Клинтън, като първо бе дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации. Като държавен секретар тя поддържаше разширението на НАТО, а през 1999 година се застъпи за намесата на Алианса в спора в Косово против Сърбия, дори без поддръжката на Организация на обединените нации, което ѝ завоюва доста критици. Сред идеите на Мадлин Олбрайт беше още намаляването на разпространението на нуклеарни оръжия и защита човешките права.
Мария, Мадла, Мадлин
Истинското име на Мадлин Олбрайт в действителност е Мария Яна Корбелова. Родена е в Прага на 15 май 1937 година в фамилията на Анна Шпиглова и Йозеф Корбел. Името Мария обаче не се задържа задълго. Членовете на семейството ѝ и най-много баба ѝ се обръщат към нея с умалителните Мадла, Мадлен или Мадленка. Когато Олбрайт стартира да учи френски език, тя взема решение, че харесва френската версия на галеното си име - Мадлин, въпреки че никога не сменя законно рожденото си име.
Работата на татко ѝ като пресаташе в посолството на Чехословакия в Белград и дълбокото почитание, което той изпитвал към демокрацията, поставят под въпрос сигурността на фамилията по време на Втората международна война. Те съумяват да избягат в Англия 10 дни след нахлуването на нацистите в Прага.
Едва откакто става държавен секретар на Съединени американски щати, Мадлин Олбрайт открива нещо, което постоянно е подозирала - че фамилията ѝ е с еврейски генезис и че родителите ѝ са се обърнали към римокатолицизма по време на Втората международна война, отглеждайки децата си като католици. Тя също по този начин схваща, че 26 нейни родственици, в това число баби и дядовци, са били убити по време на Холокоста. Мадлин Олбрайт разказва първите 11 години от живота си ``на фона на страна и континент, разкъсвани от Хитлер, а по-късно от Сталин`` в книгата ``Пражка зима``.
Първи стъпки в интернационалните връзки
След войната семейство Корбел се връща в тогавашна Чехословакия, само че не задълго. Поредица от политически ходове дават на Йозеф Корбел да разбере, че комунистическата партия няма да разреши на фамилията да остане в страната. Мадлин, дружно с майка си, брат си и сестра си отпътуват за Съединени американски щати през 1948 г. След като татко ѝ успява да се причисли към тях, всички заживяват дружно в Лонг Айлънд, до момента в който чакат да получат политическо леговище. След като Йозеф си осигурава преподавателска позиция в университета в Денвър, всички се местят там, а не след дълго Мадлин основава клуба по международни връзки в локалната гимназия.
Мадлин Олбрайт не е единственият държавен секретар на Съединени американски щати, минал школата на баща си по дипломация и интернационалните отношения; години по-късно той преподава на втората жена, заела тази служба в адмнистрацията на Съединени американски щати, Кондолиза Райс.
Олбрайт учи политически науки в колежа ``Уелсли``. Тя среща бъдещия си брачен партньор журналиста Джоузеф Медил Патерсън Олбрайт по време на летен стаж във вестник ``Денвър Поуст``. В книгата си от 2009 година ``Четете по брошките: Истории от кутията за бижута на един дипломат`` Олбрайт споделя, че е било традиция дамите от " Уелсли " да се омъжат в деня на дипломирането си. Въпреки това тя изчаква три дни след приемането на дипломата си, с цел да подписа брак с Джоузеф.
На 5 декември 1996 година президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън номинира Олбрайт за 64-тия държавен секретар на страната. Към момента на назначението си тя е най-високопоставената жена в историята на държавното управление на Съединени американски щати. Преди това е била непрекъснат представител на Съединени американски щати към Организация на обединените нации, член на кабинета на президента Бил Клинтън, член на Националния съвет за сигурност, президент на неправителствената организация Център за национална политика.
Изпускане на нерви
В края на октомври 2012 година Олбрайт се забърква в политически скандал. По време на разпределяне на подписи в книжарница в Прага тя е посетена от група деятели от чешката организация " Приятели на сърбите в Косово ". Заснета е да споделя: " гнусни сърби, махайте се! ", на чешката група, която ѝ носи военни фотоси, на някои от които се виждат сръбските жертви в Косовската война през 1999 година
Олбрайт е обвързвана дотам с натиска Западът да се намеси в Косово, че нейните критици присмехулно назовават спора в района ``войната на Мадлин``. Темата става още по-чувствителна, когато е разкрито, че през 2012 година нейната капиталова компания ``Олбрайт Кепитъл Мениджмънт`` се готви да кандидатства за приватизацията на косовската държавна телекомуникационна и пощенска компания. Според публикация в " Блумбърг " договорката се прави оценка на 600 милиона евро. Сърбия се противопоставя на продажбата, тъй като не са спазени правата на сърбите, които работят там, и има намерение да заведе дело, с цел да я блокира. Сделката по този начин и не е финализирана, тъй като Олбрайт отдръпва офертата.
Бижутата са най-добрят другар на... дипломата
Олбрайт споделя, че е била прекомерно сериозна като дете, което радикално се трансформирало с напредването на възрастта. В книгата ``Четете по брошките: Истории от кутията за бижута на един дипломат`` бившият държавен секретар разкрива, че е употребила бижутата като дипломатически инструмент през годините си в администрацията на Клинтън.
``Всичко започна, когато бях дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации и Саддам Хюсеин ме назова змия - разказва тя. - Имах една прелестна антична брошка във формата змия, тъй че, когато се занимавахме с Ирак, постоянно я носех``.
Брошки с балони, пеперуди и цветя означавали оптимизъм, а когато дипломатическите договаряния се точели бавно - раци и костенурки изразявали разочарованието на някогашния американски държавен секретар. В дните, когато на Олбрайт се налагало да бъде остра в посланията си, носела оса.
" Имах брошка със стрела, която приличаше на ракета, и когато преговаряхме с руснаците за Договора за битка с балистичните ракети, тогавашният руски външен министър ме попита дали инцидентно бижуто ми не изобразява американска ракета, прехващач на балистични ракети. Аз му отговорих: ``Да, само че ние ги вършим доста дребни. А в този момент да преговаряме``.
След като Съединени американски щати откриват, че руснаците са сложили подслушвателно устройство " бръмбар " в конферентна зала покрай офиса на Мадлин Олбрайт в Държавния департамент, тя особено се издокарва с брошка във формата на огромен бръмбар, когато отива да беседва с Русия по тематиката.
``Путин е дребен и бледен. Толкова леден, че е съвсем влечуго``
Руският водач Владимир Путин споделил един път, че може да познае по какъв начин ще приключат договарянията с Олбрайт само като поглене брошката ѝ. Изглежда обаче, че някогашният държавен секретар също добре е схванала нрава на съветския президент.
``Путин е дребен и бледен. Толкова леден, че е съвсем влечуго``, написа в персоналните си бележки Олбрайт, откакто среща съветския водач, за да го убеди да прояви благосклонност във войната против сепаратистите в Чечения след безмилостна бомбардировка, която убива хиляди цивилни.
До края на живота си Олбрайт алармираше за желанията на Путин и предричаше стратегическата злополука и кървавата съпротива, пред която ще се изправи, в случай че нахлуе в Украйна. ``Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще обезпечи позора на господин Путин, оставяйки страната му дипломатически изолирана, стопански осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз``, написа Олбрайт в есе за в. ``Ню Йорк Таймс`` в навечерието на съветското навлизане в Украйна.
" Украйна има право на своя суверенитет, без значение кои са нейните съседи. В актуалната епоха великите страни одобряват това, както би трябвало да стори и господин Путин. Това е посланието, което дефинира разликата сред свят, ръководен от върховенството на закона, и свят, който не дава отговор на никакви правила``, пише Олбрайт.
Мария, Мадла, Мадлин
Истинското име на Мадлин Олбрайт в действителност е Мария Яна Корбелова. Родена е в Прага на 15 май 1937 година в фамилията на Анна Шпиглова и Йозеф Корбел. Името Мария обаче не се задържа задълго. Членовете на семейството ѝ и най-много баба ѝ се обръщат към нея с умалителните Мадла, Мадлен или Мадленка. Когато Олбрайт стартира да учи френски език, тя взема решение, че харесва френската версия на галеното си име - Мадлин, въпреки че никога не сменя законно рожденото си име.
Работата на татко ѝ като пресаташе в посолството на Чехословакия в Белград и дълбокото почитание, което той изпитвал към демокрацията, поставят под въпрос сигурността на фамилията по време на Втората международна война. Те съумяват да избягат в Англия 10 дни след нахлуването на нацистите в Прага.
Едва откакто става държавен секретар на Съединени американски щати, Мадлин Олбрайт открива нещо, което постоянно е подозирала - че фамилията ѝ е с еврейски генезис и че родителите ѝ са се обърнали към римокатолицизма по време на Втората международна война, отглеждайки децата си като католици. Тя също по този начин схваща, че 26 нейни родственици, в това число баби и дядовци, са били убити по време на Холокоста. Мадлин Олбрайт разказва първите 11 години от живота си ``на фона на страна и континент, разкъсвани от Хитлер, а по-късно от Сталин`` в книгата ``Пражка зима``.
Първи стъпки в интернационалните връзки
След войната семейство Корбел се връща в тогавашна Чехословакия, само че не задълго. Поредица от политически ходове дават на Йозеф Корбел да разбере, че комунистическата партия няма да разреши на фамилията да остане в страната. Мадлин, дружно с майка си, брат си и сестра си отпътуват за Съединени американски щати през 1948 г. След като татко ѝ успява да се причисли към тях, всички заживяват дружно в Лонг Айлънд, до момента в който чакат да получат политическо леговище. След като Йозеф си осигурава преподавателска позиция в университета в Денвър, всички се местят там, а не след дълго Мадлин основава клуба по международни връзки в локалната гимназия.
Мадлин Олбрайт не е единственият държавен секретар на Съединени американски щати, минал школата на баща си по дипломация и интернационалните отношения; години по-късно той преподава на втората жена, заела тази служба в адмнистрацията на Съединени американски щати, Кондолиза Райс.
Олбрайт учи политически науки в колежа ``Уелсли``. Тя среща бъдещия си брачен партньор журналиста Джоузеф Медил Патерсън Олбрайт по време на летен стаж във вестник ``Денвър Поуст``. В книгата си от 2009 година ``Четете по брошките: Истории от кутията за бижута на един дипломат`` Олбрайт споделя, че е било традиция дамите от " Уелсли " да се омъжат в деня на дипломирането си. Въпреки това тя изчаква три дни след приемането на дипломата си, с цел да подписа брак с Джоузеф.
На 5 декември 1996 година президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън номинира Олбрайт за 64-тия държавен секретар на страната. Към момента на назначението си тя е най-високопоставената жена в историята на държавното управление на Съединени американски щати. Преди това е била непрекъснат представител на Съединени американски щати към Организация на обединените нации, член на кабинета на президента Бил Клинтън, член на Националния съвет за сигурност, президент на неправителствената организация Център за национална политика.
Изпускане на нерви
В края на октомври 2012 година Олбрайт се забърква в политически скандал. По време на разпределяне на подписи в книжарница в Прага тя е посетена от група деятели от чешката организация " Приятели на сърбите в Косово ". Заснета е да споделя: " гнусни сърби, махайте се! ", на чешката група, която ѝ носи военни фотоси, на някои от които се виждат сръбските жертви в Косовската война през 1999 година
Олбрайт е обвързвана дотам с натиска Западът да се намеси в Косово, че нейните критици присмехулно назовават спора в района ``войната на Мадлин``. Темата става още по-чувствителна, когато е разкрито, че през 2012 година нейната капиталова компания ``Олбрайт Кепитъл Мениджмънт`` се готви да кандидатства за приватизацията на косовската държавна телекомуникационна и пощенска компания. Според публикация в " Блумбърг " договорката се прави оценка на 600 милиона евро. Сърбия се противопоставя на продажбата, тъй като не са спазени правата на сърбите, които работят там, и има намерение да заведе дело, с цел да я блокира. Сделката по този начин и не е финализирана, тъй като Олбрайт отдръпва офертата.
Бижутата са най-добрят другар на... дипломата
Олбрайт споделя, че е била прекомерно сериозна като дете, което радикално се трансформирало с напредването на възрастта. В книгата ``Четете по брошките: Истории от кутията за бижута на един дипломат`` бившият държавен секретар разкрива, че е употребила бижутата като дипломатически инструмент през годините си в администрацията на Клинтън.
``Всичко започна, когато бях дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации и Саддам Хюсеин ме назова змия - разказва тя. - Имах една прелестна антична брошка във формата змия, тъй че, когато се занимавахме с Ирак, постоянно я носех``.
Брошки с балони, пеперуди и цветя означавали оптимизъм, а когато дипломатическите договаряния се точели бавно - раци и костенурки изразявали разочарованието на някогашния американски държавен секретар. В дните, когато на Олбрайт се налагало да бъде остра в посланията си, носела оса.
" Имах брошка със стрела, която приличаше на ракета, и когато преговаряхме с руснаците за Договора за битка с балистичните ракети, тогавашният руски външен министър ме попита дали инцидентно бижуто ми не изобразява американска ракета, прехващач на балистични ракети. Аз му отговорих: ``Да, само че ние ги вършим доста дребни. А в този момент да преговаряме``.
След като Съединени американски щати откриват, че руснаците са сложили подслушвателно устройство " бръмбар " в конферентна зала покрай офиса на Мадлин Олбрайт в Държавния департамент, тя особено се издокарва с брошка във формата на огромен бръмбар, когато отива да беседва с Русия по тематиката.
``Путин е дребен и бледен. Толкова леден, че е съвсем влечуго``
Руският водач Владимир Путин споделил един път, че може да познае по какъв начин ще приключат договарянията с Олбрайт само като поглене брошката ѝ. Изглежда обаче, че някогашният държавен секретар също добре е схванала нрава на съветския президент.
``Путин е дребен и бледен. Толкова леден, че е съвсем влечуго``, написа в персоналните си бележки Олбрайт, откакто среща съветския водач, за да го убеди да прояви благосклонност във войната против сепаратистите в Чечения след безмилостна бомбардировка, която убива хиляди цивилни.
До края на живота си Олбрайт алармираше за желанията на Путин и предричаше стратегическата злополука и кървавата съпротива, пред която ще се изправи, в случай че нахлуе в Украйна. ``Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще обезпечи позора на господин Путин, оставяйки страната му дипломатически изолирана, стопански осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз``, написа Олбрайт в есе за в. ``Ню Йорк Таймс`` в навечерието на съветското навлизане в Украйна.
" Украйна има право на своя суверенитет, без значение кои са нейните съседи. В актуалната епоха великите страни одобряват това, както би трябвало да стори и господин Путин. Това е посланието, което дефинира разликата сред свят, ръководен от върховенството на закона, и свят, който не дава отговор на никакви правила``, пише Олбрайт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ