Людмила Калоянова живее от 30 години в Питсбърг, щата Пенсилвания,

Людмила Калоянова живее от 30 години в Питсбърг, щата Пенсилвания, само че е оставила сърцето си на полуостров Скамни, в родния Созопол. В момента работи върху книга, обвързвана с изключителното минало на морския град. Лауреат на специфична премия в състезанието " Биньо Иванов ", както и на първа премия от състезанието " Изящното перо " през 2017 година в Чикаго, Съединени американски щати.

Дебютната й стихосбирка " Аnadromous ", изд. Захарий Стоянов, е показана за първи път на Празниците на изкуствата " Аполония " 2018.

Людмила обича джаза, пътешествията, музиката. Член е на Съюза на българските писатели в Чикаго и по света.

Интервю на Георги Н. Николов

- Госпожо Калоянова, вие сте вицепрезидент на Лигата на българските писатели в Съединени американски щати и по света (ЛБПСС). Тя продължава делото на едноименния креативен съюз, основан през 2010 година Каква е през днешния ден нейната духовна идея и какви са непосредствените й задания в най-близко време?

- ЛБПСС е правоприемник на Съюза на българските писатели в Съединени американски щати и по света, първото обединяване на български създатели зад граница, и в този смисъл е последовател на българската емигрантска литература, която е потвърдила неведнъж своята принадлежност към националната литературна традиция. Целта на новоучредената през 2019 година организация е да издигне Лигата на ново равнище, от което да сътрудничи интензивно за разпространяването на българската просвета и нематериалност, както и да подкрепя активността и напъните на българската креативна диаспора. В световен проект задачата й е да сплоти всички български създатели в Съединени американски щати и по света. Нашата креативна активност е мост за реализиране на връзките сред диаспора и историческа татковина. Затова напъните ни са ориентирани към привличане на нови членове от България, като и на създатели, живеещи отвън границите на родината, само че творящи на български.

Тъй като през 2020 година се навършват 10 години от основаването на организацията, следва оповестяването на Международен книжовен конкурс за премията на ЛБПСС, с който да почетем юбилейната годишнина и да дадем опция на необятната общност в България и по света да чуе за нашата активност.

- Какъв е почти членският състав и какви персонални и креативен качества би трябвало да имат претендентите за участие?

- Членският ни състав се усили доста през последните месеци, най-много заради съзнателните старания на новото управление да води политика на отвореност и инклузивност, както и да обясни процедурата за кандидатстване в Лигата. В сходство с тази политика, към Лигата се причислиха доста нови членове от България, където ползата към нашата активност продължава да пораства. Направи се доста за популяризирането на новоучредената организация и новата й идейна устременост в обществените мрежи и медийното пространство тук и оттатък океана. В момента най-многобройни са членовете от Съединени американски щати и България, само че имаме и представители от Канада, Англия и Люксембург. В допълнение бих желала да акцентира на обстоятелството, че ЛБПСС е освен това от сдружение на български писатели в емиграция. Новото управление вижда ролята на организацията в духовното единство на българските създатели по света, за които любовта към родното е освен осъзната отговорност, само че и метод на писане.

- Има ли Лигата свои печатни и електронни издания и какви са нейните периодически културни изяви? С кои други духовни обединения в диаспората е в стеснен контакт и има ли такива от остарялата татковина?

- Лигата издава годишно литературния сборник " Любослов ". Когато през 2012 година група български имигранти в Чикаго, сред които Георги Витанов-Богат, Василен Васевски и Симеон Гаспаров, вземат решение да издадат сборник на български език, те надали са предполагали, че изборът на името " Любослов ", на което се стопират след дълги полемики, ще ги свърже непосредствено с първото българско списание " Любословие ", основано през 1844 година в Смирна от Константин Фотинов. Чикагският " Любослов " е правоприемник и последовател на този първи представител на българския периодически щемпел, който се заражда точно зад граница. През актуалната 2020 година ще излезе осмият брой на " Любослов ". Днес на страниците на алманаха намират място творбите на писатели, живеещи в България и отвън нея, само че пишещи на родния език, а всяко ново издание на алманаха се изпраща в Конгресната библиотека на Съединени американски щати, една от най-големите в света.

В сходство с новата идейна платформа на организацията, поехме курс на тясно съдействие с останалите креативен организации и културни институции в Съединени американски щати и по света. Така да вземем за пример станалият към този момент обичаен Фестивал на българската просвета в Чикаго, който се състоя през ноември предходната година, бе спонсориран от Салона за българска просвета и нематериалност в съдействие с ЛБПСС. Двете сдружения сплотиха напъните си в организацията и координирането на събитията, свързани с гостуването на поета Румен Леонидов в Съединени американски щати, което бе част от фестивалната стратегия. Целта ни е да се свържем и с други организации в Съединени американски щати, които споделят нашите хрумвания, с цел да глобализираме активността си и да я създадем по-значима и ефикасна. Този развой е обвързван както с удовлетворяването на повишените духовни потребности на нашата диаспора, по този начин и с превръщането на ЛБПСС в логически водач на българските културни организации в Съединени американски щати.

- Какви компликации срещате в реализиране на задачите си и съществува ли някакво съмнение, което би трябвало да преодолявате?

- Трудностите са доста и от друг темперамент. Първо и на първо място би трябвало да се преодолеят някои стандарти в мисленето, които съществуват и през днешния ден. Все още доста хора гледат на нашите старания с съмнение и песимизъм. Макар че не живеем във физическите граници на родината, ние обитаваме нейните духовни територии, а България е на всички места, където има българско слово и съзнание. Ние, емигрантите създатели, сме органична част от българския книжовен и културен опит, само че до неотдавна бяхме наричани " другата България ", " другата литература " и несправедливо пренебрегнати, забравяни, а от време на време и атакувани за избора, който сме създали. Тази абсурдност на разделяне и противопоставеност, която се укрепва и от обстоятелството, че в литературата няма емигранти и неемигранти, а единствено положителни и посредствени създатели, би трябвало да бъде преодоляна, с цел да реализираме мечтаното духовно единство, което е наша последна цел.

Съществуват и компликации от чисто на практика темперамент, свързани с неналичието на управническа стратегия за финансово подкрепяне на българските организации и медии в чужбина. На този стадий обаче огромният брой на тези организации и разнообразните и динамични форми на тяхната културна активност вършат сходна финансова помощ повече от належаща. Български сдружения и организации има на всички места в Съединени американски щати и по света, като единствено в Чикаго те наброяват повече от 10. В този смисъл е нужна целенасочена политика от страна на страната за опазване и насърчаване на културната самородност на българските общности зад граница. Това може да стане посредством обезпечаване на държавна поддръжка за потребностите на българските организации и медии по света, сходно на метода, по който бе регламентирана държавната политика към българските учебни заведения в чужбина.

- Превръщайки се в наднационален обединител на българската нематериалност и просвета по всички обитаеми континенти, ще се превърнете ли и в дипломат на българщината в годините; на запазване на положителните й обичаи и интелектуална хубост?

- Да, в случай че се преодолеят стандартите в мисленето и се приложи съзнателна тактика за поддържането на българската еднаквост, език и просвета освен в обичайните, само че и в новите български общности в чужбина. Наскоро един прочут български публицист, визирайки честването на Богоявление в Чикаго, когато в ледените води на Мичиганското езеро се развяха българските трибагреници, изрази догатката, че " изконно българското " ще се резервира точно от българите, които живеят отвън България. Колкото и парадоксално да звучи сходно изказване, то не е лишено от съображение. Далеч от родината ние сме избрали да живеем в България на Духа и Словото, а там са непокътнати абсолютно всички обичаи на българската нематериалност и просвета.

Днес границите сред " тук " и " там " се размиват, в света на новите информационни технологии физическите дистанции изчезват. Създават се условия за едно общо духовно свръхпространство, свързващо двете Българии, " тази " и " другата ", поражда една обща нематериалност, отвън и без значение от географската ситуираност, в която езикът за следващ път играе ролята на сплотяващ фактор.

- Какво ще пожелаете на българските създатели и на читателите у нас?

- Нека читателите знаят, че българската емигрантска литература е жива, по този начин, както е жива и българската емиграция. Не е елементарно да се изясни многообразният и динамичен темперамент на комплексното събитие " миграция ", тази " най-велика тематика на човешкото съществуване " по думите на един прочут български публицист бежанец. И въпреки да се смята, че хората са лимитирани в географски аспект, дано не забравяме за органичността на духовното и обстоятелството, че нашата българска просвета и самородност ни сплотяват в общ дом. На всички български създатели, без значение къде се намират, искам здраве и креативно ентусиазъм. Те са носители на духовните граници на България, транснационалната общественост на Духа, състояща се от тези, които емигрират, и тези, които остават.