Любовта на мъж и жена е накарала времето да спре.

Любовта на мъж и жена е предиздвикала времето да спре. Но дългата изолираност от часовника на живота не стопира проблемите посред им, а ги излага на повърхността. За това накратко споделя филмът „ Далеч от времето “, който към този момент може да бъде гледан в платформата за българско късометражно кино NO BLINK.

С изразните средства на седмото изкуство обаче филмовият роман на Деян Цвятков изследва доста по-дълбоко концепцията за безвремието сред двама.

Доколко е допустимо да спрем времето и да заживеем в една безконечна химера на взаимоотношенията? Помага ли изолацията ни от света да погледнем на връзката си с другия като на една необятна галактика, която ни води към развиване, което обаче споделяме с обичания? Кога смяната е обща и градивна и по кое време основава бездна в основите на любовта? Трябва ли да ги има другите, с цел да ни има и нас като пълноценни елементи на едно цяло? Имаме ли чувство за време и оказва помощ ли ни то да изградим не просто персоналната, само че и общата ни реалност? И какъв брой е мощен в действителност резултатът на вярата?

„ Далеч от времето “ обговаря всичи тези въпроси, до момента в който основните герои – в функциите Алиса Атанасова и Георги Налджиев – се губят и намират в своето безвремие.

За това какъв брой сме близо, когато сме надалеч, режисьорът и сценарист на кино лентата Деян Цвятков споделя в звуковия файл.
Снимки – NO BLINK