Любовта ми към джаза не е от пръв поглед, тази

Любовта ми към джаза не е от пръв взор, тази музика е за old souls, а аз в никакъв случай не съм била такава. Първият джаз албум, който си купих сама, е Jazz For A Rainy Afternoon (1998 г.) и от този момент свързвам тази музика с дъжда, меланхолията, размишлението и усамотението. Не тъжно прекарване, само че тежко и самодостатъчно. Влюбването ми в джаза е нещо, което е в придвижване, то продължава и не знам къде ще ме води или по кое време.

Джазът е съвършеният резултат от срещата сред музиката и поезията. Английският език, който боготворя, за мен е най-красив точно в поезията на джаза. Той е галактика, от която познавам единствено няколко от по-ярките звезди. Една от тях е Чет Бейкър, който откривам сега. Любимият ми негов албум е – бленувам да замайвам дете на него.



Чет Бейкър е тромпетист (всъщност са го наричали " кралят на тромпета " ), който има най-нежния, чист и печален момчешки глас. Той е от поколението на поетите, смесили гения си с хероин, намерили гибелта си в хотелски стаи или на мокрите паважи под тях, надалеч от любовта и от света. Хора, които са живели за изкуството си, дали са всичко, а са получили единствено горест, от която са родили шедьоври като My Funny Valentine.

Неговият трагичен живот е тематика на нов филм, Born To Be Blue, който чакам с голямо неспокойствие и който евентуално скоро ще се появи най-сетне и в Европа. Итън Хоук наподобява идеалният артист за ролята на Чет Бейкър и още от филмовия откъс ми се желае да завоюва " Оскар ".

Дотогава, слушайте... 



Save