Любовта към себе си се определя като практика на грижа

Любовта към себе си се дефинира като процедура на грижа за себе си, както физически, по този начин и прочувствено, и признание на личната стойност. Това е значителен аспект от живота ни, който постоянно се подценява. Разбирането на смисъла на любовта към себе си е първата стъпка към реализиране на трайно благополучие. Като приоритизираме личното си благоденствие, можем да създадем пълностоен и логичен живот за себе си. Любовта към себе си е основата, върху която построяваме живота си, и за нас е от значително значение да я култивираме, с цел да процъфтяваме.

Има мощна връзка сред любовта към себе си и трайното благополучие. Когато обичаме себе си, ние сме по-добре готови да се оправим с провокациите и неуспехите на живота. Ние сме по-издръжливи и имаме по-голямо възприятие за лично достолепие и убеденост. От друга страна, неналичието на обич към себе си може да докара до отрицателни последствия като меланхолия, тревога и ниско самочувствие. Практикувайки обич към себе си, можем да създадем позитивен и пълностоен живот, който се основава на нашите лични полезности и стремежи.

За страдание, доста хора се борят с любовта към себе си и страдат от следствията от неналичието й. Ето за какво е значимо да култивирате любовта към себе си, посредством овластяващи извършения и практики. Правейки това, можем да освободим усещанията, които другите имат за нас, и да идентифицираме и осъществим нашите същински стремежи. В последна сметка ключът към трайното благополучие е да се научим по какъв начин да гравитираме към себелюбието във всяка обстановка.

С помощта на запаси за самопомощ можем да тръгнем на странствуване към себеоткриване и обич към себе си, което води до по-пълноценен и щастлив живот. И към благополучие! 

 
Рисуването в действителност може да промени живота ви