Любовта е търпелива. Любовта е нежна. И знаете ли какво

Любовта е търпелива. Любовта е нежна. И знаете ли какво още? Любовта не разглезва

Когато растях, една от най-тежките обиди, които едно дете можеше да каже на друго /или някой да каже на родителите му/ беше капризен глезльо. Бе фраза, която не се използваше постоянно, само че когато се случеше – болеше. На никое дете не му беше прелестно да чуе, че е капризно.

Днес все по-рядко чуваме фразата, само че може би тъй като към този момент съвсем всички деца са капризни. Фразата е излязла от приложимост или казусът се усилва?

От любознание ревизирах смисъла на думата „ капризен “. Означава да увредиш, да развалиш характера на детето с прекомерна благосклонност и примирителност.

Такава е присъдата.

Да си родител и е мъчно, тъй като имаме дълготрайни цели за реализиране, само че сме притиснати с ежедневни проблеми, които би трябвало да решаваме на момента. Когато детето пищи, тъй като желае бонбонче, е толкоз по-лесно да му го дадем, единствено и единствено да запазим мира и спокойствието у дома. Когато се оплаква, тъй като всичките му другари имат последното, най-популярно и скъпо нещо -си, е толкоз по-лесно е и ние да се поддадем и да му го купим. Когато домът е разпилян, толкоз по-лесно е сами да почистим, вместо да губим време да го научим единствено да прави това и да настояваме да извършва своята част от отговорностите.

Много елементарно е да се разглези дете и евентуално за това го вършим. Лесно е и прави детето щастливо. В последна сметка, нали това е задачата ни! Щастливи деца?

Надявам се не!

Главната цел на сполучливото родителство не са щастливите деца. Добре приспособими, виновни, положителни, почтени? Абсолютно. Щастливи и капризни? Не.

Погледнете определението за капризен – негоден! Когато сме прекомерно снизходителни и отстъпчиви, когато даваме на децата си прекомерно доста от това, от което действително нямат потребност повреждаме характера им.

Опитваме се да оправдаем нашата примирителност и благосклонност като си споделяме, че по този метод им демонстрираме обич. Казваме си, че даваме на децата си всичко, което ние не сме имали. Живеем с убеждението, че по този метод няма да ги караме да се усещат разнообразни, незадоволени или изостанали.

Казваме си доста неща, само че пропущаме да си кажем истината

Истината е, че като им даваме всичко, което пожелаят сега, в който го изискат, вършим противоположното на това да им даваме обич. Само им демонстрираме, че са центъра на Вселената и ги учим, че задачата на живота е да задоволяват материалните потребности.

Осъзнаваме ли какво вършим? Вероятно не, тъй като в случай че разбираме, че повреждаме децата си, сигурно ще спрем. Заблудата цели да ги развалим през цялото време и да ни заслепи за вредата, която им нанасяме.

Всички виждаме какво става в близост. Двегодишни командват цялото семейство. Родителите се опасяват даже да дефинират час за лягане, постанова се да молят децата вместо просто да им кажат. 5-годишни упорстват за безумно скъпи играчки и ги получават „ просто тъй като... “ Десетгодишни, които могат да носят облекла единствено на най-скъпите и известни марки. 16-годишни, които карат по-хубави коли от родителите си.

Децата се разглезват, родителите се предават и цялото общество страда

И не става въпрос можем ли да си позволим финансово тези неща или не. Макар че в доста случаи не можем. Много от нас поддържат този стандарт, затъвайки в задължения. Други се убиват от работа, с цел да дават на децата си това, което желаят. Работим в допълнение, стресираме се до неразбираемост, след което предоставяме резултата от труда си на децата, които не са си мръднали пръста за нищо. Дори и да можем да си позволим финансово да даваме на децата всичко, което си пожелаят, не трябва да го вършим. Животът не е в притежанието и като ги скапваме с всевъзможни придобивки, ги учим, че е.

Ако откажете на детето си нещо, няма да го развалите. Няма да му разрушите живота и няма да го оставите без другари. Да, ще го ядосате мигновено. Да, ще бъде малко по-различно от приятелите си. Да, това може и да значи, че фамилията ви е малко по-различно от останалите фамилии. Но това не е ли хубаво нещо?

Когато детето ви порасне и разбере за какво сте отстоявали позицията си, ще разбере, че сте го учили на нещата, които в действителност имат значение в живота. Ще разбере, че умеенето да носиш самичък отговорност за себе си и живота си е същинската благословия. Ще осъзнае, че сте го обичали задоволително, че да му кажете „ Не “.

Любовта е търпелива. Любовта е блага. И знаете ли какво друго? Любовта не скапва.

Автор: Джени Скот

Източник: foreverymom.com
Изображения: Magdolna Nadj Torma