Искам щастието ни да бъде опустошително като пожар, искам мигновения!... ♥ ВАПЦАРОВ към любимата си Бойка
Любовно от огромния наш стихотворец и бунтовник
До Бойка ДИМИТРОВА
Чакай, Бойя, не отивай така надалеч със своите заключения. Макар че в писмото ти личи някаква математическа заостреност в разбора, ти въпреки всичко не си на прав път. Защото там, където има обич, логиката не оказва помощ нищо. Логиката е безпомощна да изясни множеството прояви на душата. Неспособна е да разключи вратата, зад която грее ту слънцето на неотразимото благополучие, ту пъплят облаци на гибелни подозрения и нечовешко страдалчество. Никога не съм мислил, че в любовта ни ще има единствено слънце, че любовта ни ще бъде единствено звучна безгрижна ария. Такава обич даже не желая. Помисли какъв брой безцветна би била тя. Помисли, какъв брой ординерна, какъв брой пуста щеше да бъде. Една такава обич на монотонно „ щастиенце ”, е допустима единствено за хора, лишени от сензитивност, лишени от тънкия нюх за това, което е хубаво и неприятно, за това, което е красиво и грозно, за това, което е възвишено и низко. Не желая да кажа, че би трябвало да търсим дисонанси в любовта ни, с цел да бъде тя разнообразна. Животът самичък ще сложи пред нас хиляди проблеми, които всеки един от нас за себе си ще позволи по своему. И след това нашите характерности ще се сблъскат, с цел да ги обобщят. В тази битка на обобщаване, в тази непреривна промяна на единия и на другия, е за мен най-висшият развой в любовта.
Искам щастието ни да бъде опустошително като пожар, с цел да може по-късно да се въземе в нови форми. Искам мигновения!...
Помисли за любовта на Лаура и Петрарка, какъв брой щастлива и нещастна е била тази обич. Помисли за Едгар По и Нели, намерения за Лора и Яворов.
Така желая аз, Бойя. Ще вървиш ли подире ми? Ще вървиш ли, Бойя, или се плашиш? Вярвай ми и в никакъв случай няма да се разкайваш. Не си фантазирам, не съм Петрарка, само че ти можеш да бъдеш Лаура, тъй като тя е елементарна жена. Не си фантазирам, че съм Яворов, само че ти можеш да бъдеш Лора. Ти можеш да бъдеш едно ярко ентусиазъм. Ако бъдеш Лаура, Нели или Лора, не значи, че ще свършим трагично като тях.
И минимум в този момент имаш съображение да мислиш за трагизъм. Нали аз те обичам, Бойя? Какво повече искаш? Ето, изминаха едвам 4 дни и душата ми болно ридае за тебе.
Възкръсват в паметта спомените ни, възкръсваш усмихната – гъвкава и стройна. Възкръсваш от време на време и укорна, и недоволна. И ми става чудно, по какъв начин съм можал по-рано да пребивавам без теб. Не мога да схвана с какво можа да впримчиш така крепко човека… и се веселя, че не мога да схвана.
Защото любовта не може да се проучва.
И така, Бойя, любовта не може да се разбере, давам отговор на въпроса ти, само че тя се чувствува.
Ето цялото създание е изпълнено с някакви ефирни талази. Леко ми е. Струва ми се – да разперя ръце, ще литна.
Може би това е проекция на моето въображение, само че горе чувствувам, че душите ни се сливат със симфонията на хубостта, обкръжени от ореола на безчет светлини.
Целувам те безшумно, с цел да не прокудя усмивката ти.
Кольо.
19 януари, 1933 година, Кочериново
