Любов, която бихме могли да се слушаме и да чуваме.

Любов, която бихме могли да се слушаме и да чуваме. Любов, която е разбираща, която не съди.

Любов, в която не е нужно да следим грешките си, която прости и пази …

Копнея за зряла обич. Любов, която не изисква ненужни игрички. Където няма потребност да се гадае каква ще бъде идната стъпка.

Копнея за обич, в която ще растем и ще се развиваме дружно. Ще се поддържаме и мотивираме. Любов, при която ще си бъдем правилни. Любов, която ще ни въодушевява и окриля.

Знам, че сме разнообразни. Понякога е доста мъчно да обичаш.

Понякога е съвсем невероятно.

Но вместо да се отдалечаваме един от различен, афектирани и упрекващи се, дано просто бъдем дружно и не се опасяваме да си споделяме всичко.

Уморих се към този момент от тези игри с усеща, страсти, уморих се да се пробвам да потвърдя нещо или просто да тичам от проблемите. Нека се поддържаме и дружно да посрещаме компликациите, които предстоят. Щом сме двамата, ще съумеем да се оправим. Тук съм. 100% до теб. Ще дам всичко, което е по силите ми.

Копнея за обич, в която бихме могли да се слушаме и чуваме. Да се разбираме, не да се съдим. Не пускай ръката ми и аз няма да пущам твоята.

Копнея за зряла обич, обич, която е откровена, търпелива и без насила. В която сред нас ще има неприкритост и топлота. Ако нещо се обърка, желая да приказваме за това между тях, а не да се настройваме един против различен.

Копнея да дишаме леко,  да мечтаем и да сме същински щастливи.

Да знаем, че не сте сами, само че в това време – безусловно свободни.

Копнея за връзка, в която и двамата да се усещаме в сигурност и да поддържаме абсолютно фантазиите си.

Знам, че сме задоволително зрели, с цел да се борим за любовта си и да се одобряваме такива, каквито сме.

И да сме дружно до края. Каквото и да значи това.  

По материали от непознатия щемпел