Кога фотографията е изкуство?
Любопитен факт: измежду древногръцките вдъхновения, покровителки на изкуството, няма да открием муза на фотографията. „ Фотографията не е изкуство ” – ще кажат последователите на разбирането, че изкуство е единствено това, което е основано от човешка ръка, а в тази ситуация е налице един значителен медиатор сред индивида и крайния резултат и това е обективът, машината. Фотографът е човек на техниката, а не на изкуството. Той би трябвало добре да познава техническите параметри на фотоапарата си, с цел да може да го настройки по този начин, че да се получи хубава фотография. Трябва да знае особеностите на светлината и каква бленда и скорост да постави и така нататък Това са все механически въпроси, които имат малко общо с изкуството.
Освен това фотографът не сътворява нищо, а единствено улавя действителни моменти от живота и природата.
В подобен случай, в случай че художникът създава самичък боите си (както това е било процедура в предишното за велики художници като Микеланджело например), познавайки в дълбочина минералните и растителните първични материали, значи е бояджия. Или пък художник портретист, който също на процедура не основава нищо, а единствено възпроизвежда видяното, не може да се назова човек на изкуството.
Изкуството е креативно отражение, възпроизвеждане на действителността чрез художествени облици. Фотографията е заимствала доста от вековния опит на изобразителното изкуство. Самото вместване на света в кадър е завещание от живописта. Следователно фотографията има всички учредения да претендира да бъде изкуство.
