Любимото ни сутрешно шоу Стартер“ на БГ Радио става на

Любимото ни утринно шоу „ Стартер “ на БГ Радио става на 11 години! Вместо да се питаме по кое време минаха, взехме решение да попитаме водещите му Богдана и Симеон за нещата от живота. Преди това обаче сме длъжни да ви съобщим, че в четвъртък предаването им ще се излъчи от едно много необичайно място – Софийския цирк - не този, който изгоря, когато бяхме деца, а този на сцена. Там ще се случват всякакви забавни неща, ще гостуват близки другари на шоуто, абе въобще – ще бъде цялостен цирк. Заповядайте и вие – онлайн или в ефира на БГ радио.

Как ставате толкоз рано?

Симо: Не знам. Разбирам, че съм безсънен към девет, девет и половина, а от време на време и към 11 и 20. Въпросите, на които бързам да си отговоря са: Къде съм? Кой съм? Коя е тази? О, Боже! Има и още една!? Жива ли е? О, не – няма пулс! Ох, това е било латексова кукла... Слава Богу! Къде е хладилникът? Как съм пристигнал до тук? В какво се забърках? Наистина ли сините китове нямат гласни струни? Това са въпросите, които ме вълнуват и в никакъв случай не мога да стигна до въпроса със събуждането. Не мога да дам и отговор. Съжалявам.

Богдана: Механизмът е еднакъв. Телефонът пее в 5:40. Събуждам се незабавно. След това си давам пет минути,  в които трескаво мисля какво да облека. След това банята, бързо, облеклата, бързо, чантата...и излизам. Истинското пробуждане идва с първото за деня кафе, на балкона на радиото, където Надежда /нашия новинар и най-любим приятел/ не стопира да приказва! След това с нея постиламе аленото чердже и чакаме... Симо!

Какво изпускат хората, които спят до по-късно?

Богдана: Винаги съм го казвала – доста пропущат! Пропускат такива невероятни изгреви, такива розови облаци, такива кристални гледки, такива оранжеви прозорци огряни от слънцето...ей по този начин, с лекост ги проспиват. Никога няма да не помни един звезден дъжд през 2003-та... Симо беше на пулта, а ние с Надежда с телефони на балкона! Викахме при всяка падаща звезда!...

Симо: Нищо не изпускат. Самият аз не знам, какво се случва по това време, тъй като, както към този момент разбрахме, че съм безсънен към девет и половина сутринта.

Ако можехте да почнете изначало, какво щеше да е друго – за Стартер и за вас?

Симо: Бих работил в някоя община. Имам доста хрумвания и множеството са свързани с подобряването на средата към нас и не са свързани с доста пари. Бих станал и преподавател. Без значение, на кое място в България. Това е напълно съществено.

Богдана: Не бих почнала изначало, тъй като има възможност да пропусна това, което към този момент ми се е случило, а то не е за пропускане! Ето, може би щях да се размина със Симо...защото той щял да отиде в някоя община, където аз в никакъв случай не бих била... По тази и по още доста аргументи не бих желала да стартирам изначало. Предпочитам продължението!

Кое ви оказва помощ повече – самочувствието или самоиронията?

Симо: Само хора със самочувствие имат възприятие за самоирония.

Богдана: Не се пробвам да разгадавам на самочувствието. Количеството, което владея си го вардя надълбоко. То е единствено за персонално прилагане в избрани сложни моменти.  Виж, самоиронията...нея обичам и на нея разгадавам! А надуша ли я у някого... извоювана съм! 

Защо в цирка?

Богдана: Защото е друго. Защото събитията са провокации, в този случай. Защото постоянно споделяме, че сме “пълен цирк ” двамата...Защото там Симо ще се срещне с роднините си – ламите и аз с връстницата си – костенурката!

Симо: Защото е ексцентрично и ненадейно. Не мога да допускам, че изтъквам Румен Петков, само че “защото има за какво... ”.