Лятото на 2023 г. е ключово в много отношения. Нагледно

Лятото на 2023 година е основно в доста връзки. Нагледно виждаме резултатите от измененията в климата. Например за първи път в провинция Синдзян в Китай беше измерена температура, надхвърляща 52 градуса по Целзий. Oпределено усещаме, че лятото е по-горещо от естественото, а данните демонстрират, че междинната температура на въздуха в света към този момент е 17 градуса, което е с градус и половина повече отпреди 30 години.  

Много рисково става, когато „ утрешният ден “ бъде сменен с „ през вчерашния ден “

Лятото е основно и в стопански аспект. Инфлацията в Западния свят стартира да спада, силата и горивата са в пъти по-евтини освен от предходната година, само че и съпоставено с лятото на 2021 година Банковите лихви се покачват, цените на парцелите започнаха да спадат. Русия стопира 12-месечното деяние на Зърнената договорка, която позволяваше експорт на зърно от Украйна и бомбардира зърнени бази край Одеса.

В резултат на това единствено за седмица цените на пшеницата се покачиха с 11%. Същото ще се случи доста скоро и с цените на слънчогледа и олиото. Това е предстоящо, тъй като украинското зърно е към 10% от международния експорт. Всяко стремително покачване на цените у нас обаче ще е чиста далавера, тъй като даже и при липса на украинското зърно на международните тържища количествата ще се балансират доста бързо, а и България разполага с задоволително зърно, както за експорт, по този начин и за вътрешния пазар.

Представата за познание към този момент не е на един клик, а на един въпрос към чатбота

Лятото е основно и във връзка с туризма. След тази напрегната година всички желаеме да си починем качествено. След влизането си в Шенген и еврозоната, Хърватия чупи всички върхове това лято с близо 18 милиона продадени нощувки до този миг. Растежът, съпоставен с предишното лято, надвишава 20%. Гърция този сезон ще възвърне постъпленията си от предпандемичните равнища, като постъпленията ще доближат близо 38 милиарда евро.

Трите съществени националности, които избират за отмора Гърция, са британци, германци и българи. Очаква се те да вкарат близо 5,5 милиарда евро в гръцката стопанска система.

На този декор българският туристически бранш бележи противоположна наклонност. Аз не съм нихилист и в никакъв случай няма да чуете от мен да зачертавам браншове, специалности или страната ни. В България има необикновено красиви места, които не отстъпват по нищо на останалите огромни туристически дестинации в Европа. Проблемът е, че с годините българското Черноморие на построи обединен образ, който да му помогне да формулира профила на стремежи екскурзиант. Дали това ще британски юноша, немски пенсионер или българско семейство от междинната класа.

Живеем във време, в която всяка вест към този момент е " онлайн ". Всяка разделяща тематика се трансформира в полесражение

Защото всички от туристическия отрасъл са наясно, че най-щедрият и мечтаният екскурзиант е точно българският.

Някак си е прекомерно комплицирано и безредно – хотели и заведения за хранене в премиум-сегмента вършат взаимни отстъпки с обслужването и предлаганите артикули и услуги. Хубави хотели и заведения за хранене унищожават хубавото прекарване с неприятна кухня и нереалистично високи цени. От друга страна те се редуват с места, където храната е на равнище, а цените – много по-нормални. Тази непредсказуемост къде ще попаднеш единствено в границите на 100 метра те държи постоянно нащрек и те напряга, а никой не обича да се напряга, когато почива.

Много се приказва за цените. Обективно видяно те не са доста по-различни от предходната година. Проблемът обаче е, че всеобщо ресторантьори и хотелиери ги покачиха фрапантно предишното лято по метод, който накара доста туристи да си кажат: „ Аз предишното лято изхарчих сума, с която мога да отида във всяка точка на света “. Успоредно с това не покачиха приходите на личния състав си, което основава същинската заплаха за всеки бизнес по Черноморието сега. Няма готвачи, сервитьори, камериерки, служащи.

Освен че смъква още повече качеството на услугата, това съкратява така и така късия сезон, тъй като ще принуди доста обекти да затворят по-рано поради неналичието на личен състав. Това е всеобщ проблем за доста браншове и то освен в България. Строителният взрив в Румъния да вземем за пример през предходната година беше толкоз мощен, а служащите толкоз малко, че държавното управление взе незабавно решение да притегли и издаде работни визи за 100 000 чужденци. Това е вероятността и пред българския туризъм – импорт на работна ръка от чужбина.

Ако това ви звучи далечно – за сектора ще е въпрос на оцеляване. Все още липсва съответна държавна политика към бесарабските българи и българите от Западните околности. Те са хора, които при подобаваща държавна политика и съответно възнаграждение, могат да се окажат скъпи за българската стопанска система.

Президентът и основният прокурор се трансфораха в орисници за една немислима до неотдавна коалиция

Като цяло още е доста рано да създадем умозаключение дали този сезон ще е сполучлив или несполучлив. Но в случай че желаят да излязат от този затворен кръг и отрицателната наклонност, в която са попаднали, браншът би трябвало доста съществено да проучва протичащото се и да предложи съответни ограничения. Перспективата за противоположното няма да е добра. Особено в случай че България се причисли към Шенген. Тогава с Гърция към този момент няма да има и граничен надзор.