Лятото е време за пътешествия, море, плаж, за слънце в

Моите златни моменти със Somersby: Сирма Маркова

Лятото е време за пътешествия, море, плаж, за слънце в очите и пясък в косите, за незабравими мигове, които ще ни усмихват до идващото лято. Днес Сирма Маркова ни кани на лятната си тераса, с цел да ни опише за своя метод да се радва на обичания си сезон в града макар десетките задължения. В тези дребни, само че по този начин приятни моменти с нея е и свежият усет на Somersby – идеалното допълнение към летния ден, без значение дали усещаме нежния бриз и горещия пясък или се отдаваме на безвремие и сладки приказки на терасата вкъщи, в някой парк или край езерото.

Eдва ли ще изненадам някого, като кажа, че лятото е обичаният ми сезон. През лятото животът е толкоз по-лесен – залезите са късни, нощите са топли и като че ли всичко наподобява като сцена, извадена от кино мюзикъл.

Лятното ми бягство към морския бряг занапред следва, само че ми се желае да се насладя на хубавото време, въпреки че към момента съм в града с цялостен график със задания за идващите две седмици. Докато съм в тази обстановка, намирам баланс сред работата и почивката, като се любувам на градския пейзаж от терасата си, отпивайки домашно подготвен леден коктейл.

И тъй като не обичам комплицираните неща, вземам едно Somersby с боровинки, авансово изстудено в хладилника, поставям доста лед, сипвам течността и прибавям филиз благоуханен розмарин, който прави чашата ми да наподобява по-красива и приключена.

Ето по този начин релаксирам следобеда, до момента в който съм на лятната си тераса, прекарвайки най-малко час в неангажиращи диалози с обичания ми човек и компанията на ледено студения коктейл, гарниран с пресни боровинки.

И тъй като в този момент дните са едни от най-дългите, а и обичам тази мисъл, в която се споделя, че всеки един ден ни е подарък и би трябвало да го изживеем по допустимо най-хубавия метод, от време на време даже не очаквам уикенда, а късния следобяд сграбчвам обичаната си ленена забрадка за плаж, обличам банския си, взимам плодове и обичаната напитка и ходя на езерото.

Следобедните спокойни часове, прекарани там, са ми обичани – дългите сенки, топлата светлина, която облива всичко в златни нюанси, до момента в който слънцето последователно слиза към хоризонта… Тези златни часове постоянно ме карат да се отпусна, да бленувам и да усетя хубостта и магичността на природата.