Лятото е към своя край. Със сигурност и вие, и

Лятото е към своя край. Със сигурност и вие, и вашите приятелки знаете какви подвизи ви е донесло то, какви фантазии е сбъднало, какви хоризонти е отворило. Но знаете ли тъкмо какво не сте съумели да извършите това лято? Ние - да. Няколко дни преди да се извиним с най-очарователния сезон на годината, три от нас седнахме и направихме анализ на своите несбъднати и това лято проекти. Хубавото е, че има време освен за равносметка, само че и за смяна.

Куси: Аз за поредна година не съумях да избягам на село от летните жеги, а останах в прашната и пулсираща от горещина София. Истината е, че концепцията доста ми харесва, само че сега, в който си дам сметка, че ще пребивавам отвън центъра на София, въпреки и единствено на 30 км, и няма да имам непрекъсната връзка с приятелите ми, ми става неприятно. Имам възприятието, че ще пропусна нещо в действителност значимо.

Ели: Пак не вървях боса в реката. Имам към този момент неясен спомен за това чувство, лятото на село при бабчето, когато към обяд по жегата ме пускаха да нагазя в реката, която си течеше все по този начин ледена, цялостна с хлъзгави, безусловно гладки камъчета, по които се върви доста внимателно и смешно, а сред тях има една кал, която гъделичка краката и се подвига на облачета във водата. Помня по какъв начин миришат камъчетата извадени на слънце и по какъв начин плуват изсъхналите листа в бистрата вода и аз ходех след тях, с цел да видя до каква степен ще стигнат. Сега като видя такава вада постоянно ми се желае да вляза, само че ме е позор. Някой път просто ще отида на по-усамотено място и ще си разреша да бъда отново на шест и половина, цялата пронизана от слънце и с ледени крайници.

Лена: Аз пък не отидох на отмора сама – нещо, което копнея от години. Не приказвам за самотното ми пътешестване през Родопите предишното лято, когато колата ми се счупи, а за същинска отмора от всички и от всичко.

Куси:  Също не открих време да заведа децата си на екскурзия до Седемте рилски езера, само че не с лифта от Паничище, а пешком, през хижа Ловна. Един от най-любимите ми направления от детството и летуванията ми в Рила през август. Това е едно от нещата, които желая да споделя с децата си, когато са подготвени да го схванат и одобряват. Да не приказваме за посрещането на Божествената Нова година на 19 август (по остарял жанр - Преображение Господне) с бялото приятелство. Много бих желала още веднъж да посрещна изгрева и да усетя магията на паневритмия, за която спомените ми от детството към този момент избледняват.

Ели: От години си бленувам за ярко-червен педикюр – провокационен и толкоз летен! Така и не съм се осмелила да го направя. И аз като всяко момиче все си намирам недостатъци и тъкмо краката си не одобрявам въобще! И тъй като къде умишлено, къде не толкоз, все гледаме да не подчертаваме „ дефектите “ си, аз изменнически всякога си предпочитам или бледо-розов, или прозрачен лак. А преди този момент съм вървяла и съм убеждавала себе си, че този път ще вляза в салона и самоуверено от вратата ще кажа: Червено! Знам, че и това ще стане някой ден. В някое лято.

Лена: Не си сложих нито един път алените карирани обувки, които са толкоз високи, че едвам заедно съм с тях, само че пък краката ми стават супер стройни. Не открих време и мотив да ги обуя.

Куси : Не се качих на обичаните ми ролкови кънки. Давам си сметка, че с малко дете като моето това към момента не е допустимо, само че очаквам с неспокойствие другото лято, когато възнамерявам да си напомня детството. Съмнявам се, че ще стартира да карам незабавно, само че най-малко ще стартира да се изучавам още веднъж:)

Лена: И аз - не си купих колело, а не преставам да карам това на мъжа ми, което е огромно, тежко и черно. И отново не живях здравословно – нито стопирах да пуша, нито стопирах да пия, и по този начин три месеца… Изобщо не приказвам за несбъднатото ми предпочитание да медитирам всеки ден.

Куси: Отново не посетих нито един фитнес център, цели три месеца:) Все възнамерявам да стартира да спортувам през лятото, само че не мога да си показва да влеза в сходно място в най-горещите месеци от годината. Самата мисъл ме побърква. Вероятно, би трябвало да сменя концепцията и ще се получи. Ще стартира да плавам през лятото, само че към нас няма басейн...

Ели: И не прочетох последната глава от „ Отражения “ на Мирча Картареску. От всички книги на земята, тази е написана само, тъкмо и единствено за мен! Толкова ми харесва, че не желая в никакъв случай да свършва и по тази причина не съм прочела последната глава. Оставила съм си я да чака, ей по този начин за някой специфичен ден, когато ще съм толкоз безусловно щастлива, че ще мога да свърша с книгата на живота си и да продължа напред. Представям си да е летен ден, спокоен и зелен, с нажежено до бяло небе, което ме унася, само че и ме очарова. Четенето ще е като сън, самата книга е сън и по-късно ще се събудя мъдра и есенна.