Лято, любов, време за равносметки и обновление. Не можем да

Лято, обич, време за равносметки и обновяване. Не можем да кажем нищо друго по тематиката, тъй като през днешния ден още веднъж се влюбихме в това прелестно стихотворение на Христо Фотев. Оставяме ви и вие да го почуствате... (бел. ред.)

* * * 

" Понякога по-много се обичахме "

Понякога по-много се обичахме,
от време на време по-малко, а от време на време,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на благополучие.
Луната безмълвно ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - от време на време
в действителност приличахме на влюбени.

Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна посред ни въздуха.

Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.

Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното състрадание.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и прикрито наслаждение...

(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
само че докoга ще ни сближава болката
и доста ли е мъчно да сме откровени?)
Големият хороскоп за ЛЯТО 2023! Какво ще се случи на всяка зодия На фокус
И по тази причина ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще запитвам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
в действителност ли ние бяхме влюбени?

Наистина ли ти си мойто благополучие,
или в нощта приличаше на благополучие?
Тогава ще напиша ненадейно
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкоз далечно - като теб.

Христо Фотев

iStock