Без паника в самолета
Лято е. Топ дестинациите по света ни чакат. Често обаче пътешествията със аероплан , с изключение на позитивни страсти, носят и доза терзание, от време на време и боязън. Освен за отмора, доста постоянно хората употребяват авиотранспорт и за потребностите на бизнеса. Дали летим за първи или за n-ти път, постоянно би трябвало да сме готови . Независимо дали е къс полет или пък на дълго разстояние със промяна на няколко часови зони, разяснява проф. Любомир Алексиев , шеф на Катедра „ Авиационна и морска медицина ” на ВМА.
Забелязва се обаче едно неуважение към късите полети..., тъй като авиотранспортът е най-сигурният и хората като че ли са уверени, че всичко ще мине бързо, леко и прелестно. Но даже и най-краткият полет може да има тежко влияние върху индивида, безапелационен е експертът, като напомня случаи отпреди няколко месеца с тежки турболенции над Европа и Азия, при които имаше даже и починали на борда хора.
Как да се подготвим за полет
Стресът стартира още с вземането на решение за хвърчене, избора на дестинация, на самолетна компания, закупуване на билет. Има и спомагателни фактори към този момент в самия аероплан – в случай че пасажерът няма несъмнено място за сядане, в случай че не може да вземе задоволително багаж или му върнат багаж поради свръхтегло, в случай че няма опция за хранене – всичко това води до напън и в случай че той е по-емоционален и неконтролиращ държанието си, доста пъти се стига до спорове сред пасажерите, а и с кабинния състав, разяснява проф. Алексиев.
/iStock
Напоследък сме очевидци на нерегулярност на полетите, закъснения, отсрочване, анулация: Това също е стресова обстановка – да ти анулират полета на някакво неизвестно летище, където си в една много нападателна среда: има огромен пътникопоток, липсва комфорт за чакащите, няма информация какво се случва... Разполагаш ли с задоволително финанси, с цел да може да се оправиш на едно непознато летище и да си осигуриш жизненонеобходимите неща – храна, вода, медикаменти, консумативи. Особено в случай че се пътува с деца. Всичко това води до напрежение върху индивида. Затова той би трябвало да има подготовка за всевъзможни обстановки.
Много по-сериозна обаче е подготовката за полет на хората с хронични болести, изключително когато става дума за дълготрайно хвърчене. Например – заболели, които се нуждаят от в допълнение количество О2 заради белодробни или сърдечни болести. Диабетиците би трябвало да имат едно мислено, тъй като смяната на часовите пояси води до смяна и на времената на банкет на медикаментите. Инсулиновите помпи също имат проблем, защото на височина могат да образуват мехурчета в контейнерите и те, заради ниското налягане, да запушат каналите, по които се вкарва инсулина в организма, разяснява проф. Алексиев.
Джетлаг синдормът, който е обвързван с смяна на часовите пояси, е доста значим. Знае се, че пътуването на изток редуцира деня, до момента в който на запад – противоположното. Пътниците попадат в извънредно за биологичния им часовник време. За да се приспособява един човек, който е летял повече от 6-7 часови пояса, са му нужни тъкмо толкоз дни, добавя още експертът.
Много от актуалните летища не са в така наречен категория френдли във връзка с изискванията за хранене, обслужване на хора с лимитирани благоприятни условия и болести. Като прибавим продължителното време за съответните инспекции на документи, на багажа – въпреки, че нормално е упомената кои са позволени и кои неразрешени движимости, случва се да има неразбрали. Това води до изземване на багаж и надлежно стрес за тези пасажери. Приминал през тези тествания, следват нови с изчакване към съответния гейт, където нормално има доста хора и малко места за сядане и така нататък, и така нататък. Всичко това е изключително обезпокоително за хроничноболните, които дружно с възрастните и децата са най-критичните групи и изискват специфична грижа.
/iStock
Пътуването по въздух е прелестно, само че би трябвало да имаме предварителна настройка за това по какъв начин да сме готови за някакви обстановки, които биха могли да се случат. Има хора, които са с хронично заболяване и си не помнят лекарството в багажа. Описани са случаи, когато самолети с по 300-400 пасажери кацат наложително, тъй като пътник получава тежък астматичен припадък, а лекарството му е останало в куфара. Това деяние обаче е сериозен разход за самолетната компания, нарушава трафика, както и опциите на хората да си заловен връзките със идващите полети. Тази група пасажери постоянно би трябвало да имат в ръчния си багаж набор от медикаменти, който да покрие най-малко 2-3 дни, ако се загуби багажа.
Принципно, безспорни противопоказания за полет няма. Но има такива, които би трябвало да го заобикалят в избран миг. Например, след прекаран миокарден инфаркт – 7 дни по-късно не би трябвало да се лети. За хора с оперативни намеси, изключително в коремната празнина, също не е целесъобразно. По отношение на бременните дами международната авиационна общественост е приела да се качват на аероплан до 32 гестационна седмица, когато става въпрос за близнаци, и до 36 седмица при едноплодна бренност. След това не се предлага, показва проф. Алексиев и добавя: Много значимо е хората с проблеми със синусите, със междинното ухо да знаят, че постоянно – заради смяната в налягането при политане и кацане, не могат да компенсират налягането в тези кухини и нерядко стартират тежки главоболия. Може да се стигне и до отлепване на лигавицата в тези кухини.
Страхът от хвърчене също е основен. В избрани случаи приказваме за уплаха. Има случаи, в които този боязън се преодолява, само че има и свръхчувствителни хора, които в никакъв случай няма да се качат на аероплан, тъй като са гледали страшни истории по малкия екран или някой им е разказал нещо, или пък са прочели...
Друго нещо, на което би трябвало да обърнем внимание преди да се качим на борда е вестибуларният уред. Т.нар. болест на придвижването не бъде ли повлияна авансово, може да докара до съществени проблеми. Има лекарства, които обаче би трябвало да се вземат задоволително време преди полет, с цел да подействат. Има и някои техники – да вземем за пример да си избереш къде да седнеш в самолета. За хора със свръхчувствителен вестибуларен уред най-подходящи са местата в междинната част на машината. Ако има придружители, добре е да седят близо, с цел да си споделят по време на полета.
/iStock
В умозаключение, с цел да е „ безаварийно ” пътуването ни, би трябвало да обърнем внимание на предварителната подготовка по отношение на дестинацията, полетите, съответните летища – вход/изход, стоянка на таксита/автобусна спирка, храна и задъжително да намерим комфортно джобче в ръчния си багаж за всички нужни документи – персонална карта, паспорт, виза.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Забелязва се обаче едно неуважение към късите полети..., тъй като авиотранспортът е най-сигурният и хората като че ли са уверени, че всичко ще мине бързо, леко и прелестно. Но даже и най-краткият полет може да има тежко влияние върху индивида, безапелационен е експертът, като напомня случаи отпреди няколко месеца с тежки турболенции над Европа и Азия, при които имаше даже и починали на борда хора.
Как да се подготвим за полет
Стресът стартира още с вземането на решение за хвърчене, избора на дестинация, на самолетна компания, закупуване на билет. Има и спомагателни фактори към този момент в самия аероплан – в случай че пасажерът няма несъмнено място за сядане, в случай че не може да вземе задоволително багаж или му върнат багаж поради свръхтегло, в случай че няма опция за хранене – всичко това води до напън и в случай че той е по-емоционален и неконтролиращ държанието си, доста пъти се стига до спорове сред пасажерите, а и с кабинния състав, разяснява проф. Алексиев. /iStock Напоследък сме очевидци на нерегулярност на полетите, закъснения, отсрочване, анулация: Това също е стресова обстановка – да ти анулират полета на някакво неизвестно летище, където си в една много нападателна среда: има огромен пътникопоток, липсва комфорт за чакащите, няма информация какво се случва... Разполагаш ли с задоволително финанси, с цел да може да се оправиш на едно непознато летище и да си осигуриш жизненонеобходимите неща – храна, вода, медикаменти, консумативи. Особено в случай че се пътува с деца. Всичко това води до напрежение върху индивида. Затова той би трябвало да има подготовка за всевъзможни обстановки. Много по-сериозна обаче е подготовката за полет на хората с хронични болести, изключително когато става дума за дълготрайно хвърчене. Например – заболели, които се нуждаят от в допълнение количество О2 заради белодробни или сърдечни болести. Диабетиците би трябвало да имат едно мислено, тъй като смяната на часовите пояси води до смяна и на времената на банкет на медикаментите. Инсулиновите помпи също имат проблем, защото на височина могат да образуват мехурчета в контейнерите и те, заради ниското налягане, да запушат каналите, по които се вкарва инсулина в организма, разяснява проф. Алексиев. Джетлаг синдормът, който е обвързван с смяна на часовите пояси, е доста значим. Знае се, че пътуването на изток редуцира деня, до момента в който на запад – противоположното. Пътниците попадат в извънредно за биологичния им часовник време. За да се приспособява един човек, който е летял повече от 6-7 часови пояса, са му нужни тъкмо толкоз дни, добавя още експертът. Много от актуалните летища не са в така наречен категория френдли във връзка с изискванията за хранене, обслужване на хора с лимитирани благоприятни условия и болести. Като прибавим продължителното време за съответните инспекции на документи, на багажа – въпреки, че нормално е упомената кои са позволени и кои неразрешени движимости, случва се да има неразбрали. Това води до изземване на багаж и надлежно стрес за тези пасажери. Приминал през тези тествания, следват нови с изчакване към съответния гейт, където нормално има доста хора и малко места за сядане и така нататък, и така нататък. Всичко това е изключително обезпокоително за хроничноболните, които дружно с възрастните и децата са най-критичните групи и изискват специфична грижа. /iStock Пътуването по въздух е прелестно, само че би трябвало да имаме предварителна настройка за това по какъв начин да сме готови за някакви обстановки, които биха могли да се случат. Има хора, които са с хронично заболяване и си не помнят лекарството в багажа. Описани са случаи, когато самолети с по 300-400 пасажери кацат наложително, тъй като пътник получава тежък астматичен припадък, а лекарството му е останало в куфара. Това деяние обаче е сериозен разход за самолетната компания, нарушава трафика, както и опциите на хората да си заловен връзките със идващите полети. Тази група пасажери постоянно би трябвало да имат в ръчния си багаж набор от медикаменти, който да покрие най-малко 2-3 дни, ако се загуби багажа. Принципно, безспорни противопоказания за полет няма. Но има такива, които би трябвало да го заобикалят в избран миг. Например, след прекаран миокарден инфаркт – 7 дни по-късно не би трябвало да се лети. За хора с оперативни намеси, изключително в коремната празнина, също не е целесъобразно. По отношение на бременните дами международната авиационна общественост е приела да се качват на аероплан до 32 гестационна седмица, когато става въпрос за близнаци, и до 36 седмица при едноплодна бренност. След това не се предлага, показва проф. Алексиев и добавя: Много значимо е хората с проблеми със синусите, със междинното ухо да знаят, че постоянно – заради смяната в налягането при политане и кацане, не могат да компенсират налягането в тези кухини и нерядко стартират тежки главоболия. Може да се стигне и до отлепване на лигавицата в тези кухини. Страхът от хвърчене също е основен. В избрани случаи приказваме за уплаха. Има случаи, в които този боязън се преодолява, само че има и свръхчувствителни хора, които в никакъв случай няма да се качат на аероплан, тъй като са гледали страшни истории по малкия екран или някой им е разказал нещо, или пък са прочели... Друго нещо, на което би трябвало да обърнем внимание преди да се качим на борда е вестибуларният уред. Т.нар. болест на придвижването не бъде ли повлияна авансово, може да докара до съществени проблеми. Има лекарства, които обаче би трябвало да се вземат задоволително време преди полет, с цел да подействат. Има и някои техники – да вземем за пример да си избереш къде да седнеш в самолета. За хора със свръхчувствителен вестибуларен уред най-подходящи са местата в междинната част на машината. Ако има придружители, добре е да седят близо, с цел да си споделят по време на полета. /iStock В умозаключение, с цел да е „ безаварийно ” пътуването ни, би трябвало да обърнем внимание на предварителната подготовка по отношение на дестинацията, полетите, съответните летища – вход/изход, стоянка на таксита/автобусна спирка, храна и задъжително да намерим комфортно джобче в ръчния си багаж за всички нужни документи – персонална карта, паспорт, виза.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ