Наблюдавайте нощните явления възможно по-далеч от градските светлини
Лятното небе е едно същинско астрономическо соаре. Но в случай че сте на задоволително мрачно място, предизвести в изявление за предаването " Летни нощи " Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория " Рожен " при Българска академия на науките.
„ За нощните феномени рекомендацията е допустимо по-далеч от градските светлини “, предизвести физикът, който е част и от Катедра " Астрономия " при Софийския университет:
" Примерно някои неща, като да кажем Персеидите - те се следят най-добре от планините. Не е нужно човек да е в града и даже не е целесъобразно, защото такива феномени се следят надалеч от градските светлини, т.е. тук-там, където е мрачно “.
Трудно се намират такива места по българското Черноморие, защото е мощно застроено, добави Маркишки:
„ Затова несъмнено предлагаме планински региони и може би в Добруджа, в равнинните сектори - въпреки всичко още има места, където по-малко градове светят, повече са селата или места, където са аграрни площи. Но обичайните рекомендации, които даваме са планините в западната част на България, въпреки че пък куриозно е, че в източната част на България безоблачните нощи са по-голям брой, което е разумно, защото няма планини “.
По думите му, в случай че искащите да следят метеорните потоци „ нямат телескоп, от време на време и далекоглед прави работа “:
„ Метеори се следят с невъоръжено око, защото там стремежът е да може да се вижда допустимо по-широка част от небето. Нямаме потребност от оптичен апарат, защото той лимитира полезрението до няколко градуса или до няколко пъти... Дори има традиция, когато се следи проведено - няколко наблюдаващия сядат с тил един към различен, като всеки следи избрана част от небето “.
„ Персеидите по принцип стартират от към 17 юли и не престават до към 24 август. Тази година максимумът на това събитие беше на 13 август след 4 часа българско време, до момента в който се разведели ", изясни Маркишки за пикът на метеорния поток, който тази година беше сложен за наблюдаване поради Пълнолунието. Именно блясъкът на ярката Луна отчасти ни лиши от звездния театър, който назоваваме " дъжд от падащи звезди ".
„ Пълната Луна основава един ярък декор на небето. И на това засветено небе не можем да виждаме слабите метеори - случва се по този начин на няколко години ", посочи физикът за Персеидите, които са част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл, която минава през вътрешната част на Слънчевата ни система преди повече от век.
Има и друга опция за пропусналите този летен метеорен поток:
„ Има и един преди началото на зимата - Геминиди , който е с най-много на 14 декември. Той също тази година е когато Луната е безусловно два дни след пълнолуние. Така че може да се следи от 15 до 17 декември в първата половина на нощта, когато Луната още няма да е изгряла. Освен него има други метеорни потоци като Леониди на 17 ноември, които обаче са с доста ниска интензивност, примерно 15 метеора на час “.
Заедно със сезоните се трансформира и типът на звездното небе, като условно можем да разделим съзвездията на пет групи – „ летни, есенни, зимни, пролетни и околополярната област “, която постоянно е забележима, сподели още Пенчо Маркишки:
„ Голямата мечка и Касиопея са забележими съвсем през цялата година на друга височина от хоризонта, до момента в който останалите съзвездия, наблюдаващи се по-така в зенита и в южната част на небето изключително - те са тъкмо сезонни. В момента в посока юг са забележими съзвездията Скорпион , Стрелец , Змиеносец , а високо в зенита е съзвездието Херкулес , което е отново огромно като повърхност, само че е едва. Най-ярките облаци в Млечния път се следят по посока на съзвездията Стрелец и Щит и не престават нагоре към така наречен Летен триъгълник, образуван от три ярки звезди - Вега , Денеб и Алтаир , които към среднощ са най-високо в небето. Те преобладават в лятното небе, като след три месеца няма да в по този начин - тогава Летния триъгълник ще го виждаме залязващ на запад, а над нас ще бъдат високо ще бъдат съзвездия като Пегас , Андромеда , Персей , Овен , които са типично есенни съзвездия “.
„ Зимните съзвездия следват след още три месеца - известното съзвездие Орион поради човекоподобната му фигура, Бик или Телец , Колар , Близнаци , Еднорог , Голямо куче , Малко куче . Тези в този момент са още невидими. И останаха пролетните, които при започване на нощта ги виждаме в западната част на небето да залязват. Това са Воловар и Дева - две доста ярки съзвездия. Също ненапълно Везни и дребни съзвездия от рода на Косите на Вероника , Ловджийски кучета , а и самата Голяма мечка се следи най-добре на пролет. Други типично пролетни са и Херкулес, който към този момент го споменахме като лятно - той е в една преходна област, добави физикът, както и изясни, че в някои от пролетните съзвездия се следят доста галактики, в това число черни дупки “, сподели още той.
По думите на физикът с изключение на звезди, в случай че погледнем през прозореца можем да съзрем и някои планети :
„ Около началото на нощта още се вижда Сатурн , който сега е в съзвездието Козирог и се следи над югоизточния небосвод - при започване на нощта ниско над него, а с напредването на нощта той се издига. Някъде към среднощ на изток се вижда да изгрява един доста ослепителен обект - това е Юпитер . По-късно изгрява и Марс , което е съвсем отвъд Слънцето сега - в съвсем противоположната част по отношение на нас на орбитата си. заради което той наподобява много мъничък. И Венера , която изгрява към час и половина преди изгрев слънце., Някъде към 4:30 часа от София ниско над източния небосвод изгрява един изключително ослепителен обект, който се издига постепенно - това е Зорницата, постоянно я бъркат със звезда. Зорницата и Вечерницата са един и същи обект, като още Питагор е схванал това в Античността и според от това, дали се следи, както ние споделяме - утринна видимост или вечерна видимост надлежно е Зорница или Вечерница. В момента мисля, че се следи заран “.
В мрака обаче, могат да бъдат видяни и други обекти - мъглавини и звездни купове, сподели още физикът, който е съставил азбучник под името " Гид на фена астроном ":
„ Това е годишно от 2019-а, като всякога книгата е отдадена на разнообразни тематики от астрономията и от оптиката, които имат някакво практическо значение за всички фенове, студенти и наши сътрудници, които по-професионално се занимават. Това е във втората част на книгата, а в първата се съдържа астрокалендарна част, където са разказани всички астрономически феномени - идни през годината, които ще могат да се следят в България. По-специално внимание съм отделил на изискванията за тяхното наблюдаване от София. Това е традиция - от всяка една страна астрономическите институции издават някакви алманаси или календари, които са изчислени за тяхната столица нормално “, обясни Пенчо Маркишки за своята книга, която е по-скоро напътствие за всеки, искащ да наблюдава придвижването или по-точно местоположението на небесните обекти.
Подробности, както и цялото изявление с него може да чуете в звуковия файл.
„ За нощните феномени рекомендацията е допустимо по-далеч от градските светлини “, предизвести физикът, който е част и от Катедра " Астрономия " при Софийския университет:
" Примерно някои неща, като да кажем Персеидите - те се следят най-добре от планините. Не е нужно човек да е в града и даже не е целесъобразно, защото такива феномени се следят надалеч от градските светлини, т.е. тук-там, където е мрачно “.
Трудно се намират такива места по българското Черноморие, защото е мощно застроено, добави Маркишки:
„ Затова несъмнено предлагаме планински региони и може би в Добруджа, в равнинните сектори - въпреки всичко още има места, където по-малко градове светят, повече са селата или места, където са аграрни площи. Но обичайните рекомендации, които даваме са планините в западната част на България, въпреки че пък куриозно е, че в източната част на България безоблачните нощи са по-голям брой, което е разумно, защото няма планини “.
По думите му, в случай че искащите да следят метеорните потоци „ нямат телескоп, от време на време и далекоглед прави работа “:
„ Метеори се следят с невъоръжено око, защото там стремежът е да може да се вижда допустимо по-широка част от небето. Нямаме потребност от оптичен апарат, защото той лимитира полезрението до няколко градуса или до няколко пъти... Дори има традиция, когато се следи проведено - няколко наблюдаващия сядат с тил един към различен, като всеки следи избрана част от небето “.
„ Персеидите по принцип стартират от към 17 юли и не престават до към 24 август. Тази година максимумът на това събитие беше на 13 август след 4 часа българско време, до момента в който се разведели ", изясни Маркишки за пикът на метеорния поток, който тази година беше сложен за наблюдаване поради Пълнолунието. Именно блясъкът на ярката Луна отчасти ни лиши от звездния театър, който назоваваме " дъжд от падащи звезди ".
„ Пълната Луна основава един ярък декор на небето. И на това засветено небе не можем да виждаме слабите метеори - случва се по този начин на няколко години ", посочи физикът за Персеидите, които са част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл, която минава през вътрешната част на Слънчевата ни система преди повече от век.
Има и друга опция за пропусналите този летен метеорен поток:
„ Има и един преди началото на зимата - Геминиди , който е с най-много на 14 декември. Той също тази година е когато Луната е безусловно два дни след пълнолуние. Така че може да се следи от 15 до 17 декември в първата половина на нощта, когато Луната още няма да е изгряла. Освен него има други метеорни потоци като Леониди на 17 ноември, които обаче са с доста ниска интензивност, примерно 15 метеора на час “.
Заедно със сезоните се трансформира и типът на звездното небе, като условно можем да разделим съзвездията на пет групи – „ летни, есенни, зимни, пролетни и околополярната област “, която постоянно е забележима, сподели още Пенчо Маркишки:
„ Голямата мечка и Касиопея са забележими съвсем през цялата година на друга височина от хоризонта, до момента в който останалите съзвездия, наблюдаващи се по-така в зенита и в южната част на небето изключително - те са тъкмо сезонни. В момента в посока юг са забележими съзвездията Скорпион , Стрелец , Змиеносец , а високо в зенита е съзвездието Херкулес , което е отново огромно като повърхност, само че е едва. Най-ярките облаци в Млечния път се следят по посока на съзвездията Стрелец и Щит и не престават нагоре към така наречен Летен триъгълник, образуван от три ярки звезди - Вега , Денеб и Алтаир , които към среднощ са най-високо в небето. Те преобладават в лятното небе, като след три месеца няма да в по този начин - тогава Летния триъгълник ще го виждаме залязващ на запад, а над нас ще бъдат високо ще бъдат съзвездия като Пегас , Андромеда , Персей , Овен , които са типично есенни съзвездия “.
„ Зимните съзвездия следват след още три месеца - известното съзвездие Орион поради човекоподобната му фигура, Бик или Телец , Колар , Близнаци , Еднорог , Голямо куче , Малко куче . Тези в този момент са още невидими. И останаха пролетните, които при започване на нощта ги виждаме в западната част на небето да залязват. Това са Воловар и Дева - две доста ярки съзвездия. Също ненапълно Везни и дребни съзвездия от рода на Косите на Вероника , Ловджийски кучета , а и самата Голяма мечка се следи най-добре на пролет. Други типично пролетни са и Херкулес, който към този момент го споменахме като лятно - той е в една преходна област, добави физикът, както и изясни, че в някои от пролетните съзвездия се следят доста галактики, в това число черни дупки “, сподели още той.
По думите на физикът с изключение на звезди, в случай че погледнем през прозореца можем да съзрем и някои планети :
„ Около началото на нощта още се вижда Сатурн , който сега е в съзвездието Козирог и се следи над югоизточния небосвод - при започване на нощта ниско над него, а с напредването на нощта той се издига. Някъде към среднощ на изток се вижда да изгрява един доста ослепителен обект - това е Юпитер . По-късно изгрява и Марс , което е съвсем отвъд Слънцето сега - в съвсем противоположната част по отношение на нас на орбитата си. заради което той наподобява много мъничък. И Венера , която изгрява към час и половина преди изгрев слънце., Някъде към 4:30 часа от София ниско над източния небосвод изгрява един изключително ослепителен обект, който се издига постепенно - това е Зорницата, постоянно я бъркат със звезда. Зорницата и Вечерницата са един и същи обект, като още Питагор е схванал това в Античността и според от това, дали се следи, както ние споделяме - утринна видимост или вечерна видимост надлежно е Зорница или Вечерница. В момента мисля, че се следи заран “.
В мрака обаче, могат да бъдат видяни и други обекти - мъглавини и звездни купове, сподели още физикът, който е съставил азбучник под името " Гид на фена астроном ": „ Това е годишно от 2019-а, като всякога книгата е отдадена на разнообразни тематики от астрономията и от оптиката, които имат някакво практическо значение за всички фенове, студенти и наши сътрудници, които по-професионално се занимават. Това е във втората част на книгата, а в първата се съдържа астрокалендарна част, където са разказани всички астрономически феномени - идни през годината, които ще могат да се следят в България. По-специално внимание съм отделил на изискванията за тяхното наблюдаване от София. Това е традиция - от всяка една страна астрономическите институции издават някакви алманаси или календари, които са изчислени за тяхната столица нормално “, обясни Пенчо Маркишки за своята книга, която е по-скоро напътствие за всеки, искащ да наблюдава придвижването или по-точно местоположението на небесните обекти.
Подробности, както и цялото изявление с него може да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ