Куратори
Lupus non curat numerum ovium
„ Вълкът нехае за броя на овците “
(латинска сентенция, тавтология във Вергилий, Буколики VII)
Затънали във всекидневието, не виждаме по какъв начин ден след ден се изражда администрацията, назначена сякаш да пази реда на пазара и да подсигурява равни и почтени условия за всеки. Органите, които би трябвало внимателно да контролират бизнеса, все по-грубо се намесват за да го управляват. Зарязали задачата на безпристрастни арбитри, от неутрални регулатори стават куратори [1] на собствен личен, драматизиран и режисиран от тях самите циничен пърформанс (даже е театър, тъй като не става за гледане). Все в името на „ общото богатство “ и прочие неосезаеми и сложни за премерване отвлечени „ полезности “, държавните служби и чиновници, първо наети за стражи и пасивни регистратори, последователно поемат функционалностите на уредници и координатори, с цел да станат през днешния ден всевластни законодатели и стратези, директни командири на бизнеса. Когато общественият надзирател почне да командва и се трансформира в куратор, самият бизнес, частникът, става негов обуздан курос [2]. Присвои ли властта права освен да провежда, само че и да разпределя бизнеса, тя процъфтява от работа в курорт [3] за определени, включително назначените им храненици. Особено през последните две години, когато взе на въоръжение универсалния мотив за пандемията, държавната администрация към този момент намерено, без срам и боязън, се намесва директно в стопанските браншове, в това число взема решение кои компании и по какъв начин да работят, какъв брой финансиране и помощи да им отпусне. Администрацията през днешния ден се усеща като
самовластник, стопанин от бога
на своя феод. Дори имената на ведомствата се трансформират, с цел да отразят добитата власт. Да вземем еволюцията на английския финансов контрол, който за един век се развихри от просто „ наблюдаване “ (supervision) през „ надзор “, „ регулатор “ до „ Орган по финансови услуги “ (FSA), към този момент се прекръсти на „ Орган по финансова активност “ (FCA, Financial Conduct [4] Authority). Същото става в Европейската комисия, от интернационален секретариат на Европейските общности тя бе нараснала в координатор сред държавните управления на Съюза, след това получи както изпълнителна, по този начин и законодателна власт. А през днешния ден е същинска Курия на светия брюкселски трон, сходство на Curia Romana [5]. И работи с отговарящ обсег и озарение свише, всяка година ни залива с по хиляда страници нови наставления и велики до налудност тактики, в светлото име на които тя разпорежда и разпределя от ден на ден пари. От 114 милиарда през 2007-а за 2022-ра бюджетът на Комисията стигна 170 милиарда евро, а с всички фондове и заемни средства Брюксел ще разпредели тази година към 2 трилиона евро. Представете си какви мечти развихрят кураторите на такава сума, от която не се чака възвращаемост и съответни резултати. Подобни
месиански намерения и обноски
наред с брюкселската Курия развиват и другите европейски управляващи, изключително паричният владетел, ЕЦБ. От „ пазителя на валутата “, предназначен да се бори против инфлацията и за корав курс на еврото към другите международни валути, остана незадълбочен спомен. Днес централната банка на еврозоната има исторически цели. Зае място в „ Тройката “ спасители на Гърция и Кипър от финансов колапс. По времето на господин Драги се разгласи за генератор на икономическа интензивност, от лихвената политика направи избавителен пояс за затъващите в дълговото тресавище държавни финанси. А неговата приемница рече, че в този момент ЕЦБ ще стане и мотор на „ зелената стопанска система “ (каквото да значи това). Та от толкоз химери и стопански утопии към този момент
няма кой да усмирява инфлацията
Официалната парична политика проповядва „ умерена инфлация “, авансово се програмира „ стимулираща амортизация “ на националната валута. За наш шанс ЕЦБ не е изключение, аналогична е паричната политика на централните банки на Съединени американски щати, Япония и на практика всички страни, запазили парична автономност. Дори връщането към забравени от две десетилетия равнища на инфлация очевидно не е мотив за антиинфлационни ограничения. За да сме почтени, би трябвало да отбележим, че в тази среда на международните финансови пазари ЕЦБ няма необикновен избор, с изключение на да „ бяга със стадото “. Ако поеме каноничния курс да сдържа инфлацията, тя единствено би влошила конкурентната позиция на експортьорите от еврозоната (и вързаните към еврото на корав мотив страни във валутен ръб – като България). Та казусът не е нито български, нито даже европейски. Кураторите на международната стопанска система водят синхронна към този момент парична и фискална политика. За неволя тя е обречена. Завоят следва – и по нужда ще е изострен. Не можем да разчитаме, че властващите куратори ще се грижат и зачитат ползите на която и да е нация, бранш, на фирмения фитопланктон и популацията. От тях ще би трябвало, колкото можем, да се пазим. Докато светът е в безпорядък, властта им пораства, не просто куратори, същински курфюрсти [6] ще станат. Единственият логичен съвет остава оня от св. Лука [4:23] - cura te ipsum, изцери се самичък.
- - -
[1] Curator (лат.) ръководещ, букв. „ който поставя грижи “ от cura, грижа (се).
[2] Kοῦρος (гр.) букв. „ младеж “, питомец и момче за занимания на знатния си аставник.
[3] Kurort (нем.), от (die) Kur, лекуване и (der) Ort, място.
[4] Conduct (англ.) повеждам, организирам, управлявам.
[5] Curia Romana е администрацията на Светия Престол, „ държавното управление “ на Католическата черква. А в случай че мислите, че се майтапя, че си имаме европейска Курия, потърсете в интернет curia.europa.eu.
[6] Kurfürst (нем.) княз – електор, член на електоралната гилдия (Die Kur) на Свещената Римска империя (1152-1806), която избирала немския император.
„ Вълкът нехае за броя на овците “
(латинска сентенция, тавтология във Вергилий, Буколики VII)
Затънали във всекидневието, не виждаме по какъв начин ден след ден се изражда администрацията, назначена сякаш да пази реда на пазара и да подсигурява равни и почтени условия за всеки. Органите, които би трябвало внимателно да контролират бизнеса, все по-грубо се намесват за да го управляват. Зарязали задачата на безпристрастни арбитри, от неутрални регулатори стават куратори [1] на собствен личен, драматизиран и режисиран от тях самите циничен пърформанс (даже е театър, тъй като не става за гледане). Все в името на „ общото богатство “ и прочие неосезаеми и сложни за премерване отвлечени „ полезности “, държавните служби и чиновници, първо наети за стражи и пасивни регистратори, последователно поемат функционалностите на уредници и координатори, с цел да станат през днешния ден всевластни законодатели и стратези, директни командири на бизнеса. Когато общественият надзирател почне да командва и се трансформира в куратор, самият бизнес, частникът, става негов обуздан курос [2]. Присвои ли властта права освен да провежда, само че и да разпределя бизнеса, тя процъфтява от работа в курорт [3] за определени, включително назначените им храненици. Особено през последните две години, когато взе на въоръжение универсалния мотив за пандемията, държавната администрация към този момент намерено, без срам и боязън, се намесва директно в стопанските браншове, в това число взема решение кои компании и по какъв начин да работят, какъв брой финансиране и помощи да им отпусне. Администрацията през днешния ден се усеща като
самовластник, стопанин от бога
на своя феод. Дори имената на ведомствата се трансформират, с цел да отразят добитата власт. Да вземем еволюцията на английския финансов контрол, който за един век се развихри от просто „ наблюдаване “ (supervision) през „ надзор “, „ регулатор “ до „ Орган по финансови услуги “ (FSA), към този момент се прекръсти на „ Орган по финансова активност “ (FCA, Financial Conduct [4] Authority). Същото става в Европейската комисия, от интернационален секретариат на Европейските общности тя бе нараснала в координатор сред държавните управления на Съюза, след това получи както изпълнителна, по този начин и законодателна власт. А през днешния ден е същинска Курия на светия брюкселски трон, сходство на Curia Romana [5]. И работи с отговарящ обсег и озарение свише, всяка година ни залива с по хиляда страници нови наставления и велики до налудност тактики, в светлото име на които тя разпорежда и разпределя от ден на ден пари. От 114 милиарда през 2007-а за 2022-ра бюджетът на Комисията стигна 170 милиарда евро, а с всички фондове и заемни средства Брюксел ще разпредели тази година към 2 трилиона евро. Представете си какви мечти развихрят кураторите на такава сума, от която не се чака възвращаемост и съответни резултати. Подобни
месиански намерения и обноски
наред с брюкселската Курия развиват и другите европейски управляващи, изключително паричният владетел, ЕЦБ. От „ пазителя на валутата “, предназначен да се бори против инфлацията и за корав курс на еврото към другите международни валути, остана незадълбочен спомен. Днес централната банка на еврозоната има исторически цели. Зае място в „ Тройката “ спасители на Гърция и Кипър от финансов колапс. По времето на господин Драги се разгласи за генератор на икономическа интензивност, от лихвената политика направи избавителен пояс за затъващите в дълговото тресавище държавни финанси. А неговата приемница рече, че в този момент ЕЦБ ще стане и мотор на „ зелената стопанска система “ (каквото да значи това). Та от толкоз химери и стопански утопии към този момент
няма кой да усмирява инфлацията
Официалната парична политика проповядва „ умерена инфлация “, авансово се програмира „ стимулираща амортизация “ на националната валута. За наш шанс ЕЦБ не е изключение, аналогична е паричната политика на централните банки на Съединени американски щати, Япония и на практика всички страни, запазили парична автономност. Дори връщането към забравени от две десетилетия равнища на инфлация очевидно не е мотив за антиинфлационни ограничения. За да сме почтени, би трябвало да отбележим, че в тази среда на международните финансови пазари ЕЦБ няма необикновен избор, с изключение на да „ бяга със стадото “. Ако поеме каноничния курс да сдържа инфлацията, тя единствено би влошила конкурентната позиция на експортьорите от еврозоната (и вързаните към еврото на корав мотив страни във валутен ръб – като България). Та казусът не е нито български, нито даже европейски. Кураторите на международната стопанска система водят синхронна към този момент парична и фискална политика. За неволя тя е обречена. Завоят следва – и по нужда ще е изострен. Не можем да разчитаме, че властващите куратори ще се грижат и зачитат ползите на която и да е нация, бранш, на фирмения фитопланктон и популацията. От тях ще би трябвало, колкото можем, да се пазим. Докато светът е в безпорядък, властта им пораства, не просто куратори, същински курфюрсти [6] ще станат. Единственият логичен съвет остава оня от св. Лука [4:23] - cura te ipsum, изцери се самичък.
- - -
[1] Curator (лат.) ръководещ, букв. „ който поставя грижи “ от cura, грижа (се).
[2] Kοῦρος (гр.) букв. „ младеж “, питомец и момче за занимания на знатния си аставник.
[3] Kurort (нем.), от (die) Kur, лекуване и (der) Ort, място.
[4] Conduct (англ.) повеждам, организирам, управлявам.
[5] Curia Romana е администрацията на Светия Престол, „ държавното управление “ на Католическата черква. А в случай че мислите, че се майтапя, че си имаме европейска Курия, потърсете в интернет curia.europa.eu.
[6] Kurfürst (нем.) княз – електор, член на електоралната гилдия (Die Kur) на Свещената Римска империя (1152-1806), която избирала немския император.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ