Луната е с около 40 милиона години по-стара, отколкото се смяташе
Лунен камък, донесен от екипажа на задачата „ Аполо 17 “, разкрива същинската възраст на естествения сателит на Земята, оповестява Българска телеграфна агенция.
По време на задачата „ Аполо 17 “ през 1972 година - последният път, когато хора са стъпвали на Луната, астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Чернан събират към 110,4 кг почвени и скални проби, които бяха върнати на Земята за по-нататъшно изследване.
Половин век по-късно кристали от минерала циркон навътре в едрозърнест откъс от магмена канара, събран от Шмит, дават на учените по-задълбочена визия за точната възраст на небесния сътрудник на Земята.
Луната е с към 40 милиона години по-стара, в сравнение с се смяташе до момента – тя се е образувала преди повече от 4,46 милиарда години, в границите на 110 милиона години след раждането на Слънчевата система, оповестиха учените въз основа на разбори на кристали от лунната проба.
Водещата догадка за образуването на Луната е, че по време на безредната ранна история на Слънчевата система обект с размерите на Марс, наименуван Тея, се е блъснал в първичната Земя. Този гърмеж е изхвърлил магма - разтопена канара, в космоса, образувайки диск от парчета, който обикалял към Земята, до момента в който последователно се е слял в Луната.
Точното време на образуването на Луната обаче бе мъчно да се дефинира. Минералните кристали са се образували, откакто магмата се е охладила и се е втвърдила. Изследователите приложили способ, наименуван томография с атомна сонда, с цел да потвърдят възрастта на най-старите познати твърди субстанции, които са се образували след гигантския удар - кристалите циркон, във откъс от канара, наречена норит, събрана от Шмит.
„ Харесва ми фактът, че това изследване е направено върху проба, която е била събрана и донесена на Земята преди 51 години. По това време атомната томография към момента не беше създадена и учените не биха могли да си показват типовете разбори, които вършим през днешния ден “, споделя космохимикът Филип Хек, основен шеф на изследователския отдел на музея „ Фийлд “ в Чикаго. Той е и професор от Чикагския университет и теоретичен началник на актуалното проучване, оповестено в списание „ Геокемикъл Перспективс Летърс “.
„ Интересно е, че всички най-стари минерали, открити на Земята, Марс и Луната, са кристали циркон. Цирконът, а не диамантът устоя постоянно “, споделя планетарният академик от Калифорнийския университет и съавтор на проучването Би Дун Чжан.
Скалата, съдържаща циркон, е събрана в долината Таурус-Литроу в югоизточния завършек на лунната област Море на спокойствието (Mare Serenitatis) и е съхранявана в галактическия център на НАСА „ Джонсън “ в Хюстън.
„ Цирконите са доста твърди и издръжливи и оцеляват при разпадането на скалите заради изветряне “, споделя Хек.
В проучване под управлението на Чжан, оповестено през 2021 година, е употребена техника наречена йонен микросондажен разбор. Чрез нея се мери броят на атомите уран и олово в кристалите, като по този метод се пресмята възрастта на циркона въз основа на разпадането на радиоактивния уран до олово с течение на времето. Така откритата възраст обаче трябваше да бъде доказана посредством различен способ заради евентуално затруднение, обвързвано с оловни атоми, в случай че в кристалната конструкция на циркона има недостатъци.
В новото изследване е употребена томография с атомна сонда, която откри, че не е имало затруднения, свързани с оловните атоми, и по този метод удостовери възрастта на кристалите.
Луната, която обикаля към Земята на приблизително разстояние от към 385 000 км, има диаметър от близо 3475 км, което е малко повече от една четвърт от диаметъра на нашата планета.
„ Гигантският удар, който е формирал Луната, е бил прелом за Земята, който е трансформирал скоростта й на въртене. След това Луната е оказала въздействие върху стабилизирането на земната ротационна ос и е забавила скоростта на въртене на Земята “, споделя Хек и прибавя: „ Датирането на образуването на Луната е значимо, тъй като едвам по-късно Земята е станала обитаема планета “.
„ Луната е спомогнала за стабилизирането на земната ос, което е довело до резистентност на климата “, прибавя Чжан и изяснява: „ Гравитационното привличане на Луната е асъдействало и за оформянето на океанската екосистема. Затова Луната е вдъхновяваща за човешката просвета и научните проучвания. НАСА и други галактически организации виждат Луната като крайъгълен камък за бъдещи проучвания на далечния космос “.
По време на задачата „ Аполо 17 “ през 1972 година - последният път, когато хора са стъпвали на Луната, астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Чернан събират към 110,4 кг почвени и скални проби, които бяха върнати на Земята за по-нататъшно изследване.
Половин век по-късно кристали от минерала циркон навътре в едрозърнест откъс от магмена канара, събран от Шмит, дават на учените по-задълбочена визия за точната възраст на небесния сътрудник на Земята.
Луната е с към 40 милиона години по-стара, в сравнение с се смяташе до момента – тя се е образувала преди повече от 4,46 милиарда години, в границите на 110 милиона години след раждането на Слънчевата система, оповестиха учените въз основа на разбори на кристали от лунната проба.
Водещата догадка за образуването на Луната е, че по време на безредната ранна история на Слънчевата система обект с размерите на Марс, наименуван Тея, се е блъснал в първичната Земя. Този гърмеж е изхвърлил магма - разтопена канара, в космоса, образувайки диск от парчета, който обикалял към Земята, до момента в който последователно се е слял в Луната.
Точното време на образуването на Луната обаче бе мъчно да се дефинира. Минералните кристали са се образували, откакто магмата се е охладила и се е втвърдила. Изследователите приложили способ, наименуван томография с атомна сонда, с цел да потвърдят възрастта на най-старите познати твърди субстанции, които са се образували след гигантския удар - кристалите циркон, във откъс от канара, наречена норит, събрана от Шмит.
„ Харесва ми фактът, че това изследване е направено върху проба, която е била събрана и донесена на Земята преди 51 години. По това време атомната томография към момента не беше създадена и учените не биха могли да си показват типовете разбори, които вършим през днешния ден “, споделя космохимикът Филип Хек, основен шеф на изследователския отдел на музея „ Фийлд “ в Чикаго. Той е и професор от Чикагския университет и теоретичен началник на актуалното проучване, оповестено в списание „ Геокемикъл Перспективс Летърс “.
„ Интересно е, че всички най-стари минерали, открити на Земята, Марс и Луната, са кристали циркон. Цирконът, а не диамантът устоя постоянно “, споделя планетарният академик от Калифорнийския университет и съавтор на проучването Би Дун Чжан.
Скалата, съдържаща циркон, е събрана в долината Таурус-Литроу в югоизточния завършек на лунната област Море на спокойствието (Mare Serenitatis) и е съхранявана в галактическия център на НАСА „ Джонсън “ в Хюстън.
„ Цирконите са доста твърди и издръжливи и оцеляват при разпадането на скалите заради изветряне “, споделя Хек.
В проучване под управлението на Чжан, оповестено през 2021 година, е употребена техника наречена йонен микросондажен разбор. Чрез нея се мери броят на атомите уран и олово в кристалите, като по този метод се пресмята възрастта на циркона въз основа на разпадането на радиоактивния уран до олово с течение на времето. Така откритата възраст обаче трябваше да бъде доказана посредством различен способ заради евентуално затруднение, обвързвано с оловни атоми, в случай че в кристалната конструкция на циркона има недостатъци.
В новото изследване е употребена томография с атомна сонда, която откри, че не е имало затруднения, свързани с оловните атоми, и по този метод удостовери възрастта на кристалите.
Луната, която обикаля към Земята на приблизително разстояние от към 385 000 км, има диаметър от близо 3475 км, което е малко повече от една четвърт от диаметъра на нашата планета.
„ Гигантският удар, който е формирал Луната, е бил прелом за Земята, който е трансформирал скоростта й на въртене. След това Луната е оказала въздействие върху стабилизирането на земната ротационна ос и е забавила скоростта на въртене на Земята “, споделя Хек и прибавя: „ Датирането на образуването на Луната е значимо, тъй като едвам по-късно Земята е станала обитаема планета “.
„ Луната е спомогнала за стабилизирането на земната ос, което е довело до резистентност на климата “, прибавя Чжан и изяснява: „ Гравитационното привличане на Луната е асъдействало и за оформянето на океанската екосистема. Затова Луната е вдъхновяваща за човешката просвета и научните проучвания. НАСА и други галактически организации виждат Луната като крайъгълен камък за бъдещи проучвания на далечния космос “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ