Луксозно издание на писмата на Кафка по повод 140 години от рождението му
Луксозно издание на емблематичния том „ Роден съм да пребивавам в самотност “ от Франц Кафка излиза под знака на издателство „ Кръг “ на 3 юли, тъкмо 140 години след рождението на писателя. Книгата е асортимент от писмата на един от основните прозаици на ХХ в.
Тя събира в себе си най-ценното от кореспонденцията на енигматичния създател – писма до обичаните му Фелице Бауер и Милена Йесенска, знаменателното „ Писмо до татко ми “ и селекция от преписка с другари. Преводачката и съставителка Ива Иванова ревизира своя труд за публикуването му през 2021-ва, а в този момент той излиза и в първокласен вид с твърди корици. В него е поместен и послесловът от Ирен Крумова, а художник на забележителната корица още веднъж е Кирил Златков.
„ Роден съм да пребивавам в самотност “ е цитат от писмо до Фелице и свързваща нишка сред всеки от текстовете в книгата. Откровени, надълбоко прочувствени, те са неповторимо удостоверение за изключителната сензитивност, комплициран талант и още по-сложен темперамент на Кафка. С тях не просто навлизаме в персоналния живот на писателя и съпреживяваме съкровените му любови, само че и ни се разкриват пронизващите му мисли за живота, изкуството, гибелта, гнетящите го страхове и нещастието в живота му.
В послеслова си Ирен Крумова написа:
„ Чрез кореспонденцията си Кафка се пробва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата ѝ, най-малко за малко да я отклони. Затова и без значение дали са до любимите дами или приятелите, гласът му в тях е толкоз храбро непосредствен, а наличието им – наситено с самопризнания, надълбоко изповедно. Разликата сред този Кафка и основателя на фикционални текстове минава внезапно като с нож: колкото по-отчужден, непрогледен и мистериозен е като публицист, толкоз е по-открит, разкрит до бистрота в писмата си. Това е Кафка в цялата си накърнимост. “
Книгата стартира с кореспонденцията с първата жена, завладяла го – Фелице Бауер, по този начин отдалечената по дух и по душа по отношение на всяка друга дама в живота му и от самия него. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се подвоумява да продаде писмата му за сумата от 8000 $ през 1955 година Това са общо 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин сред 1912 и 1917 година Това е и най-плодотворният интервал в творчеството на Кафка, в който той основава едни от най-значимите си текстове – „ Присъдата “, „ Огнярят “ и „ Метаморфозата “, първите елементи на „ Процесът “.
Следва именитото „ Писмо до татко ми “ – мъчителна и всестранна изповед и ключ към творбите на Кафка, в което той се изправя против татко си. За пръв път, съвсем в края на живота си, върху 100 и три страници , той излага улика след улика за злодействата на тираничната му власт.
А сетне идва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които поради значимостта си постоянно са оповестени и в настрана издание. Връзката (макар и безусловно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е къса, само че ярка, трескава, наситена, и оставя след себе си куп скъпи писма. След раздялата с Милена му остават единствено две години живот. Писмата стават все по-кратки, най-после се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които написа къси изречения, с цел да поддържа връзка от леглото в болничното заведение, защото към този момент му е невероятно да приказва.
И макар експлицитната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод след гибелта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод разгласява ръкописите на трите му романа: „ Процесът “, „ Замъкът “ и „ Америка “, а първите фрагменти из кореспонденцията отпечатва през 1937 година, разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-ра излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. Така светът получава двама писатели – единият, повлиял десетки последвали го велики имена в международната литература, и втори – прям и сензитивен, ловко прикрит в първия.
Луксозният том на „ Роден съм да пребивавам в самотност “ е още едно издание на „ Кръг “, което открива велики създатели през личното им творчество – било то дневници или писма. Епистоларният шедьовър на Винсент ван Гог, „ Завинаги твой, Винсент “, може да се откри в два разновидността – с твърди и меки корици, magnum opus-ът на Фернандо Песоа „ Книга на безпокойството “ излезе с нов асортимент на текстовете и с илюстрации и оформление от Капка Кънева, а феновете на съветската класика могат да надникнат в персоналния свят на Антон П. Чехов посредством неговите „ Бележници “.
Тя събира в себе си най-ценното от кореспонденцията на енигматичния създател – писма до обичаните му Фелице Бауер и Милена Йесенска, знаменателното „ Писмо до татко ми “ и селекция от преписка с другари. Преводачката и съставителка Ива Иванова ревизира своя труд за публикуването му през 2021-ва, а в този момент той излиза и в първокласен вид с твърди корици. В него е поместен и послесловът от Ирен Крумова, а художник на забележителната корица още веднъж е Кирил Златков.
„ Роден съм да пребивавам в самотност “ е цитат от писмо до Фелице и свързваща нишка сред всеки от текстовете в книгата. Откровени, надълбоко прочувствени, те са неповторимо удостоверение за изключителната сензитивност, комплициран талант и още по-сложен темперамент на Кафка. С тях не просто навлизаме в персоналния живот на писателя и съпреживяваме съкровените му любови, само че и ни се разкриват пронизващите му мисли за живота, изкуството, гибелта, гнетящите го страхове и нещастието в живота му.
В послеслова си Ирен Крумова написа:
„ Чрез кореспонденцията си Кафка се пробва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата ѝ, най-малко за малко да я отклони. Затова и без значение дали са до любимите дами или приятелите, гласът му в тях е толкоз храбро непосредствен, а наличието им – наситено с самопризнания, надълбоко изповедно. Разликата сред този Кафка и основателя на фикционални текстове минава внезапно като с нож: колкото по-отчужден, непрогледен и мистериозен е като публицист, толкоз е по-открит, разкрит до бистрота в писмата си. Това е Кафка в цялата си накърнимост. “
Книгата стартира с кореспонденцията с първата жена, завладяла го – Фелице Бауер, по този начин отдалечената по дух и по душа по отношение на всяка друга дама в живота му и от самия него. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се подвоумява да продаде писмата му за сумата от 8000 $ през 1955 година Това са общо 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин сред 1912 и 1917 година Това е и най-плодотворният интервал в творчеството на Кафка, в който той основава едни от най-значимите си текстове – „ Присъдата “, „ Огнярят “ и „ Метаморфозата “, първите елементи на „ Процесът “.
Следва именитото „ Писмо до татко ми “ – мъчителна и всестранна изповед и ключ към творбите на Кафка, в което той се изправя против татко си. За пръв път, съвсем в края на живота си, върху 100 и три страници , той излага улика след улика за злодействата на тираничната му власт.
А сетне идва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които поради значимостта си постоянно са оповестени и в настрана издание. Връзката (макар и безусловно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е къса, само че ярка, трескава, наситена, и оставя след себе си куп скъпи писма. След раздялата с Милена му остават единствено две години живот. Писмата стават все по-кратки, най-после се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които написа къси изречения, с цел да поддържа връзка от леглото в болничното заведение, защото към този момент му е невероятно да приказва.
И макар експлицитната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод след гибелта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод разгласява ръкописите на трите му романа: „ Процесът “, „ Замъкът “ и „ Америка “, а първите фрагменти из кореспонденцията отпечатва през 1937 година, разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-ра излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. Така светът получава двама писатели – единият, повлиял десетки последвали го велики имена в международната литература, и втори – прям и сензитивен, ловко прикрит в първия.
Луксозният том на „ Роден съм да пребивавам в самотност “ е още едно издание на „ Кръг “, което открива велики създатели през личното им творчество – било то дневници или писма. Епистоларният шедьовър на Винсент ван Гог, „ Завинаги твой, Винсент “, може да се откри в два разновидността – с твърди и меки корици, magnum opus-ът на Фернандо Песоа „ Книга на безпокойството “ излезе с нов асортимент на текстовете и с илюстрации и оформление от Капка Кънева, а феновете на съветската класика могат да надникнат в персоналния свят на Антон П. Чехов посредством неговите „ Бележници “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ