Citigroup: Европа е неподготвена за евентуален пазарен срив при Brexit без сделка
Луиджи де Веки обръща внимание върху наклонността M&A покупко-продажбите в Европа да се целят не в основаването на световни играчи, а на районни и даже още по-малки, национални първенци
© Лаура Хенри В Европа към този момент няма подтик по основаване на европейски първенци в стопанската система, с което посоката, в която се движиха вложенията в сливания и придобивания през последните 20 години, е зачеркната. Вместо това има затваряне на районно и национално ниво, подклаждано от политическия дневен ред в страните, което може да направи локалния бизнес по-слаб съперник на световния пазар. Тенденцията очерта Луиджи де Веки, началник на дивизията " Банки, финансови пазари и съвещания " в Citigroup, пред участниците в годишната медийна конференция на институцията за пазарите в Европа, Близкия изток и Африка.
Според специалистите на Citi идното обособяване на Англия от Европейския съюз не се отразява на вложенията в островната страна и тя продължава да притегля най-значителните потоци и интерес. По-тревожното е, че европейските страни не престават да нямат проект за деяние при положение на рецесия на финансовите пазари, каквато би настъпила при Brexit без договорка. Причината е, че след март следващата година Англия към този момент ще бъде трета страна за Европейския съюз във връзка с комерсиалните договори и това ще засегне деривативни принадлежности за милиарди евро, които в този момент се обслужват от клиринговите къщи в Лондон. Негативните последици ще понесат най-много европейските пенсионни фондове и застрахователни компании.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Голямата крачка обратно
Отчитайки икономическата интензивност през покупко-продажбите по сливания и придобивания, специалистите на Citi предвиждат, че актуалната 2018 година ще приключи с 32% растеж в броя на покупко-продажбите за вложени общо 4.3 трлн. $ в световен мащаб. От тези размери 23% идват от Европейският пазар, който доближава предкризисното си ниво от 2007 година с помощта на потоците от Съединени американски щати, Китай и Япония и мощно ликвидния банков бранш, който оказва поддръжка при сключването на покупко-продажби. Това обаче не е успокояващо, тъй като по едно и също време с възобновяване на пазара се следят няколко отрицателни трендове.
Първата от тях е противоположното придвижване на вложенията в Европа от основаване на световни първенци към създаване на районни и даже национални водачи. " През последните две години поради протекционизма на страните има занемаряване от тази посока, в която се вървеше 20 години и това е проблем. Погледнете банковия бранш: в топ 15 на най-големите в света има единствено американски и китайски банки. Там няма европейска банка. Вземете стопански браншове: дали ще са технологии или промишленост - най-големите компании там са китайски или идващи от други елементи на света. Ефектът от по-малките играчи е, че в доста случи те не са задоволително конкурентни. Американските банки пораснаха от рецесията насам, до момента в който европейските се свиха. Политическият дневен ред в страните прави по-трудно държавните управления да седнат и да работят дружно, от което има най-голяма потребност сега ", разяснява де Веки пред " Капитал ".
Втората притеснителна наклонност съгласно него е възходящата регулаторна нерешителност, която доста забавя приключването на покупко-продажбите. Пример за това е обединение сред Bayer и Monsanto, кое е лишило 700 дни. Едновременно с това има доста повишаване на активизма по враждебно завладяване на бизнеси, което води до разноски на фирмите за отбрана против такова нежелано придобиване.
Според специалистите на Citi стоящите 1.7 трлн. $ кеш в балансите на фирмите не се влагат поради упования, че оценките на активите ще спаднат от сегашните им считани за високи нива. В момента транзакциите се подписват приблизително на 13 пъти EBITDA (приходи преди налози, такси и амортизации), което е по-ниско от пика преди година, който беше 14 пъти EBITDA, само че остава над междинното 12 пъти EBITDA. Другите причина да се счита, че оценките са високи, са макроикономическите упования за закъснение на растежа и статистиката, че 70% от фирмите са обезпокоени за бъдещото си показване поради въздействието на софтуерните дисръптъри.
Опасност от нова рецесия
Обратно на упованията, че Brexit плаши вложителите, 38% от трансграничните вложения, които Европа притегля през тази година, се насочват към Англия, демонстрират данните на Citi, като прогнозите са островната страна да продължи да притегля интерес поради световните корпоративни играчи, които са базирали бизнеса си там. Основният сюжет на Citi е излизането на страната от Европейски Съюз да стане с приемането на договорка, а в случай че това не се случи и през март разделянето стане факт без договорка, по-сериозните непосредствени последствия ще са за страните от Европейски Съюз, които са изложени на риск от пазарен потрес, съпоставим с този от банкрута на Lehman Brothers преди 10 години.
Тревогата идва оттова, че 90% от деривативните принадлежности, с които институционални вложители като пенсионните фондове и застрахователите хеджират ценови, валутни и лихвени опасности, се клиринговат в Лондон. Така когато Англия се окаже трета страна от позиция на комерсиалните връзки, договори с деривативни принадлежности на стойност милиарди паунди ще се окажат блокирани от юридически неясноти, за което страните в Европа нямат подготвеност. Някои страни като Франция и Германия са подхванали дейности, с които овластяват локалните финансови регулатори да подхващат ограничения и те да са законово възможни, когато се наложи да бъдат прилагани. Други страни, измежду тях и България, не дават индикации че имат някакъв проект за отбрана на финансовите си промишлености, от което на процедура биха потърпевши потребителите.
Накъде ще се движат пазарите
Според прогнозите на Citi през идната година световният стопански напредък ще се резервира на 3.2% при 3.3% за актуалната, като в еврозоната се чака закъснение от 1.7% при 1.9% за тази година. В безспорни числа добавената стойност за световната стопанска система ще е под формата на 75 милиарда $, като в случай че не бе избухвала комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, цените на световните акции биха били с 5 до 10% по-високи.
Напрежението сред двете световни стопански системи ще оказва отрицателно въздействие върху растежа, като има индикации, че поради вредите, които Европа търпи, до няколко месеца Съединени американски щати и Европейски Съюз може да сключат двустранно комерсиално съглашение.
Анализаторите чакат, че цената на петрола ще остане към 57 $ за барел, което е на границата на индустриалните разноски на суровината. Ралито при $ ще стартира да отшумява с изгледи за усилване на еврото. По отношение на паричната политика на главните централни банки прогнозата е, че повдигането на лихвите в Европа ще стартира от третото тримесечие на 2019 година, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще увеличи депозитната си рента от сегашните -0.40% на -0.25% и 0.00% от четвъртото тримесечие до Q1 на 2020 година. В Съединени американски щати упованията от Фед са да вдигне последователно лихвата от сегашните 2.25% на 3% през второто тримесечие на 2019 година, като първата стъпка нагоре ще стане преди края на тази година.
Експертите предизвестяват, че стягането на паричната политика на ЕЦБ ще окаже въздействие върху инструментите с закрепен приход, за които ще става все по-трудно да донесат позитивна рентабилност. Анализаторите обръщат внимание, че сега 30% от европейските държавни облигации са с отрицателна рентабилност, което значи, че вложителите заплащат на страните да вземат парите им. Останалите 70% от европейските държавни цени книги са с рентабилност под 1%.
Препоръките към вложителите са да бъдат по-селективни в тактиките си, защото ликвидността на централните банки няма да повдига всички активи по еднакъв метод. Волатилността, която също се чака да продължи да нараства, би могла да е потребна за преструктуриране на портфейли. На база на приходите в корпоративния свят може да се реализира възвращаемост от най-малко 8%, тъй че следващата година към момента ще бъде рано за прекомерно консервативни и внимателни тактики, считат от Citi.
© Лаура Хенри В Европа към този момент няма подтик по основаване на европейски първенци в стопанската система, с което посоката, в която се движиха вложенията в сливания и придобивания през последните 20 години, е зачеркната. Вместо това има затваряне на районно и национално ниво, подклаждано от политическия дневен ред в страните, което може да направи локалния бизнес по-слаб съперник на световния пазар. Тенденцията очерта Луиджи де Веки, началник на дивизията " Банки, финансови пазари и съвещания " в Citigroup, пред участниците в годишната медийна конференция на институцията за пазарите в Европа, Близкия изток и Африка.
Според специалистите на Citi идното обособяване на Англия от Европейския съюз не се отразява на вложенията в островната страна и тя продължава да притегля най-значителните потоци и интерес. По-тревожното е, че европейските страни не престават да нямат проект за деяние при положение на рецесия на финансовите пазари, каквато би настъпила при Brexit без договорка. Причината е, че след март следващата година Англия към този момент ще бъде трета страна за Европейския съюз във връзка с комерсиалните договори и това ще засегне деривативни принадлежности за милиарди евро, които в този момент се обслужват от клиринговите къщи в Лондон. Негативните последици ще понесат най-много европейските пенсионни фондове и застрахователни компании.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Голямата крачка обратно
Отчитайки икономическата интензивност през покупко-продажбите по сливания и придобивания, специалистите на Citi предвиждат, че актуалната 2018 година ще приключи с 32% растеж в броя на покупко-продажбите за вложени общо 4.3 трлн. $ в световен мащаб. От тези размери 23% идват от Европейският пазар, който доближава предкризисното си ниво от 2007 година с помощта на потоците от Съединени американски щати, Китай и Япония и мощно ликвидния банков бранш, който оказва поддръжка при сключването на покупко-продажби. Това обаче не е успокояващо, тъй като по едно и също време с възобновяване на пазара се следят няколко отрицателни трендове.
Първата от тях е противоположното придвижване на вложенията в Европа от основаване на световни първенци към създаване на районни и даже национални водачи. " През последните две години поради протекционизма на страните има занемаряване от тази посока, в която се вървеше 20 години и това е проблем. Погледнете банковия бранш: в топ 15 на най-големите в света има единствено американски и китайски банки. Там няма европейска банка. Вземете стопански браншове: дали ще са технологии или промишленост - най-големите компании там са китайски или идващи от други елементи на света. Ефектът от по-малките играчи е, че в доста случи те не са задоволително конкурентни. Американските банки пораснаха от рецесията насам, до момента в който европейските се свиха. Политическият дневен ред в страните прави по-трудно държавните управления да седнат и да работят дружно, от което има най-голяма потребност сега ", разяснява де Веки пред " Капитал ".
Втората притеснителна наклонност съгласно него е възходящата регулаторна нерешителност, която доста забавя приключването на покупко-продажбите. Пример за това е обединение сред Bayer и Monsanto, кое е лишило 700 дни. Едновременно с това има доста повишаване на активизма по враждебно завладяване на бизнеси, което води до разноски на фирмите за отбрана против такова нежелано придобиване.
Според специалистите на Citi стоящите 1.7 трлн. $ кеш в балансите на фирмите не се влагат поради упования, че оценките на активите ще спаднат от сегашните им считани за високи нива. В момента транзакциите се подписват приблизително на 13 пъти EBITDA (приходи преди налози, такси и амортизации), което е по-ниско от пика преди година, който беше 14 пъти EBITDA, само че остава над междинното 12 пъти EBITDA. Другите причина да се счита, че оценките са високи, са макроикономическите упования за закъснение на растежа и статистиката, че 70% от фирмите са обезпокоени за бъдещото си показване поради въздействието на софтуерните дисръптъри.
Опасност от нова рецесия
Обратно на упованията, че Brexit плаши вложителите, 38% от трансграничните вложения, които Европа притегля през тази година, се насочват към Англия, демонстрират данните на Citi, като прогнозите са островната страна да продължи да притегля интерес поради световните корпоративни играчи, които са базирали бизнеса си там. Основният сюжет на Citi е излизането на страната от Европейски Съюз да стане с приемането на договорка, а в случай че това не се случи и през март разделянето стане факт без договорка, по-сериозните непосредствени последствия ще са за страните от Европейски Съюз, които са изложени на риск от пазарен потрес, съпоставим с този от банкрута на Lehman Brothers преди 10 години.
Тревогата идва оттова, че 90% от деривативните принадлежности, с които институционални вложители като пенсионните фондове и застрахователите хеджират ценови, валутни и лихвени опасности, се клиринговат в Лондон. Така когато Англия се окаже трета страна от позиция на комерсиалните връзки, договори с деривативни принадлежности на стойност милиарди паунди ще се окажат блокирани от юридически неясноти, за което страните в Европа нямат подготвеност. Някои страни като Франция и Германия са подхванали дейности, с които овластяват локалните финансови регулатори да подхващат ограничения и те да са законово възможни, когато се наложи да бъдат прилагани. Други страни, измежду тях и България, не дават индикации че имат някакъв проект за отбрана на финансовите си промишлености, от което на процедура биха потърпевши потребителите.
Накъде ще се движат пазарите
Според прогнозите на Citi през идната година световният стопански напредък ще се резервира на 3.2% при 3.3% за актуалната, като в еврозоната се чака закъснение от 1.7% при 1.9% за тази година. В безспорни числа добавената стойност за световната стопанска система ще е под формата на 75 милиарда $, като в случай че не бе избухвала комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, цените на световните акции биха били с 5 до 10% по-високи.
Напрежението сред двете световни стопански системи ще оказва отрицателно въздействие върху растежа, като има индикации, че поради вредите, които Европа търпи, до няколко месеца Съединени американски щати и Европейски Съюз може да сключат двустранно комерсиално съглашение.
Анализаторите чакат, че цената на петрола ще остане към 57 $ за барел, което е на границата на индустриалните разноски на суровината. Ралито при $ ще стартира да отшумява с изгледи за усилване на еврото. По отношение на паричната политика на главните централни банки прогнозата е, че повдигането на лихвите в Европа ще стартира от третото тримесечие на 2019 година, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще увеличи депозитната си рента от сегашните -0.40% на -0.25% и 0.00% от четвъртото тримесечие до Q1 на 2020 година. В Съединени американски щати упованията от Фед са да вдигне последователно лихвата от сегашните 2.25% на 3% през второто тримесечие на 2019 година, като първата стъпка нагоре ще стане преди края на тази година.
Експертите предизвестяват, че стягането на паричната политика на ЕЦБ ще окаже въздействие върху инструментите с закрепен приход, за които ще става все по-трудно да донесат позитивна рентабилност. Анализаторите обръщат внимание, че сега 30% от европейските държавни облигации са с отрицателна рентабилност, което значи, че вложителите заплащат на страните да вземат парите им. Останалите 70% от европейските държавни цени книги са с рентабилност под 1%.
Препоръките към вложителите са да бъдат по-селективни в тактиките си, защото ликвидността на централните банки няма да повдига всички активи по еднакъв метод. Волатилността, която също се чака да продължи да нараства, би могла да е потребна за преструктуриране на портфейли. На база на приходите в корпоративния свят може да се реализира възвращаемост от най-малко 8%, тъй че следващата година към момента ще бъде рано за прекомерно консервативни и внимателни тактики, считат от Citi.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ