Лудостта е една от най-добрите карти, които един сериен убиец

Лудостта е една от най-хубавите карти, които един сериен палач може да изиграе по време на делото. Мнозина са се опитвали да изиграят ролята си по този начин, че да не стигнат до пандиза. Педро Лопез е един от тези нарушители и за негово най-голямо благополучие, съумява да изиграе ролята си прелестно и да се размине с доживотна присъда. Познат е в Южна Америка като „ Чудовището на Андите “. В неговото досие към момента стои съмнението за убиването на повече от 300 дребни момиченца от разнообразни страни на континента.

През 1998 година Лопез е освободен за положително държание и никой повече не го вижда. До през днешния ден няма информация дали въобще е жив, дали практикува своите занимания и къде се намира. Какво би трябвало да се случи на един човек, с цел да стартира да прави зверства, освен това толкоз постоянно? Всичко стартира с тежкото и травматично детство. Бащата на Педро – Мидардо Реяс е някогашен член на колумбийската консервативна партия.

През 1947 година Мидардо води нечовечен скандал със брачната половинка си, напуща дома и отива при продажница на име Белинда Лопез. Малко след довечера дамата схваща, че е бременна и носи детето на Реяс.

Нито едно дете не избира своето семейство, само че в тази ситуация на Педро, ситуацията е трагично. Той постоянно следи по какъв начин майка му работи, с цел да изкарва прехраната на фамилията. В разследване на всички наблюдения, Педро стартира да повтаря всичко, което чичковците предизвикват на мама и на 8-годишна възраст е хванан да насилва полово своята по-малка сестра. Вместо да потърси помощ, тя взема решение да изгони момчето на улицата вечно.

Никой не знае по какъв начин 8-годишно момче съумява да стигне до Богота, само че там се среща с доста великодушен възрастен мъж. Спомените от него са заровени надълбоко в детското схващане, само че по време на делото ще опише, че е бил неведнъж изнасилен в изоставена постройка. На 12-годишна възраст едно американско семейство се смилява над него и му оказва помощ да отиде в учебно заведение за сираци. Там изкарва към 2 години, преди да избяга. Разказва, че е избягал от пансиона, тъй като различен преподавател го изнасилил – липсват доказателства по този случай.

На 18-годишна възраст Лопес към този момент краде коли и ги продава за елементи. Полицията го залавя и издава първата му присъда. И като нов пандизчия, останалите членове спретват следващото грубо обезчестяване. Очевидно един човек може да преживее единствено толкоз. След извращенията, младежът стартира да лови насилниците си един по един. Преди да излезе от пандиза, той към този момент е съумял да убие всеки един от нападателите си. Свободата идва и с една нова пристрастеност – педофилията.

Жертвите му най-вече са дребни момиченца. И откакто самият той съумява да се размине с убийства в пандиза, какво може да го спре да прави същото и отвън него. В началото обикаля селата в Перу. Когато старейшините разбрали какво прави, незабавно издали смъртна присъда. В този миг в селото участва и един от американските сектанти, който води усилени опити за прошка на килъра. Вместо осъществяване на смъртната присъда, той упорства да бъде извикана полиция и тя да се разправя с него. Лопез вероятно е предаден в полицейското ръководство за първи път. Когато обаче сектантът си потегля, полицията го пуска, тъй като няма време да се занимава с него.

Веднъж хванат в Перу, индивидът взема решение да си опита шанса в други страни. Погледът му е ориентиран към Колумбия и Еквадор. В Еквадор се радва на особени триумфи и даже ще се похвали, че на седмица е задоволявал половата си жадност по три пъти на седмица. Именно в тази страна децата били по-нежни, почтени и вярващи – съвършената рецепта за един педофил. През 1980 година е хванат при опит за следващо похищение. Лопес се пробва да отвлече малко момиче в супермаркет и откакто е заловен в крачка, всички клиенти го обкръжават и не му разрешават да избяга, до момента в който пристигна полицията. В сектора признава, че е умъртвил повече от 300 души.

Принципно такива числа се движат по линията на научната фантастика, само че в архивите на полицията стои неразкрит случай на всеобщ гроб, който разкрива всички секрети след потоп. Съдът ще се произнесе 3 години по-късно. В този интервал Лопес съумява да потвърди, че има душевен проблеми и е публично разгласен за вманиачен. През 1998 година е освободен за положително държание и бърза да напусне Еквадор. Педро и до през днешния ден остава в неопределеност и никой не знае какво прави и с какво се занимава в този миг, още повече дали продължава да убива.

Интересен факт е, че освобождението от лудницата под гаранция идва против заплащането от 50 $. Друг любопитен факт е, че по време на делото, самият Лопес осъжда дейностите на полицията, която не го преследвала задоволително. Различни конспирации се появяват към живота на Педро и мнозина считат, че след освобождението си е бил екзекутиран от някой родител, който търсил възмездие.

Имайки поради провиненията си и обстоятелството, че полицията няма да си мръдне пръста за него, мнозина разчитат на тъкмо това. От друга страна има шансове да е насочил вниманието си към друга страна или към този момент да е в пъти по-прикрит. Южна Америка не може да се счита за дребен континент, а с помощта на бедността, мнозина не биха могли да потърсят помощ. Според върховете на Гинес, този човек е получил премията за най-профилиран сериен палач. Очевидно има и такава.

Заглавна фотография: By Armenio Dominguez – https://www.thoughtco.com/, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82583857