Лудо биле
Лудо биле /Atropa belladonna/, познато още като беладона съставлява многогодишно тревисто растение с дебели бели корени. Листата му са тъмнозелени с неправилна форма. Плодовете на лудото биле са черни и доближават диаметър до един сантиметър. Лудо биле се среща на територията на Европа, Северна Африка и някои елементи на Азия.
Лудо биле е шубрак, който можете на срещнете по планините, прикрит в някое влажно и сенчесто място. Лудото биле цъфти през месеците от май до септември в красиви лилави цветове. Лудо биле е билка, включена в Червената книга на България, а потреблението ѝ се следи от министерството на околната среда и водите.
История на бясно биле
Лудо биле е билка, позната още от древността. Своето латинско название /Атропа беладона/ билката дължи на древногръцката богиня Атропос. Това е една от трите богини, които направляват другите стадии на ориста на човек. Богинята Атропос отговаряла за гибелта и тъй като в огромни количества билката е смъртоносна, решили да я кръстят на нея. Във Вавилон и Египет дамите употребявали бясно биле да разширят зениците си, смятайки че по този начин са по-красиви.
Отвара от листата на бясно биле е била една от най-използваните токсини от римляните. Римлянка на име Локуста постоянно е била наемана да убие дами, които към този момент не задоволяват мъжете си. Тя е умъртвила и император Клавдий, като при залавянето ѝ се оказало, че в себе си има беладона.
През Средновековието хората разбрали, че билката има потребно деяние, стига да не се прекалява с нея. В началото я употребявали като анестезия по време на интервенция, а по-късно за лекуване на болест на Паркинсон. В наши дни бясно биле е навлязло в актуалната медицина като тествано лекарство при разнообразни болести.
Състав на бясно биле
Растението съдържа тропанови алкалоиди, 1.2% в листата и до 1.3% в корените. Най-високо е наличието на атропин, кумарини /скополетин, умбелиферон/, гликозиди, фитостерини, танини и др.
Избор и предпазване на бясно биле
Лудо биле е билка, която не трябва да се събира, тъй като е в Червената книга на България. Освен това тази билка е рискова за здравето и неправилната ѝ приложимост може да докара до гибел. Лудо биле и препаратите, които я съдържат, би трябвало да се употребяват единствено под лекарско наставление. Лудо биле се предлага във тип на общоприет дестилат, мас, смес и свещички.
Ползи от бясно биле
Лудо биле има доста положително спазмолитично деяние, употребява се за разширение на зеницата. Билката облекчава болките и възпаленията. Под формата на лосиони, мехлеми се употребява при ишиас, подагра, невралгия и ревматизъм.
Приложена в дребни дози, облекчава сърцетуптенето, употребява се при чревни колики, пневмония, спастична астма. Лудо биле работи болкоуспокояващо при конвулсии в гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт – гастрит, язва, както и при маточни конвулсии. Билката потиска слюнчената и стомашната секреция.
Лудото биле прогонва безсънието и има резултат на болкоуспокояващо средство. В хомеопатията се употребява при менингит, тресчица, ангина. Тинктурите от бясно биле се употребяват като мощен релаксант.
Коренът от билката се употребява за лекувания на недоволства от черния дроб и жлъчния мехур, сърдечна непълнота, аритмия.
Вреди от бясно биле
Както към този момент отбелязахме, бясно биле е рискова билка, която може да бъде смъртоносна при неправилна приложимост. Ето за какво лудото биле би трябвало да се предписва в дребни дози от доктор или хомеопат доктор по скица, която прецизно да се съблюдава. В редки случаи лудото биле се приема независимо, най-вече се комбинира с други билки.
При предозиране с бясно биле се следи внезапно повишаване на температурата, пресъхване на устата и остра жадност. Не е изключено да се появят гърчове и халюцинации. Специфични признаци за натравяне с билката са загуба на гласа и разширение на зениците, продължителното трептене на краката и ръцете. При сходни признаци, лицето незабавно би трябвало да бъде закарано в незабавна помощ, където се прави промивка на стомаха.
Смъртоносният темперамент на отровата на беладоната се дължи на съдържащия се в билката алкалоид – атропин. Най-отровен е коренът, а минимум отровни са плодовете.
