Не се оженил че нямал място за люлката ~ За човешката глупост с езика на българските пословици и поговорки
Луда мома се по огромната китка познава, а вманиачен пастир – по огромната сопа.
Старите приказват какво са правили, младите – какво вършат, а лудите – какво ще създадат.
Нека гори къщата, ключът нали е у мен!
Да би нелепостта рогата, всички би я виждали.
Слепец за път и наивник за съвест не би трябвало да питаш.
Всякой интелигентен и нелепост демонстрира.
Очи на икона, разум на мадама.
Очите му на тила, а акълът – в потурите.
Под носа му порасло, а в главата му непосеяно.
Брадата му подранила, но мозъкът му просрочен.
Брада го наболо, а още си вири сополо.
Брада царска, глава воденичарска.
Родил се теле, починал вол.
Какъвто беше Петърчо, подобен е и Петър.
Ще поумнее, по кое време му закука кукувица на гроба.
Напразно наивника гази земята.
Който зяпа по небето, пада в кладенеца.
В царската хазна влезе и отново празен излезе.
За вода ходил, а вода не пил.
Била на хорото, не видяла гайдата.
В Цариград живял, царя не видял.
Отишъл Шабан за мечки, не запомнил си пушката.
Викал вълка да му варди овцете.
Турил на кочина прозорец и на кокошарник катанец.
Слязъл от кон, качил се на магаре.
Видяло телето пещ и я помислило за манастир.
Видял малко масло, чини му се – мандра е.
Не се оженил че нямал място за люлката.
Ако ти е слаб мозъкът, да ти е крепък гърбът.
Виж му мозъка, че му купи гайда.
Без разум отиде, безразсъден се върна.
Влиза патка, излиза гъска.
Дал му бог пердах, не дал му разум.
Тъпанът е огромен, но е празен.
Главата не е единствено за калпак.
Тая глава не е за два крайници.
На едни главата е дебела, а на различен недодялана.
Дебели глави с тънки мозъци не се пълнят.
Защо му е глава, по кое време му е празна?
Мъгла го влече по зелено усое.
Загледал се като теле в шарена рогозка.
Чуди се като яре на нов сняг.
Мисли като кон на празна ясла.
Взира се като петел в бобово зърно.
Без чарк е воденицата му.
Хвръкна му чивията.
Не пращай за бясно, то единствено ще пристигна.
Бял кон и вманиачен човек отдалеко личат.
На лудия оказва помощ чепата сопа.
Пусни лудия на път, па тръгни го търси.
Триста гледали, трима видели, па и те били абдали, та нищо не разбрали.
Изгоря ти плевникът, свато!
– Аз отдеве го заключих!
Три пъти рязах, отново късо излиза.
Давали на циганина царство, а той питал – ами самун?
Няма място де да си вържа коня.
За един академик двама простаци дава, но кой ги зима.
Дорде той разбере, бухалът на дудук ще засвири.
Ти го караш в пътя, то върви в тръните.
Илюстрации: Стоян Венев
