Лозовите насаждения в България са намалели с над 90% след

Лозовите насаждения в България са намалели с над 90% след 1989 година Това съобщи пред агенция " Фокус " ръководителят на  " Национално съдружие на българските лозари “ Атанас Василев.

" От 2 млн. дка лозови насаждения преди 1989 година, сега, според лозарския указател има 630 000 дка лоза. От тях обаче действително се гледат единствено под 156 000 дка. (б.р. - това е понижение с 92% по отношение на 1989 г.) - това са действително хората, които са подали документи за дотация. Това е, всичко, което е останало, другото не се гледа. Скоро ще бъдем в алената книга като изчезващ тип. Нещата са извънредно тревожни. И на нас се пробват да ни изясняват и дават обещание неща, които не се извършват “, съобщи Василев.

В понеделник от 13.30 ч. ще има митинг пред земеделското министерство. На него се чака да идат най-малко 500 лозари от цялата страна. 

Едно от главните им претенции е за промени в законодателството. " Изпълнителната агенция по лозата и виното няма никаква друга функционалност, с изключение на да бъде бухалка. Искаме законът за виното да бъде явен, прецизен. Да се вършат инспекции по този начин, че всички да играем при равни условия ", изяснява Василев.

Според него сега лозарството е минимум подпомаганият аграрни отрасъл, а страната ни е на последно място в Европейски Съюз по дотации за лозарство. У нас дотацията е 13,50 евро/дка годишно, а в другите страни от ЕС тя доближава до 200-300 евро/дка годишно.

" Да, имаме стратегия за основаване на лозови насаждения, но това са капиталови разноски. Като създадем тази инвестиция, чакаме 3-4 години, до момента в който насажденията стартират да дават плод. А цялостното предоставяне идва едвам след 6-7-а година. Какво вършим, къде са пазарите? Какво се случва? Ние се конкурираме едни различен и се самоизяждаме като нямаме ясна визия какво ще се случи. Превземат ни от Европейски Съюз.  Цялото земеделие отиде в канала. Всички други лозари си промотират лозята, единствено ние не вършим нищо по въпроса. Пълно безхаберие! ", твърди Василев.

Сред другите претенции на лозарите на митинга в понеделник са:

- липсата на каквато и да е бистрота и систематичност в работата на земеделското министерство – няма методология, няма настоящи софтуерни карти, ограниченията се пишат от служители без никаква връзка с сектора, вследствие на което непрестанно се търпят финансови наказания от Брюксел и усвоените средства не водят до реализиране на дефинираните цели. На тематичните работни групи решенията се взимат авансово от МЗм, а браншът се кани проформа;

- отсъствието на политики и цялостна визия за оцеляването и развиването на българското лозарство – работи се на парче, няма предвидимост, тотално липсва печеливш лозарски сюжет, а програмата най-много е да се приключи годината с минимална загуба;

- липсата на отбрана от страна на държавата на родното грозде по време на гроздобера от субсидирания внос;

- нежеланието на министерството да издейства на лозарството статут на предпочитан бранш години наред;

- връщането в държавните органи и институции, свързани с лозарството, на лица, компрометирани повече от десетилетие и имащи съществена виновност за положението на сектора.