Ловеч е уникално място за туризъм и отдих. Множество са

Ловеч е неповторимо място за туризъм и отдих. Множество са забележителностите, с които градът притегля. Да си спомним единствено Покритият мост на Кольо Фичето. Една друга забележителност е Старата градска баня "Дели Хамам ".

Преди дни от Община Ловеч оповестиха, че градът взе участие в годишните Балкански награди 2019 година в категория "Туристически атракции " точно с този обект.

Градската баня, строена през XVI-XVII век, е архитектурно-строителен монумент с национално значение. Нейното систематизиране е сходно с плановите схеми на всички издигнати по това време здания с сходно предопределение. Смята се, че това е последният турски хамам, употребен като хигиенична баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния образ на квартал "Вароша ", а куполът поредно минава през три барабана - осмоъгълен, 16-ъгълен и кръговиден, всеки със личен покрив и корниз. На върха се издига цилиндрична от вътрешната страна и шестстенна извън лантерна. Банята е с неповторима система за стопляне на водата /хипокауст/, позната и прилагана при създаване на сходни уреди още в античността. Общата повърхност на терена е 1060 кв. м, застроената повърхност на основата на постройката е 351 кв. м, а на помощните постройки - 58.50 кв. метра.

Водата за банята е идвала по водопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите пространства имало особено устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от огромни и дебели мраморни или различен камък плочи или от тухли /бипедални, със страни дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби/. Така под пода на топлите зали имало пространство високо към 1 м, в което се пуска топъл въздух. Тази отоплителна апаратура се назовава хипокауст - безусловно "отопление изпод ". По същия метод имало инсталирано отопление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на към 10 см благодарение на дълги стоманени клинове. Специални фурни вън от постройката стоплят нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.

Сградата е напълно с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см и вътрешни с дебелина 80-90 сантиметра. Отворите за вратите и прозорците са с дребни размери от 60 до 120 сантиметра. Непосредствено до банята е долепена пещта с принадлежащите й пространства и склад за въглища. Голямото приемно помещение - съблекалня, е квадратно в проект и приключва с полусферичен солиден купол на 10 м височина от пода. На върха е издигната цилиндрична от вътрешната страна и шестстенна извън латерна, на която вътрешния диаметър е 1.50 м и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола минава поредно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръговиден, всеки от тях със личен покрив и корниз. В помещението е имало фонтан. В средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островръха арка. От приемното помещение се влиза в първото от пространствата на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават напряко в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разграничена на три елементи. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.

През 2014 година Банята е напълно реставрирана по план, финансиран от Оперативна програма “Регионално развитие”.