ЛОВЪТ е думата, която събира в студиото хора, далеч не

ЛОВЪТ е думата, която събира в студиото хора, надалеч освен на пушката. Говорим и за лова на гласоподаватели, за лова на души (по Библията), за лова на смисъл, на облици и метафори. 

Професорът историк и траколог Иван Маразов споделя за лова като занимание на античните, научаваме за какво глиганът е най-често ловуваното животно и по какъв начин това се свързва с религията и космогонията на прадедите. 

Проф. Валери Стефанов пък приказва за своята монография „ Възхвала на лова “ и споделя кое свързва ловците, какво е ловното приятелство и за какво постоянно огромните писатели избират лова за занимание и отдушник. 

Художникът проф. Греди Асса  съобщава по какъв начин ловът на багри ще остане при същинските художници смисъл на творчеството – оттатък обстоятелството, че фотографията трансформира метода за разбиране на естетиката, както и метода на нейното сътворяване. 

Писателят и ловецът Николай Табаков споделя за другарството си с създатели и ловци като Йордан Радичков, приказва за дружбата си с Николай Хайтов и други огромни създателите. 

Колегата публицист и биолог Росен Мирчев пък осведомява за днешното положение на ловния спорт в България, за бракониерството и грижата за дивеча от хората с пушките.

Та що е ловът – празно занимание на капризни айляци и ликвидиране на беззащитни животни, или идеща от древността човешка и природосъобразна просвета на биологичния кръговрат? Тези въпроси се слагат в полемиката на предаването „ Гласът на времето “ на 7 ноември.