Лошото е, че с националната държава ще си отиде и

Лошото е, че с националната страна ще си отиде и равенството на жителите. Още по тематиката
Мнения Daily: Минималните осигурителни приходи стават още по-безсмислени

И още: Маршът на лъжата
1 окт 2017
Мнения Daily - Силно заинтересувани сме от евроинтегриране в областта на сигурността

И още: Процесът на декомплексиране води до децивилизоване; Президентът Радев не е като генерала отпреди 9 години
27 сеп 2017 Сепаратизъм

Раждането на бутикови народи води до мултикултурен безпорядък

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи късмет да се еманципира като " самостоятелна нация ", модерният свят - подобен, какъвто го познаваме от последните 100 - 150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните искания стартира с " постмодерната " офанзива против националния суверенитет, само че парадоксално употребява националистически причини, с цел да реализира равноправност на по-малката група от включващата я национална страна.

Този " постмодерен трайбализъм " действа като съветската кукла " матрьошка " - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни искания за " национална самостоятелност ". Тази вълна мина през посткомунистическия свят, разсипа поредност така и така свръхкрехки страни в Африка и другаде в Третия свят и в този момент се нахвърля върху Европа и други елементи от до неотдавна уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и консолидиране на многообразна територия и разнородно население в обединен пазар и единна еднаквост. Глобализацията разтури националните пазари, а идващите я пост- " демократични " орди оспориха изобщо правото на националната страна да създава партикуларна еднаквост в епохата на планетарна интеграция и осветлен мултикултурализъм.

Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общественост в бъдещия свят на планетарно единение - " всичко родено е почтено да почине " (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на " напредъка " бързат да закопаят нацията и нейната страна, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които сполучливо да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация през днешния ден е световният мултикултурен безпорядък - в който като в мътна вода някои се пробват да ловят риба.

" Рибарите " са два типа. Първите желаят да разтурят разтърсените от глобализацията народи, с цел да възстановят своите славни империи от предишното - вижте единствено с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите възнамеряват " мрежова власт " на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху руините на националната страна. Лошото е, че дружно с нея явно си отива и един доста значим принцип на общностно устройство - равенството на жителите.

Днешният свят от ден на ден действа като съревнование на дейни и проведени малцинства, а гаранциите за правата на жителя остават само вероятни в границите на една сходна корпоративна отбрана. Нацията и националната страна към момента стоят изправени против световните " риболовци " в голямата мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, по този начин и запаси за непоклатимост и оцеляване.

Не оборвам правото на Каталуня да се бори за своята равноправност. Но дано всеки " нов " националист знае добре, че зад успеха на неговата дребна - постоянно бутикова, " нация " дебне световният безпорядък, в който " риболовците " с лекост подмятат примамка. И " националистите " я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско тъждество, хуманизъм, самостоятелна независимост - в постройката на световен свят, който да надстрои капацитета за човешка независимост? Или като бъдат изумени от тактики на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

---------- Общото сред Пучдемон и Рахой е, че удовлетвориха своите последователи.

След референдума в Каталуня

Следващата политическа злополука чука на вратата

От коментар на Гема Касадевал за " Дойче веле "

[Reuters]
Каталунският министър председател Карлес Пучдемон се снабди с фрагментите, които му бяха толкоз нужни, с цел да укрепи придвижването за самостоятелност: възрастни хора, изхвърлени принудително от изборните секции; мощни полицейски подразделения, които настъпват против невъоръжени жители с открити лица; изборни урни, които се изтръгват от ръцете на гласоподавателите, решили да упражнят демократичното си право.

Испанският министър председател Мариано Рахой неведнъж напомни, че Върховният съд е оповестил референдума за противозаконен, в следствие от което гласоподаване не може да се състои. Рахой получи поддръжка от най-важните си европейски сътрудници, когато съобщи, че ще пази правовата страна. Но след ужасяващите фрагменти от Каталуня, които по никакъв метод не са в благозвучие с демокрацията, тази поддръжка може да се обърне в потрес и в рецензия.

След като полицията конфискува милиони бюлетини, екипът на премиера Пучдемон реагира с досетливост, като трансферира акцента в обществените мрежи и бързо възвърне уеб страниците, които Мадрид беше блокирал. Централното държавно управление изпрати в Каталуня многохилядни подразделения на цивилната армия и на полицията, с цел да предотвратят гласуването. В отговор сепаратистите, в това число родители с деца, измежду нощ окупираха учебните заведения, с цел да подсигуряват отварянето на изборните секции в неделя заран.

Защо въобще се стигна до тази обстановка? Този въпрос си задават доста хора на фона на сцените, които никой не си е представял, че могат да разиграят в една народна власт – а Испания несъмнено е такава. От референдума няма да има благонадеждни резултати. А и никой не знае по какъв начин биха дали своят вот хората, в случай че той беше извършен законно и в консенсус сред Мадрид и Барселона. Само едно наподобява ясно - не можем да си затваряме очите пред мощния ентусиазъм на каталунците към самостоятелност.

Сега би трябвало да се тръгне по пътя на сполучливата политика, който сега наподобява безнадеждно блокиран. Общото сред Пучдемон и Рахой е, че до през днешния ден съумяват да удовлетворят своите последователи. И в случай че от вчерашните събития и двамата извлекат политическа легитимация на досегашния си курс, идната политическа злополука към този момент чука на вратата.

------ Kаталанският и шотландският шовинизъм са по-скоро от средновековно-футболен вид.
Битки без победител

Европа на мъжкарите е занимателна като другарски мач сред Люксембург и Литва

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал " Култура "

[Reuters]
Конфуций ли, Стивън Хокинг ли или май Facebook е споделил, че " интелигентността е дарба да се адаптираш към измененията в света ". Всеки има потребност от просветеност, а сега от нея зависи и бъдещето на цяла Европа.

Нацията на едни е потисническа империя за други. Национализмът през XIX век е бил рожба на либерализма – битката за независимост и права. След Мусолини и Хитлер национализмът става битка за превъзходството на един етнос или раса над други. Днешните национализми в Европа не са битка за права – никой шотландец или каталунец не счита съществено, че Англия или Испания са страни, в които правата на индивида или малцинствата не се зачитат. В този смисъл каталанският и шотландският шовинизъм са по-скоро от средновековно-футболен вид. За тях Европа в последна сметка е футболен мач. Нашите са си наши – колкото и безобразно да играят. Може ние да им се подиграваме на уменията, само че ще се озъбим ужасно, в случай че другите вземат да го вършат.

Тоест Европа на мъжкарите е занимателна и забавна, най-малко колкото другарска среща сред Люксембург и Литва, а от време на време се извисява и до " кървави " дербита сред Германия и Англия. Всички помним и нашето звездно американското лято (1994 г.) с останалите в историята българско-каталански думи " айнц цу цвай, цу драй, цу дрън "

Референдумът в Каталуня не е непосредствено предизвикателство за Европейски Съюз, тъй като даже и една самостоятелна Барселона би желала да остане в съюза (тук изключвам договорните затруднения, които биха зародили от възможното несъгласие на Испания на нов член и пр.). Но сходни референдуми – без значение от резултата им – са косвено мощно деструктивни, тъй като те са израз на изопачен, футболен по своя темперамент шовинизъм, гарниран с жестикулации във връзка с съседите. Той води до извънредно остри алегорични войни за " идентичности ", практическите резултати от които в един взаимосвързан и взаимозависим свят биха могли да бъдат само отрицателни или в най-хубавия случай – нулеви.

Да си представим, че каталунците съумеят да основат своя суверенна страна с самостоятелен парламент, държавно управление, а за какво не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността) също така, че ФК " Барселона " ще би трябвало да играе в ново национално състезание единствено с " Еспаньол " и втородивизионни тимове? Но огромният проблем е, че представителите на здравия разсъдък са от ден на ден заглушавани от олелия и безумие, подправени с мъжкарски благословии като на футболен мач. А това, както е споделил Конфуций, " не е на добре ". Не го е споделил, само че сигурно си го е мислил.