Историята на сакето или как хорската злоба води до прогрес
Лошотията е пръчка с два края. Понякога резултатът от злините обаче се оказва напълно друг от този, който очакваш:
Някъде на границата сред 16 и 17 век в Япония един обеднял самурай решил да стартира да вари ракия. Веднъж обаче той се развикал за нещо на своя прислужник. Слугата стаил гнева си и решил да прецака стоката.
През нощта той сипал в бъчвата с ракията пепел. Трябва да се означи, че по това време можели да вършат единствено мътно саке. На сутринта господарят се събудил и видял, че течността в бъчвата, в която лежала пепелта, станала транспарантна и придобила характерен мирис.
Така била открита технологията за произвеждане на транспарантно саке.
Пакостта на прислужникът донесла разцвет на начинаещия търговец. Парите от продажбата на сакето той вложил в търговия и транспорт, а по-късно във финансови интервенции. След 100 години търговия фамилия Коноике била измежду най-богатите в Япония.
Скоро и централното държавно управление, и на практика всички благородници ѝ били длъжници.
През 19 век деятелен самурай взел от семейство Коноике огромна сума за потребностите на своя клан. Съдейки по всичко, парите били изхарчени с разум. Търговската компания, наречена „ Мицубиши “, се трансформирала в една от най-големите финансово-промишлени групи в историята. Сред продукциите на тази компания са и бирата „ Кирин “, и фотоапаратите „ Никон “, и джиповете „ Паджеро “.
Забавното е, че те дължат своята поява на един злотворен прислужник.
