Термометър, гривна, тест - добре дошли в Хонконг!
Лоръл Чор е фотограф, публицист, един от откривателите на " Нешънъл Джиографик ". След като в последните месеци отразява рецесията в Европа, Лоръл се прибира в родния Хонконг, предавайки онлайн в " Туитър " по какъв начин в китайския административен регион схващат противоепидемичните ограничения.
------
На " Шарл де Гол " (Париж) чиновниците на чек-ин гишето на " Бритиш Еъруейз " са с маски и ръкавици. Маските са наложителни в залите на летището. Но в самолета за Лондон и на идващия ми полет до Хонконг за моя изненада никой от екипажа не носи. На борда към Хонконг сме 100 души. Това значи, че самолетът - " Боинг 777 ", е цялостен на една трета от потенциала си. Всеки един от нас (с изключение на един човек, който имаше някакво особено позволение да направи връзка в Бруней) ще влезе в някаква форма на карантина след кацането.
В Хонконг ни посрещат с наръч документи - заповед за карантина и здравна декларация. Раздават ни гривни за следене и ни карат да свалим приложение на телефоните си и да се записваме в него. Сканираме QR код и инсталираме приложението, което е вързано с гривната. Проверяват дали оповестеният телефонен номер работи . Работи - когато се прибера от летището вкъщи, би трябвало да се обознача в приложението.
Служител на здравните управляващи публично подписва и подпечатва декларацията ми за карантината в два екземпляра. Един подробност, който демонстрира какъв брой усърдно се внимава за всичко - имаме попълнени формуляри с въпросната декларация от самолета. Но те са небрежно ксерокопирани и на летището ни карат да попълним нови, този път оригинали.
Служителят ми споделя, че след 14 дни ще бъда свободна. Пита ме дали има кой да се грижи за мен и дали имам термометър. Когато вижда съмнението ми, ми подава един. Показва ми по какъв начин да попълням таблицата с данни за температурата и признаците, изяснява ми, че би трябвало да попълня още един формуляр с детайлности по какъв начин ще се прибера вкъщи (например регистрационният номер на колата) и ми подава досието с всички документи.
С гривна и термометър преминавам през гишето
за идващи и си вземам багажа, както нормално. След изхода ни разпределят по рейсове и млади мъже в цялостно защитно облекло ни оказват помощ да натоварим багажа си. Раздават ни блестящо оранжеви ламинирани карти - характерен знак, че подлежим на проучване. За задачата ни откарват в големите халета на експо центъра Asia World. Впоследствие ще бъдем номерирани съгласно номера на теста и този номер ще бъде закачен за картата.
Оставяме багажа си и получаваме етикетчета за него. Нареждаме се на опашка да получим комплекти за тестване, раздават ни табелки с номера и ни изясняват по какъв начин сами да си вземем материал за проучване. Изпращат ни да изгледаме в детайли видео по какъв начин се взема проба за тест.
Трябва да кажеш " круууар " -
звукът, с който съгласно видеото мога да извадя слюнка надълбоко от гърлото и да я изплюя в контейнера, който по-късно би трябвало да увия в две торбички. Няколко индивида внимават контейнерът да не се обърне, до момента в който го депозирам.
Накрая ни водят в огромна зала с номерирани самостоятелни маси и столове, раздалечени една от друга. Различните полети са групирани в разнообразни редици. Всяка маса има кошче за боклуци и наръч осведомителни брошури с правила на държание и прочие Имам възприятието, че целеустремено заобикалят да ни кажат какъв брой време ще чакаме тук, само че един татко с три деца съумява да изкопчи информация, че ще бъде към осем часа. Децата отварят учебници и стартират да учат.
Една готова майка, която пътува сама с малко дете, вади дребна плажна шатричка и я разпъва до масата си, тъй че на детето да му е по-удобно.
Раздават ни сандвичи (имаше и вегетариански) и вода. След час и половина една жена към този момент нервно обикаля към масата си. Аз си вардя сандвича за по-късно. Цари самообладание, усеща се предпочитание за подпомагане. Всички сме поданици на Хонконг, които се прибират у дома и всички знаем какво ни следва, в това число и карантината от 2 седмици. У дома ме чака майка. Тя към този момент е уведомила жилищната комисия в нашия блок, че се прибирам. Те са в очакване и ще ме напръскат с дезинфектант - и мен, и багажа, още на входа. След това
ще дезинфекцират след мен фойето и асансьора на блока.
Изглежда в единия час сред приемането на гривната за следене и комплекта за тестване, някой е съумял да вкара в компютър персоналните ми данни , да ги изпечата и да ги прикрепи към персоналния ми комплект. Уау!
Чистачи в цялостно защитно облекло идват да вземат употребяваното кошче за боклуци. След това идва различен чистач, който оставя ново кошче. Тоалетните наподобява също се чистят нагъсто.
Наредени сме в 16 колони от по 12 стола (общо 192). Залата е цялостна на към 70%, когато вземам решение да си изям сандвича. Пресен е, въпреки и безвкусен. Хората стартират да губят самообладание. Има над 20 деца в друга възраст. Предполагам, че идват, с цел да изкарат карантината преди отварянето на учебните заведения.
Оказва се, че на вятъра съм пестяла сандвича. Поднасят ни нови пакети с храна - вода, крекери и шоколадови бисквити. Искам си в допълнение пакетче бисквити и личният състав - с костюм, шапка, маска и шлем, с удоволствие ми подава.
След шест часа очакване , три редички пасажери към този момент са празни. На седмия час най-накрая афишират, че пускат нашия полет и ще оповестяват по уредбата номерата от ламинираните ни карти. Наред е номер 349. Аз съм номер 423 - най-прекрасното бинго на света.
Тестът ми е негативен! Мога да излизам! Трябва още веднъж да дам проба на 25 май - дават ми директория и още един комплект с тест, както и още осведомителни брошури.
На идващия ден ми се обажда представител на здравните управляващи. Пита ме имам ли недоволства. Деликатно ми припомня, че нямам право да напущам дома си през идващите 14 дни. Разговорът продължава 40 секунди. За нарушение на карантината подлежа на затвор до 6 месеца и санкция до 3225 $. Властите на Хонконг
предизвикват жителите да рапортуват нарушителите.
Така че, в случай че изляза без гривна, напълно в действителност ще ме е боязън от гнева на близките.
В нито един миг от дългото очакване не ме карат да платя нещо. Напротив, в случай че бях пристигнала в късния следобяд или вечерта, държавното управление щеше да ми заплати нощувка в хотел, с цел да изчакам резултата от теста.
Хубаво е да си вкъщи, където не те гледат като някакъв вманиачен фанатик на тематика вируси. Тук хората поставят групови старания да сведат инфекциите до нула. Във Франция имах възприятието, че хората възприемат вируса като някаква нереална лотария , уверени, че би трябвало да съблюдават рестриктивните мерки, доколкото могат, и да се надяват на шанс.
------------
И малко подтекст: Не, това не е бъдещето на пътуването . Имайте поради, че това е Хонконг, който се пробва да разреши на своите поданици да се завърнат вкъщи, без да застрашат публичното здраве. В момента Хонконг позволява единствено локални поданици да се приберат от чужбина. Всички се тестват, само че даже при отрицателен тест 14-дневната карантина е наложителна. Положителните случаи се водят в болница, а техните спътници - в държавни места за изолираност.
Около половината от вносните случаи на COVID-19 в Хонконг идват от Англия . Затова се учудих, че екипажът не носи маски. Към сряда всички нови случаи на ковид в Хонконг за последните 23 дни са импортирани извън. Това значи, че никой не се е заразил в града за последните 23 дни. Така че, Хонконг гледа МНОГО съществено на противоепидемичните ограничения.
------
На " Шарл де Гол " (Париж) чиновниците на чек-ин гишето на " Бритиш Еъруейз " са с маски и ръкавици. Маските са наложителни в залите на летището. Но в самолета за Лондон и на идващия ми полет до Хонконг за моя изненада никой от екипажа не носи. На борда към Хонконг сме 100 души. Това значи, че самолетът - " Боинг 777 ", е цялостен на една трета от потенциала си. Всеки един от нас (с изключение на един човек, който имаше някакво особено позволение да направи връзка в Бруней) ще влезе в някаква форма на карантина след кацането.
В Хонконг ни посрещат с наръч документи - заповед за карантина и здравна декларация. Раздават ни гривни за следене и ни карат да свалим приложение на телефоните си и да се записваме в него. Сканираме QR код и инсталираме приложението, което е вързано с гривната. Проверяват дали оповестеният телефонен номер работи . Работи - когато се прибера от летището вкъщи, би трябвало да се обознача в приложението.
Служител на здравните управляващи публично подписва и подпечатва декларацията ми за карантината в два екземпляра. Един подробност, който демонстрира какъв брой усърдно се внимава за всичко - имаме попълнени формуляри с въпросната декларация от самолета. Но те са небрежно ксерокопирани и на летището ни карат да попълним нови, този път оригинали.
Служителят ми споделя, че след 14 дни ще бъда свободна. Пита ме дали има кой да се грижи за мен и дали имам термометър. Когато вижда съмнението ми, ми подава един. Показва ми по какъв начин да попълням таблицата с данни за температурата и признаците, изяснява ми, че би трябвало да попълня още един формуляр с детайлности по какъв начин ще се прибера вкъщи (например регистрационният номер на колата) и ми подава досието с всички документи.
С гривна и термометър преминавам през гишето
за идващи и си вземам багажа, както нормално. След изхода ни разпределят по рейсове и млади мъже в цялостно защитно облекло ни оказват помощ да натоварим багажа си. Раздават ни блестящо оранжеви ламинирани карти - характерен знак, че подлежим на проучване. За задачата ни откарват в големите халета на експо центъра Asia World. Впоследствие ще бъдем номерирани съгласно номера на теста и този номер ще бъде закачен за картата.
Оставяме багажа си и получаваме етикетчета за него. Нареждаме се на опашка да получим комплекти за тестване, раздават ни табелки с номера и ни изясняват по какъв начин сами да си вземем материал за проучване. Изпращат ни да изгледаме в детайли видео по какъв начин се взема проба за тест.
Трябва да кажеш " круууар " -
звукът, с който съгласно видеото мога да извадя слюнка надълбоко от гърлото и да я изплюя в контейнера, който по-късно би трябвало да увия в две торбички. Няколко индивида внимават контейнерът да не се обърне, до момента в който го депозирам.
Накрая ни водят в огромна зала с номерирани самостоятелни маси и столове, раздалечени една от друга. Различните полети са групирани в разнообразни редици. Всяка маса има кошче за боклуци и наръч осведомителни брошури с правила на държание и прочие Имам възприятието, че целеустремено заобикалят да ни кажат какъв брой време ще чакаме тук, само че един татко с три деца съумява да изкопчи информация, че ще бъде към осем часа. Децата отварят учебници и стартират да учат.
Една готова майка, която пътува сама с малко дете, вади дребна плажна шатричка и я разпъва до масата си, тъй че на детето да му е по-удобно.
Раздават ни сандвичи (имаше и вегетариански) и вода. След час и половина една жена към този момент нервно обикаля към масата си. Аз си вардя сандвича за по-късно. Цари самообладание, усеща се предпочитание за подпомагане. Всички сме поданици на Хонконг, които се прибират у дома и всички знаем какво ни следва, в това число и карантината от 2 седмици. У дома ме чака майка. Тя към този момент е уведомила жилищната комисия в нашия блок, че се прибирам. Те са в очакване и ще ме напръскат с дезинфектант - и мен, и багажа, още на входа. След това
ще дезинфекцират след мен фойето и асансьора на блока.
Изглежда в единия час сред приемането на гривната за следене и комплекта за тестване, някой е съумял да вкара в компютър персоналните ми данни , да ги изпечата и да ги прикрепи към персоналния ми комплект. Уау!
Чистачи в цялостно защитно облекло идват да вземат употребяваното кошче за боклуци. След това идва различен чистач, който оставя ново кошче. Тоалетните наподобява също се чистят нагъсто.
Наредени сме в 16 колони от по 12 стола (общо 192). Залата е цялостна на към 70%, когато вземам решение да си изям сандвича. Пресен е, въпреки и безвкусен. Хората стартират да губят самообладание. Има над 20 деца в друга възраст. Предполагам, че идват, с цел да изкарат карантината преди отварянето на учебните заведения.
Оказва се, че на вятъра съм пестяла сандвича. Поднасят ни нови пакети с храна - вода, крекери и шоколадови бисквити. Искам си в допълнение пакетче бисквити и личният състав - с костюм, шапка, маска и шлем, с удоволствие ми подава.
След шест часа очакване , три редички пасажери към този момент са празни. На седмия час най-накрая афишират, че пускат нашия полет и ще оповестяват по уредбата номерата от ламинираните ни карти. Наред е номер 349. Аз съм номер 423 - най-прекрасното бинго на света.
Тестът ми е негативен! Мога да излизам! Трябва още веднъж да дам проба на 25 май - дават ми директория и още един комплект с тест, както и още осведомителни брошури.
На идващия ден ми се обажда представител на здравните управляващи. Пита ме имам ли недоволства. Деликатно ми припомня, че нямам право да напущам дома си през идващите 14 дни. Разговорът продължава 40 секунди. За нарушение на карантината подлежа на затвор до 6 месеца и санкция до 3225 $. Властите на Хонконг
предизвикват жителите да рапортуват нарушителите.
Така че, в случай че изляза без гривна, напълно в действителност ще ме е боязън от гнева на близките.
В нито един миг от дългото очакване не ме карат да платя нещо. Напротив, в случай че бях пристигнала в късния следобяд или вечерта, държавното управление щеше да ми заплати нощувка в хотел, с цел да изчакам резултата от теста.
Хубаво е да си вкъщи, където не те гледат като някакъв вманиачен фанатик на тематика вируси. Тук хората поставят групови старания да сведат инфекциите до нула. Във Франция имах възприятието, че хората възприемат вируса като някаква нереална лотария , уверени, че би трябвало да съблюдават рестриктивните мерки, доколкото могат, и да се надяват на шанс.
------------
И малко подтекст: Не, това не е бъдещето на пътуването . Имайте поради, че това е Хонконг, който се пробва да разреши на своите поданици да се завърнат вкъщи, без да застрашат публичното здраве. В момента Хонконг позволява единствено локални поданици да се приберат от чужбина. Всички се тестват, само че даже при отрицателен тест 14-дневната карантина е наложителна. Положителните случаи се водят в болница, а техните спътници - в държавни места за изолираност.
Около половината от вносните случаи на COVID-19 в Хонконг идват от Англия . Затова се учудих, че екипажът не носи маски. Към сряда всички нови случаи на ковид в Хонконг за последните 23 дни са импортирани извън. Това значи, че никой не се е заразил в града за последните 23 дни. Така че, Хонконг гледа МНОГО съществено на противоепидемичните ограничения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ