Забравената история на „жените за утеха“ на японската армия
Лий Ок-сьон изпълнявала своите ежедневни отговорности, когато група униформени мъже изскочили от една кола, нападнали я и я завлекли принудително в автомобила.
Младото момиче, което по това време било на 14 години, нямало визия какво се случва. Нито осъзнавало, че в никакъв случай повече няма да види родителите си.
Лий била отведена в един от така наречен „ домове за разтуха “ – специфични бордеи, употребявани от японската войска. Така тя се трансформирала в една от хилядите дами, принудени да проституират в сходни институции в интервала 1932 – 1945 година
Клането в Нанкин
Първите „ домове за разтуха “ са основани още при започване на 30-те години на предишния век. Темата и до през днешния ден е извънредно сензитивна, а свидетелствата са относително малко. Основната причина за това е, че към 90 % от „ дамите за разтуха “ умират още преди Втората международна война да завърши. Историците обаче са единомислещи, че броят на бордеите доста повишен след клането в Нанкин. То почнало на 13 декември 1937 година, когато императорската войска на Япония превзела въпросния град (по това време столица на Китай) и траяло цели шест седмици.
China marks 80th anniversary of Nanjing massacre
— DW News (@dwnews)
Зверствата, които японските бойци направили в Нанкин, са ужасяващи. Избити са сред 40 и 300 хиляди души. Хиляди дами са брутално изнасилени. Новината за случилото се възмутила света, а император Хирохито, опасявайки се, че това ще накърни съществено имиджа на Япония, решил да усили броя на „ домовете за разтуха “.
Testimonies from comfort women have detailed how the abuse they endured at the hands of the Japanese military left them with permanent physical disabilities. Some were not able to walk, while others were unable to bear children.
— NBC News (@NBCNews)
Той се надявал, че по този метод ще предотврати осъществяването на нови сходни зверства в бъдеще и ще ограничи разпространяването на заболявания, излъчени по сексуален път.
Животът в „ домовете за разтуха “
Жените, които били принуждавани да обслужват бойците във въпросните бордеи, от време на време били отвличани, само че по-често били примамвани с оферти за работа или опция да получат по-висока степен на обучение. Повечето от тях били малолетни девойки от Южна Корея, Китай и Филипините, само че имало и такива от страни като Австралия и Холандия.
Щом един път попаднели в някой „ дом за разтуха “, дните им се превръщали в един безконечен призрачен сън. Стаите, в които живеели, били мръсни и без достъп до питейна вода. Изнасилванията и побоите ставали част от всекидневието им. Освен това доста от тях забременявали или се разболявали тежко, само че не получавали съответни медицински грижи.
„ Това не беше място за хора “, споделя Лий в изявление за „ Дойче веле “ през 2013 година „ Нямахме никаква отмора. Трябваше да „ утешаваме “ бойци непрестанно “, споделя на собствен ред филипинката Мария Роза Хенсън, която била принудена да проституира през 1943 година
S.Korea court dismisses 'comfort women' lawsuit, contradicts earlier ruling
— Reuters (@Reuters)
Според някои свидетелства, дамите в „ домовете за разтуха “ били изнасилвани по 40 – 50 пъти дневно. Тези, които дръзнели да се опълчват на своите насилници, за наставление били убивани по изключително нечовечен метод пред всички.
След края на Втората международна война
Историята на „ домовете за разтуха “ не завършва с края на Втората международна война. През 2007 година публицисти от организация „ Асошиейтед прес “ разкриват, че Съединени американски щати разрешили тези бордеи да продължат да действат и след приключването на спора.
Жените там били принудени да обслужват американски бойци, преди „ домовете за разтуха “ да бъдат дефинитивно затворени през 1946 година по разпореждане на военачалник Дъглас Макартър (той публично приема капитулацията на Япония на 2 септември 1945 година, а до 1951 година дава отговор за окупацията на азиатската страна).
Да се даде безапелационна оценка какъв брой дами са били употребявани като секс робини е на процедура невъзможна задача. Tехният брой варира сред 20 и 410 хиляди.
След като били освободени от „ домовете за разтуха “, оживелите дами били изправени пред нови проблеми. Вместо със състрадание, те били посрещнати с пренебрежение от обществото и своите близки. Много от тях умряли вследствие на венерически заболявания или тежките контузии, нанесени им от японските бойци.
Заради своето минало, някогашните „ дами за разтуха “ били обречени на ежедневни унижения и бедност. Тъжната истина е, че за множеството японци те представлявали спомен за един от най-мрачните моменти от историята на страната, който просто желали да не помнят.
Повод за експлоадирането на дипломатически скандал
Години наред в Япония даже не се загатва за случилото се в „ домовете за разтуха “. Едва през 80-те години на предишния век някои от оживелите дами стартират да описват за претърпените от тях ужаси. Властите в страната обаче отхвърлят да признаят, че са съществували сходни бордеи за бойци.
След демократичните промени в Южна Корея, настъпили в края на 80-те години, тематиката става мотив за експлоадирането на интернационален скандал. Сеул упреква Токио, че популяризира неистини и не желае да признае какво тъкмо се е случило. В същото време от ден на ден дами стартират да описват ужасяващи истории за времето, което прекарали в „ домовете за разтуха “.
S.Korea's few surviving 'comfort women' face life's end as political fight rages on
— Reuters (@Reuters)
Години наред в Япония даже не се загатва за случилото се в „ домовете за разтуха “. Едва през 80-те години на предишния век някои от оживелите дами стартират да описват за претърпените от тях ужаси. Властите в страната обаче отхвърлят да признаят, че са съществували сходни бордеи за бойци.
След демократичните промени в Южна Корея, настъпили в края на 80-те години, тематиката става мотив за експлоадирането на интернационален скандал. Сеул упреква Токио, че популяризира неистини и не желае да признае какво тъкмо се е случило. В същото време от ден на ден дами стартират да описват ужасяващи истории за времето, което прекарали в „ домовете за разтуха “.
Едва през 1993 година Япония публично признава за осъществените зверства, само че тематиката продължава да е обект на доста несъгласия. През 2007 година тогавашният министър председател Шиндзо Абе декларира, че разказите на дамите, минали през „ домовете за разтуха “, са мощно пресилени и няма никакви доказателства в поддръжка на изказванията им.
През втория си мандат, откакто е подложен на мощен интернационален напън, Абе трансформира своята позиция и признава, че дамите са били подложени на грубо отношение. Освен това през 2015 година Токио се съгласява да сътвори фонд за компенсации на жертвите.
Днес едвам няколко дами, принудени да станат секс робини от японската войска, са към момента живи. Една от тях е южнокорейката Йонг Со Лий, която упорства да получи обществено опрощение за случилото се с нея.
„ Никога не съм желала да „ успокоявам “ тези мъже. Не желая да тая ненавист, само че няма по какъв начин да простя за това, на което бях подложена “, отбелязва тя в изявление за вестник „ Вашингтон пост “ през 2015 година.
Младото момиче, което по това време било на 14 години, нямало визия какво се случва. Нито осъзнавало, че в никакъв случай повече няма да види родителите си.
Лий била отведена в един от така наречен „ домове за разтуха “ – специфични бордеи, употребявани от японската войска. Така тя се трансформирала в една от хилядите дами, принудени да проституират в сходни институции в интервала 1932 – 1945 година
Клането в Нанкин
Първите „ домове за разтуха “ са основани още при започване на 30-те години на предишния век. Темата и до през днешния ден е извънредно сензитивна, а свидетелствата са относително малко. Основната причина за това е, че към 90 % от „ дамите за разтуха “ умират още преди Втората международна война да завърши. Историците обаче са единомислещи, че броят на бордеите доста повишен след клането в Нанкин. То почнало на 13 декември 1937 година, когато императорската войска на Япония превзела въпросния град (по това време столица на Китай) и траяло цели шест седмици.
China marks 80th anniversary of Nanjing massacre
— DW News (@dwnews)
Зверствата, които японските бойци направили в Нанкин, са ужасяващи. Избити са сред 40 и 300 хиляди души. Хиляди дами са брутално изнасилени. Новината за случилото се възмутила света, а император Хирохито, опасявайки се, че това ще накърни съществено имиджа на Япония, решил да усили броя на „ домовете за разтуха “.
Testimonies from comfort women have detailed how the abuse they endured at the hands of the Japanese military left them with permanent physical disabilities. Some were not able to walk, while others were unable to bear children.
— NBC News (@NBCNews)
Той се надявал, че по този метод ще предотврати осъществяването на нови сходни зверства в бъдеще и ще ограничи разпространяването на заболявания, излъчени по сексуален път.
Животът в „ домовете за разтуха “
Жените, които били принуждавани да обслужват бойците във въпросните бордеи, от време на време били отвличани, само че по-често били примамвани с оферти за работа или опция да получат по-висока степен на обучение. Повечето от тях били малолетни девойки от Южна Корея, Китай и Филипините, само че имало и такива от страни като Австралия и Холандия.
Щом един път попаднели в някой „ дом за разтуха “, дните им се превръщали в един безконечен призрачен сън. Стаите, в които живеели, били мръсни и без достъп до питейна вода. Изнасилванията и побоите ставали част от всекидневието им. Освен това доста от тях забременявали или се разболявали тежко, само че не получавали съответни медицински грижи.
„ Това не беше място за хора “, споделя Лий в изявление за „ Дойче веле “ през 2013 година „ Нямахме никаква отмора. Трябваше да „ утешаваме “ бойци непрестанно “, споделя на собствен ред филипинката Мария Роза Хенсън, която била принудена да проституира през 1943 година
S.Korea court dismisses 'comfort women' lawsuit, contradicts earlier ruling
— Reuters (@Reuters)
Според някои свидетелства, дамите в „ домовете за разтуха “ били изнасилвани по 40 – 50 пъти дневно. Тези, които дръзнели да се опълчват на своите насилници, за наставление били убивани по изключително нечовечен метод пред всички.
След края на Втората международна война
Историята на „ домовете за разтуха “ не завършва с края на Втората международна война. През 2007 година публицисти от организация „ Асошиейтед прес “ разкриват, че Съединени американски щати разрешили тези бордеи да продължат да действат и след приключването на спора.
Жените там били принудени да обслужват американски бойци, преди „ домовете за разтуха “ да бъдат дефинитивно затворени през 1946 година по разпореждане на военачалник Дъглас Макартър (той публично приема капитулацията на Япония на 2 септември 1945 година, а до 1951 година дава отговор за окупацията на азиатската страна).
Да се даде безапелационна оценка какъв брой дами са били употребявани като секс робини е на процедура невъзможна задача. Tехният брой варира сред 20 и 410 хиляди.
След като били освободени от „ домовете за разтуха “, оживелите дами били изправени пред нови проблеми. Вместо със състрадание, те били посрещнати с пренебрежение от обществото и своите близки. Много от тях умряли вследствие на венерически заболявания или тежките контузии, нанесени им от японските бойци.
Заради своето минало, някогашните „ дами за разтуха “ били обречени на ежедневни унижения и бедност. Тъжната истина е, че за множеството японци те представлявали спомен за един от най-мрачните моменти от историята на страната, който просто желали да не помнят.
Повод за експлоадирането на дипломатически скандал
Години наред в Япония даже не се загатва за случилото се в „ домовете за разтуха “. Едва през 80-те години на предишния век някои от оживелите дами стартират да описват за претърпените от тях ужаси. Властите в страната обаче отхвърлят да признаят, че са съществували сходни бордеи за бойци.
След демократичните промени в Южна Корея, настъпили в края на 80-те години, тематиката става мотив за експлоадирането на интернационален скандал. Сеул упреква Токио, че популяризира неистини и не желае да признае какво тъкмо се е случило. В същото време от ден на ден дами стартират да описват ужасяващи истории за времето, което прекарали в „ домовете за разтуха “.
S.Korea's few surviving 'comfort women' face life's end as political fight rages on
— Reuters (@Reuters)
Години наред в Япония даже не се загатва за случилото се в „ домовете за разтуха “. Едва през 80-те години на предишния век някои от оживелите дами стартират да описват за претърпените от тях ужаси. Властите в страната обаче отхвърлят да признаят, че са съществували сходни бордеи за бойци.
След демократичните промени в Южна Корея, настъпили в края на 80-те години, тематиката става мотив за експлоадирането на интернационален скандал. Сеул упреква Токио, че популяризира неистини и не желае да признае какво тъкмо се е случило. В същото време от ден на ден дами стартират да описват ужасяващи истории за времето, което прекарали в „ домовете за разтуха “.
Едва през 1993 година Япония публично признава за осъществените зверства, само че тематиката продължава да е обект на доста несъгласия. През 2007 година тогавашният министър председател Шиндзо Абе декларира, че разказите на дамите, минали през „ домовете за разтуха “, са мощно пресилени и няма никакви доказателства в поддръжка на изказванията им.
През втория си мандат, откакто е подложен на мощен интернационален напън, Абе трансформира своята позиция и признава, че дамите са били подложени на грубо отношение. Освен това през 2015 година Токио се съгласява да сътвори фонд за компенсации на жертвите.
Днес едвам няколко дами, принудени да станат секс робини от японската войска, са към момента живи. Една от тях е южнокорейката Йонг Со Лий, която упорства да получи обществено опрощение за случилото се с нея.
„ Никога не съм желала да „ успокоявам “ тези мъже. Не желая да тая ненавист, само че няма по какъв начин да простя за това, на което бях подложена “, отбелязва тя в изявление за вестник „ Вашингтон пост “ през 2015 година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ