Литературата не е само да пишеш истории, а да погледнеш

" Литературата не е единствено да пишеш истории, а да погледнеш света с разнообразни очи . Дори в къща, в която няма книги, аз знаех още от дете, че ще стана писател… Хората могат да намерят разтуха в историите – в разказаните, в написаните. Разказвайки истории, четейки истории осъзнаваш, че не си самичък. Всички изпитваме едни и същи усеща. Когато човек не се усеща самичък, това е огромно успокоение ".
Това показа пред БНР Доменико Дара, който доби известност в България с мрачно-красивия си разказ " Малинверно ".

" Още когато желаех да напиша книга за гибелта, се появи Астолфо Малинверно . Първоначално желаех да пресъздам концепцията за обединяване на книгите със гибелта. Затова фигурата на основния воин като библиотекар и като надзирател на гробище се свързва в тази скица. Цехът за претопяване на книги е мястото, където книгите умират. Гробището – там са хората. Въпреки това във всички тези места животът грее. На гробището хората се срещат със личната си самотност. Там човек прави равносметка ", сподели още създателят в изявление за предаването " Понеделник вечер ".

Мъдростта на основния воин Астолфо Малинверно, връзката сред гибелта на хората и тази на книгите, полъхът на една мечтана, само че невъзможна обич. Стилът на Доменико припомня този на Карлос Руис Сафон – испанският публицист, който в никакъв случай няма да забравим. Доменико Дара написа със сетивността на готическите романи в една история, която ни припомня, че не сме безконечни и би трябвало да си подаваме ръка, въпреки и умислени всеки в самотата си.

" За да схванеш самотата на другия, би трябвало да я изпиташ върху себе си . Това се отнася за всички усеща. Така ни се дава метод да разберем възприятията на другия… Не ми харесва обич, която приключва добре. Малинверно има доста способи да обича, той умее да прави това. Всеки намира своя метод да обича . Неговата податливост да обича по най-различен метод, това е чертата му, която одобрявам най-вече ".

" Малинверно " е разказ за очарованието на книгите, за силата на историите, на въображението, на любовта. Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се приказва, а имената на новородените подсказват фантазии и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в района, е тъкмо такова място.

Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към нормалните задължения на ролята си, понякога минава през фабриката, с цел да потърси книги, които към момента могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският делегат не го изненадва с нова служба: следобяд ще продължи да се грижи за библиотеката, само че заран ще бъде надзирател на гробището.

Доменико Дара е огромен обожател на Георги Господинов и признава, че му се желае той да е написал " Физика на тъгата ", а не Господинов.

Италианският публицист изпраща и особено обръщение за Георги Господинов, което българският издател разпечатва и предава дружно с копие от книгата на български език. Посланието на Доменико:

На Георги Господинов, С безусловно удивление от този извънреден шедьовър, какъвто е " Физика на тъгата. Ваш Доменико Дара.
(снимките са предоставени от Издателство Лемур букс, преводът на изявлението е на българския преводач на книгата Ваня Георгиева)