Българинът с Оскар Димитър Маринов: Плаках и страдах, но не загубих духа си
Липсва ми не виното, ракията и луканката, а българските песни, хора и благите, сърдечни поздрави, показа той
Плаках и страдах в Америка, само че не изгубих духа си. Това показа пред камерата на Българска национална телевизия артистът Димитър Маринов, който трогна хората, когато излезе на сцената на „ Оскарите “,
за да получи влиятелното отличие за кино лентата „ Зелената книга “ с трикольор в ръце.
Той призна, че в Америка не му е било по никакъв начин елементарно. Най-страшна е носталгията по България, показа той.
Зажаднял съм за това да се срещна с хора, да изпием по една ракия, добави артистът.
„ Сега мога умерено да кажа без доста страст и без напрежение, че всичко, за което съм мечтал и желал, стигна досега, в който си казваш „ заслужаваше си “.
За награди обаче не мисля.Те за мен са резултат за добре свършена работа “, съобщи Маринов.
„ Мечтал съм да съм част от такава продукция, която да бъде наградена или да имам опция да стъпя на аления килим, да се гордея освен с българската школа като артист и като човек, който е съумял в нещо. Не съм обаче упорит във връзка с награди, а за работата “, добави той.
Актьорът показа, че рецензиите не му пречат.
„ За мен е значимо всеки да има право да каже това, което мисли и желае. Когато на всеки от тези, които наричате критици, им се отдаде опцията да се качат на най-високия фундамент в сферата, в която те работят, да се допрян до този ореол на славата, тогава дано те да преценяват какво да създадат.
Мога да им подсигурявам, че аз няма да ги подлагам на критика “, съобщи Маринов.
„ В Америка най-трудни ми бяха първите 7-8 години. Нямах пари, не знаех езика, нямах даже посока. Обичам обаче провокациите. Трудността беше в това, че не знаех дали ходя във вярната посока. Единственото, на което разчитах, бе моята религия “, показа носителят на Оскар.
„ След третата – четвъртата година пристигна носталгията.
Няма по-страшно нещо от нея. Ако си в Европа, имаш чувството, че на който и аероплан или рейс да се качиш, ще си за три-четири часа в България.
В Съединени американски щати не е по този начин и е доста по-тежко “, добави той.
„ Липсва ми не виното, ракията и луканката, а опцията да съм измежду толкоз благи и сърдечни хора, да се играят хора и да се пеят български песни. Това не е шовинизъм, споделя се родолюбие “, изясни артистът.
„ Брат ми споделяше, че за мен е елементарно да съм в Америка, тъй като съм хипар по рождение. Мога да пребивавам с 20 стотинки в джоба, мога и с 200 лв.. Това няма никакво значение “, добави той.
„ Имало е моменти, когато сме страдали, плакали, само че не загубихме духа си. Чувствам се съумял в това, в което съм си сложил за цел “, показа Маринов.
„ Не съм звезда.
Аз съм Димитър Маринов и съм подобен, какъвто съм бил и преди 20 години.
Успях да развеселявам доста българи тогава, когато имаха най-голяма потребност – преди пролетта и Трети март “, сподели още той.
Инфо: Флагман
