Липсата на ефект от прираста на финансов ресурс в здравеопазването

" Липсата на резултат от прираста на финансов запас в опазването на здравето приказва за това, че този финансов запас не се употребява по предопределение. Контрольорите на здравната система, финансистите би трябвало да кажат къде отива този запас. Аз считам, че е потребно да се вкара така наречен самостоятелна здравна карта , нещо което обсъждаме от години и то не не случва ", сподели за БНР в навечерието на Световния ден на здравето - 7 април, доктор Станислав Йордано в от Клиниката по УНГ заболявания на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ ”.

" Това съгласно мен е един от механизмите, който ще ограничи мощно приключването на финансови потоци от опазването на здравето. Всеки един пациент ще бъде инспектор на този финансов запас. Когато отидете и ви се направи намеса или процедура, и в случай че ви бъдат изтеглени от вашата персонална здравна сметка избрани средства, вие ще знаете тези пари защо са отишли .

Сега бъркаме в " общата каца с мед " и никой не го интересува какво се случва. С самостоятелната здравна карта ще се увеличи и отговорността на пациентите към здравното обезпечаване , тъй като има доста огромен % на здравнонеосигурени пациенти. Те споделят, че не употребяват здравна помощ, само че може един път да им се наложи и сумата за това лекуване да е голяма. За доста пациенти е по-важно да си заплащат цигарите , само че не и здравните вноски. И тук се запитвам - кое е приоритет за пациентите ", изтъкта още доктор Йорданов.

По думите му години наред в България битува мнението, че опазването на здравето е гратис:

" Безплатен обяд има единствено в клопката на мишката . Здравеопазването е една от най-скъпите сфери и разликата у нас и в другите страни е - кой заплаща сметката . У нас сметката е обща и никой не е удовлетворен - и лекаря и пациента - а парите отиват някъде другаде.

Много е значимо заплащането в здравеопзването да бъде на база подготовка и свършена работа . А здравната услуга към пациента да е пропорционална на тяхната отговорност към тази здравна система.

Не приказвам, че всеки няма право на здравна помощ, само че мисля, че би трябвало да се подхожда малко по-твърдо към безотговорните пациенти ", счита още специалисът по УНГ.

Д-р Йорданов уточни, че е нужна промяна във връзка с " пътечното опазване на здравето " , тъй като всеки пациент е самостоятелен случай.

" Заради този тип възнаграждение на база цена на КП (клинична пътека), постоянно идва пациент с епикриза и споделя - " Това не са ми го правили ... ", а има и другия случай - до неотдавна нямахме незабавна диагноза за " Остър ларингит " - то не съществуваше като незабавна приемна диагноза допреди няколко години.

И като пристигна дете с изострен ларингит и зной, ние не можем да го приемем и да го лекуваме по КП, в случай че не му бъде осъществена трахеотимия. Тоест, в случай че ние успеем да овладеем положението с лекарства, без да го оперираме, това не се включваше към никаква КП. Това дете е незабавно, предстои на незабавна хоспитализация и изобщо не стои въпросът дали да се приема или не, само че ние бяхме принудени да пишем някакви други диагнози, с цел да се лекува това дете и да се заплати КП, което е безумство...

А посредством клиничните пътени се източва касата, това е главният механизъм за поглъщане на тези непрестанно възходящи финансови потоци от системата ", съобщи още за БНР доктор Йорданов.

Начин за справяне с казуса е чаканато от години електронно опазване на здравето.



По въпроса дали да отпаднат общопрактикуващите лекари в настоящия тип на системата, доктор Йорданов отговори, че години наред се влагаше в тях и в този момент ще настъпи цялостен безпорядък . Те имат значимо място и не е удачно да се прави промяна в тази посока, тъй като тези сътрудници поемат огромна тежест от здравната система.

По думите на експерта по УНГ е доста значимо на обществото тъкмо да се обясни защо има пари и защо няма пари. За какво се заплаща и защо не се заплаща, другояче всичко се размива, счита той.

" Например би могло да се намерения медицинските произведения при животозастращаващите положения да се поемат от страната.

И още нещо - би трябвало да се каже на хората, че Турция прави доста сполучлив здравен туризъм, рекламирайки се с добра база, само че след това такива пациенти се връщат в нашите лечебни заведения , за се долекуват или напряко да бъдат избавени. Защото при всички безнадеждни случаи, наложително болница в Турция им дава вяра. Но никой по-късно не ревизира какво тъкмо се е случило с тази вяра...

Имахме подобен случай с младо момче с тежко онкологично заболяване в финален етап. В Турция го оперираха, макар че сътрудниците знаеха, че сходен вид интервенции са безусловно безнадеждни. Но майката си заложи жилището - 50 000 лева и по-късно го загуби, а момчето умря у нас, като аз ходех да го препасвам в дома му... " описа още лекарят.

Според него, с цел да се разпредели вярно ресурса в опазването на здравето, би трябвало да се оценят разноските за всяко едно настрана заболяване , намеса и парите да се разпределят правилно. Да няма недооценени специалности за сметка на други.

Д-р Йорданов пожела за 7 април на сътрудниците си да виждат повече усмихнати пациенти:

" Усмивката на болния е щастието на лекаря " , съобщи доктор Йорданов, който мечтае за повече свободно време със фамилията си.

Още по тематиката в звуковия файл.