Сериозни разлики на пазара на труда
Липсата на динамичност при предлагането на труд на фона на заявеното високо търсене от работодателите за следващ път акцентира извода, че решението на дефицита на служащи не може да се търси в безработицата. От една страна, безработните са на половина по-малко от декларираните потребности; от друга, те са съсредоточени в региони с по-слаб търсене на труд и ниски вложения.
Това постанова композиция от (поне) два метода – повишение на продуктивността на труда на към този момент заетите посредством машинизация и вложения в умения, само че и по-активни ограничения за привличане на служащи извън. Това са изводите от разбор на Института за пазарна стопанска система.
Според икономистите през 2024 година пазарът на труда в България продължава да се характеризира с отчетливи районни несъответствия – от извънредно ниска безработица в столицата и индустриалните периферии до трайно високи равнища в отдалечени, рядко обитаеми и погранични региони. Макар общата безработица леко да нараства по отношение на миналата година, в доста общини измененията са минимални. Данните на Агенция по заетостта акцентират структурния темперамент на казуса – неналичието на работна ръка не може да бъде решена само посредством готовност на безработните, а изисква по-комплексни и целенасочени политики.
Пазар на труда на София остава с най-ниска безработица от 1,7%, а на второ място се подрежда водещата община от индустриалната периферията на столицата – Божурище с 2%. С доста невисок коефициент са и Варна и прилежащата Белослав (по 2,2%), Копривщица (2,4%) както и логистичният център Елин Пелин и регионалният център Бургас (по 2,5%).
Безработицата падна до 3.9%
Остават обаче забележими клъстери с доста висока безработица – Северозападът, множеството дунавски общини, доста от дребните общини в Родопите, Сливенско, Разградско. Пограничните региони като цяло срещат по-сериозни провокации на пазара на труда, и това проличава ясно при равнищата на безработицата. Същевременно 62 общини остават с под 5% дял на безработните, като множеството са огромни градове, мощно интегрираната им външна страна или сполучливите районни индустриални центрове.
istock
В съпоставяне с предходната година, продължава леката възходяща наклонност при безработицата, като спрямо 5,3% през 2023 година, през 2024 година делът на търсещите работа измежду трудоспособното население доближава 5,5%. Тенденциите на общинско равнище са разнопосочни – в 131 общини има растеж на каузи на безработните, в 18 няма смяна, а в 116 той леко се покачва.
В множеството елементи на страната обаче измененията са незначителни, като в 189 общини изменението на годишна база е под 1 процентен пункт. Ръстът на национално равнище може да бъде предан на отрицателната динамичност в София и Пловдив, които регистрират покачвания. Подчертано отрицателна динамичност може да бъде разпозната най-много в регионите на Благоевград и Шумен, а клъстери от общини с усъвършенствания в безработицата има в региона на Велико Търново, Враца, Плевен, Стара Загора и на юг и запад от столицата – в Брезник, Перник, Дупница и прилежащи общини.
Това постанова композиция от (поне) два метода – повишение на продуктивността на труда на към този момент заетите посредством машинизация и вложения в умения, само че и по-активни ограничения за привличане на служащи извън. Това са изводите от разбор на Института за пазарна стопанска система.
Според икономистите през 2024 година пазарът на труда в България продължава да се характеризира с отчетливи районни несъответствия – от извънредно ниска безработица в столицата и индустриалните периферии до трайно високи равнища в отдалечени, рядко обитаеми и погранични региони. Макар общата безработица леко да нараства по отношение на миналата година, в доста общини измененията са минимални. Данните на Агенция по заетостта акцентират структурния темперамент на казуса – неналичието на работна ръка не може да бъде решена само посредством готовност на безработните, а изисква по-комплексни и целенасочени политики.
Пазар на труда на София остава с най-ниска безработица от 1,7%, а на второ място се подрежда водещата община от индустриалната периферията на столицата – Божурище с 2%. С доста невисок коефициент са и Варна и прилежащата Белослав (по 2,2%), Копривщица (2,4%) както и логистичният център Елин Пелин и регионалният център Бургас (по 2,5%).
Безработицата падна до 3.9%
Остават обаче забележими клъстери с доста висока безработица – Северозападът, множеството дунавски общини, доста от дребните общини в Родопите, Сливенско, Разградско. Пограничните региони като цяло срещат по-сериозни провокации на пазара на труда, и това проличава ясно при равнищата на безработицата. Същевременно 62 общини остават с под 5% дял на безработните, като множеството са огромни градове, мощно интегрираната им външна страна или сполучливите районни индустриални центрове.
istock В съпоставяне с предходната година, продължава леката възходяща наклонност при безработицата, като спрямо 5,3% през 2023 година, през 2024 година делът на търсещите работа измежду трудоспособното население доближава 5,5%. Тенденциите на общинско равнище са разнопосочни – в 131 общини има растеж на каузи на безработните, в 18 няма смяна, а в 116 той леко се покачва.
В множеството елементи на страната обаче измененията са незначителни, като в 189 общини изменението на годишна база е под 1 процентен пункт. Ръстът на национално равнище може да бъде предан на отрицателната динамичност в София и Пловдив, които регистрират покачвания. Подчертано отрицателна динамичност може да бъде разпозната най-много в регионите на Благоевград и Шумен, а клъстери от общини с усъвършенствания в безработицата има в региона на Велико Търново, Враца, Плевен, Стара Загора и на юг и запад от столицата – в Брезник, Перник, Дупница и прилежащи общини.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ