Липидите, редом с протеините, са основополагащ градивен елемент за всяка

Липидите, паралелно с протеините, са основополагащ конструктивен детайл за всяка една клетка. Свойствата на мазнините им разрешават да извършват отлично ролята на преграда. Ето за какво те са незаменими в построяването на разнообразни мембрани в клетката. В последната се извършват голям брой ензимни процеси

и обособяването им в разнообразни структури – органели като митохондрии, ендоплаземен ретикулум, лизозоми и други – е належащо за вярното им осъществяване.

Всеки детайл в живия организъм е потребен, единствено в случай че е вярно комбиниран съразмерно с останалите, а недоимъкът или остатъкът на което и да е вещество може да аргументи болестен развой.

Това важи несъмнено и за мазнините. Определяне на кръвните равнища на холестерол и триглицериди е значим миг в профилактикта на сърдечно-съдовите болести. Установяването на повишаване на равнищата им изисква нараснало внимание и смяна в режима на хранене и придвижване.

Хиперлипидемия

Мазнините не се придвижват свободно в кръвта, те са свързани в комплекси с протеини, образувайки липопротеинови комплекси . Съществуват разнообразни типове белтъци, които придават и разнообразни свойства на комплексите. Широко публикувани са „ положителният “ и „ неприятният “ холестерол. Белтъците на неприятния ( LDL ) са такива, които опосредстват отлагането на мазнините по тъканите, това е и холестеролът, който взе участие в образуването на атерогенните плаки по стените на кръвоносните съдове.

За сметка на това положителният холестерол ( HDL ) има такива свойства, че изнася мазнините от тъканите и кръвоносните съдове към черния дроб за метаболизъм и превръщане.

Ето за какво освен покачването на холестерола като цяло е знак за проблем, само че и намаляването на HDL също е симптом за това.

Хранителният режим при повишаване на тези индикатори би трябвало да се съблюдава приблизително 3 месеца, след което те да бъдат още веднъж изследвани за следене на резултата. Ако той не е приемлив, с изключение на с диета, напъните в намаляването им може да се поддържат и от лекарства.

Принципи на режима при хиперхолестеролемия (висок холестерол)
Ограничаване на храните, богати на холестерол – жълтъци, тежко месо като агнешното и овчето; Намаляванена наситените мазнини – краве масло, сирена, колбаси; Преимуществен банкет на растителни мазнини – като да вземем за пример зехтинът; Увеличаване потреблението на растителни фибри от плодове, зеленчуци и многозърнести хлябове; Упражняване на постоянна физическа активност; Ограничаване потреблението на алкохол. Свързани публикации.. Холестерол, кръвно, тегло – част от комплексния лечебен метод при диабет 0 Доц. Дарина Найденова: Повишените триглицериди могат да се дължат на корист с въглехидрати 0 Триглицеридите са индикатор за риска от инсулт 0
Хранителен избор при високи триглицериди

Това положение изисква редукция на непотребното телесно тегло. Ежедневната физическа интензивност също оказва помощ за понижаване равнищата на триглицеридите и е мощно целесъобразна.
Меса, риба, яйца – предлага се с преимущество да се употребяват нетлъстите меса – свинско, телешко и говеждо също са допустим избор в случай че се употребяват слабите на лой елементи, само че да не се прекалява. Заешкото е уместно. От птиците – да се употребяват без кожата.
Рибата е целесъобразно да участва в менюто най-малко 3 пъти седмично. За нейната обработка, както и тази на месото важи правилото – без пържене!

Саламите, саламите, кренвиршите и другите модифицирани месни артикули би трябвало да се заобикалят.

Яйцата са значим източник на витамини и не е нужно да се изключват изцяло от менюто. Цели яйца – не повече от 3-4 на седмица; само белтък – няма ограничаване.
Млечни артикули – още един скъп източник на белтъчини, както и на калций. Присъствието им в менюто е значимо, само че би трябвало да претърпи промени – да се избират нискомаслените разновидности.

Нека, където е допустимо, сиренето да се заменя от изварата, а киселото мляко да бъде под 2% масленост.
Максимално да се лимитират мазните сирена, пълномаслените кисели млека, както и използването на животинска сметана в готвенето.
Плодове и зеленчуци – предимство да имат пресните плодове и зеленчуци. При потребление на несезонни артикули да се изолзват замразени такива, а не от компоти, туршии и други богати на сол или захар.
Картофите – варени или печени, само че не и пържени или във тип на купешки чипс.
Зърнени храни – Да се употребяват пълнозърнести артикули, богати на фибри. Те освен усъвършенстват храносмилането, само че и спадат към „ бавните въглехидрати “ с невисок гликемичен показател – т.е. провокират по-плавно повишаване равнището на инсулина. Последният има отношение към трансформирането на непотребните въглехидрати в мазнини. Напитки – вода – чиста или овкусена с плодове, само че не и със захар, чай, кафе – да не се прекалява, ограничение до изключване на алкохола. Сокове – прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, само че да се внимава с количеството и да не се употребяват пакетирани и обогатени със захар. Мазнини – мазнините да са растителни – зехтин, и да се употребяват най-вече сурови.