Политически словоблудства
В свят на политическо словоблудство, Брюксел бърза да дамгосва всеки неуместен с нови и нови прякори – от „ путинисти “ до „ тръмписти “. Докато европейските водачи се замерват с етикети и чертаят нови разграничителни линии, действителността ги подминава. От Индия до Абу Даби решенията се вземат без тях, а Урсула фон дер Лайен натрупа негативи, които ще плащаме всички ние. Ще се събудим ли като „ българисти “, или ще останем затворени зад нова стена, хранени единствено със сладки приказки за светлото бъдеще? Прочетете един разбор за езика на омразата, изгубените поучения от историята и момента, в който тракторите ще се окажат единственият останал мотив.
Досега беше елементарно. От зората на демокрацията взехме навика, разграничени да се кръщаваме със какви ли не термини, да не кажа, прякори. Помните началото - „ кой не скача, е червен “. От скоро, към този момент в по други времена отново се активизирахме в този тип словесно творчество. Например, който не е „ искащ “, на момента го дамгосваме като путинист. Политическата обстановка обаче не дава мира на брюкселските езиковеди и им даде още по-широки благоприятни условия за развиване на словесно благосъстояние. Защото, както е посочено в измисления от тях самите закон, който не мисли и не приказва както би трябвало, предстои на наказания. Ето че към този момент имаме всички учредения да прибавим към политическата лексика още един термин по същия метод комплициран на избраното му от брюкселските даскали местенце. Сега, който не е склонен с тях и не е путинист, то тогава няма по какъв начин да не е тръмпист. Да не приказваме, че в описите им бяха подредени хора, които съгласно висшата оценка заслужават да им се пришият на ревера не една, не и жълти както в миналото, а цели две звезди в съветски и американски разцветки. За да се отличават отдалече от верноподаните евроатлантици и да се знае, че те са по едно и също време и путинисти и тръмписти.
Интересното е, че този нов тип словооплюване е приоритет сякаш единствено на брюкселската камарила и на нейните правилни съподвижници у нас. В ответния лагер царува съвсем цялостно безмълвие. Няма и признак за сходни езикови първи проблясъци. Ако вървим по логиката на настоящия продан на политическа реторика, би трябвало да е заслужено и във всички случаи справедливо изключително при сегашните противостояния да бъдат отличими със съответните яркозвучащи названия представителите на искащите, че и на техните номенклатурни служители в Брюксел. Така да вземем за пример, измежду тях, в случай че вървим по словесните правила, би трябвало да има „ лайнисти “, или „ калисти “, или „ рютисти “ и всевъзможен различен оглупял евродивеч, който шари напред обратно и си търси белята да бъде отстрелян.
До Китай към момента не са стигнали създателите на новата терминология в политическия език. Въздържат се – това не ти е Тръмп да овикваш - още да нарекат избрани хора сизипинисти. Наскоро Канада, щом видя, какво й готви Тръмп, без да се мае, отвори вратите за Китай. Който пък по своя табиет пъргаво почва да се настанява там, изпреварвайки специфичните елементи на Съединени американски щати. И какво тогава, да назовем министър ръководителя на Канада сизипинист ли? Въпреки, че му наподобява, в случай че слуша човек приказките му в Давос, които без подозрение си бяха чиста проба изплезване против логореята на Тръмп. Сега пък правилният на Тръмп финландец се е запътил към Китай, сякаш да подписва търговски съглашения, а може би да извърши мимоходом и други поръки. Него напълно няма по какъв начин да назовем сизипинист.
Трябва въпреки всичко да си признаем, че и да се вършим на каквито и да сме, и да не сме, последно време всичките в Европа ни закичиха с термина зеленист. Мърморим и мрънкаме сякаш че виждаме, какво става в Украйна, къде отиват парите ни, що за зрънце е Зеленски, обаче си налягаме парцалите строени под брюкселските флагове и станали до последния европеец, както сподели Урсула, зеленисти. Някак си към този момент не е лицеприятно, някой да рече инцидентно, че е антизеленист. Това се приема като неприятно звук, да не кажа, като засегнатост на националното ни достолепие, колкото и да е останало от него. Как по този начин ние ще забравим за Украйна и ще си мислим единствено за нас като, да речем, българисти. Ако тук там е останал към момента някой българист, той предстои на съответните наказания като публично неосведомен субект. Скоро на наша територия към известните бойковисти и пеевисти, ще се прибавят и радевистите. И ние за следващ път, забравяйки, че не сме българисти, а естествени българи, ще продължим да си кюскаме главите за наслаждение на нашия политически хайлайф.
Всичките споделени мисли са, несъмнено, със статут на наивистични, по-скоро пейзажни разсъждения или просто приказки, с цел да се каже нещо любознателно по въпроса. Прави усещане обаче, че все по-масово, както се споделяше в миналото, се насаждат термините, които обрисуват разлома, който настава в връзките сред Европейския съюз и Съединени американски щати. Из медиите, по публични и неофициални срещи се приказва от европейски политици и коментатори против президента на Съединени американски щати по подобен метод, че понякога може да се обърка човек, дали става въпрос за него или за Путин. Какъв писък се изви из пространството откакто Тръмп сътвори своя „ ръб “. Юруш, всички против Тръмп. Май тъй като за следващ път той сподели, че не му се работи дружно с брюкселските фантазьори, че не му се чака да се надоуми Организация на обединените нации и пожела да се заеме самичък с казуса, за който години наред никой не си мръдна пръста в Европа, пък и в „ тези “ Съединени американски щати от преди. Заболя ги искащите, че за следващ път ги подминаха като участници в решение на световен въпрос. Тук се закрещяха, а че в Абу Даби отново без тях вървят договарянията, си мълчат. Защото Зеленски си скъса ризата и им сподели какво мисли за тях.
Ами Урсула наша, като не съумя да се изяви като главнокомандващ силите на Европейски Съюз, реши да удари по Съединени американски щати по най-чувствителния за американците метод. Тръгна из света небрежно на ръка да подписва търговски съглашения, обикаля като „ миндовата кучка “ канена и неканена и всеки подписан документ афишира за победа над монопола на великите сили, т.е. на Съединени американски щати и Китай най-много. Гледат я съответните първи лица на обособените страна и й се радват като на селския вманиачен. В Индия Моди за неин хатър подписа комерсиално съглашение, чакайки тя да се сети сама, че това е единствено хартия, която няма никаква стойност след решенията на БРИКС от януарската сесия. Единственият резултат от нейния поход е, че набира в допълнение негативни точки в отношението на Тръмп към нея. Което тя си мисли, че е в нейна изгода.
Нещата стартират да замирисват неприятно. Да се опълчиш против индивида, който щем не щем е президент на велика мощ и то на тази, която е направила необхватното, с цел да може Европа да стъпи на краката си след опустошителна война, да устои на студената война и да заживее предпазена толкоз години до неотдавна безметежен и благополучен живот, то, в случай че нямаш капка признателност, най-малко би трябвало да имаш срам, да не кажа, позор. Защото президенти си отиват, само че страната остава. И тук бедата е, че когато успееш дотам да настроиш хората в тази страна против себе си, то и идващият по ред президент няма да оправи нещата. И най-много последствията за този, който плюе против вятъра. Така както се случи при руснаците и украинците, братя от една майка родени. Омразата е болест, която мъчно, да не кажа, изобщо не може да се излекува. Во веки веков. Ние го видяхме през последните десетилетия на взаимно мразене.
Какво ни остава? Да не си губим, евентуално, времето и да почваме да построяваме другата желязна завеса, тази разделяща Европа от Съединени американски щати, откакто очевидно ще продължи тази безумна борба от страна на европейските управници. А може да доживеем до нещо още по-неприятно, да се наложи да построяваме две стени по едно и също време, с цел да се защитим от великите сили, с които сме тръгнали да водиме война. Дали обаче те няма да ни заловен в своя капан в жанр „ мейд ин Аляска “. Вместо стени от тук и там, да се договорят и изградят една също толкоз висока и яка ограда към нас, да ни оставят както в миналото зад берлинската стена и да ни се радват отдалече и отвисоко, по какъв начин ще се оправяме без газ, без нефт, без оръжие, единствено със сладко брюкселско кафе и хубави приказки за светлото бъдеще.
Явно няма да им пристигна мозъка на евролидерите и още веднъж ще би трябвало да тръгнат тракторите, а след тях и другите транспортни средства. Ще ги последват и хората пешком и няма да може никой да ги спре. Защото и тези, които ще бъдат изпратени да ги спрат, също желаят като тях просто едно само нещо, да бъдат оставени европейците да живеят обикновено и да се усещат част от плане
Досега беше елементарно. От зората на демокрацията взехме навика, разграничени да се кръщаваме със какви ли не термини, да не кажа, прякори. Помните началото - „ кой не скача, е червен “. От скоро, към този момент в по други времена отново се активизирахме в този тип словесно творчество. Например, който не е „ искащ “, на момента го дамгосваме като путинист. Политическата обстановка обаче не дава мира на брюкселските езиковеди и им даде още по-широки благоприятни условия за развиване на словесно благосъстояние. Защото, както е посочено в измисления от тях самите закон, който не мисли и не приказва както би трябвало, предстои на наказания. Ето че към този момент имаме всички учредения да прибавим към политическата лексика още един термин по същия метод комплициран на избраното му от брюкселските даскали местенце. Сега, който не е склонен с тях и не е путинист, то тогава няма по какъв начин да не е тръмпист. Да не приказваме, че в описите им бяха подредени хора, които съгласно висшата оценка заслужават да им се пришият на ревера не една, не и жълти както в миналото, а цели две звезди в съветски и американски разцветки. За да се отличават отдалече от верноподаните евроатлантици и да се знае, че те са по едно и също време и путинисти и тръмписти.
Интересното е, че този нов тип словооплюване е приоритет сякаш единствено на брюкселската камарила и на нейните правилни съподвижници у нас. В ответния лагер царува съвсем цялостно безмълвие. Няма и признак за сходни езикови първи проблясъци. Ако вървим по логиката на настоящия продан на политическа реторика, би трябвало да е заслужено и във всички случаи справедливо изключително при сегашните противостояния да бъдат отличими със съответните яркозвучащи названия представителите на искащите, че и на техните номенклатурни служители в Брюксел. Така да вземем за пример, измежду тях, в случай че вървим по словесните правила, би трябвало да има „ лайнисти “, или „ калисти “, или „ рютисти “ и всевъзможен различен оглупял евродивеч, който шари напред обратно и си търси белята да бъде отстрелян.
До Китай към момента не са стигнали създателите на новата терминология в политическия език. Въздържат се – това не ти е Тръмп да овикваш - още да нарекат избрани хора сизипинисти. Наскоро Канада, щом видя, какво й готви Тръмп, без да се мае, отвори вратите за Китай. Който пък по своя табиет пъргаво почва да се настанява там, изпреварвайки специфичните елементи на Съединени американски щати. И какво тогава, да назовем министър ръководителя на Канада сизипинист ли? Въпреки, че му наподобява, в случай че слуша човек приказките му в Давос, които без подозрение си бяха чиста проба изплезване против логореята на Тръмп. Сега пък правилният на Тръмп финландец се е запътил към Китай, сякаш да подписва търговски съглашения, а може би да извърши мимоходом и други поръки. Него напълно няма по какъв начин да назовем сизипинист.
Трябва въпреки всичко да си признаем, че и да се вършим на каквито и да сме, и да не сме, последно време всичките в Европа ни закичиха с термина зеленист. Мърморим и мрънкаме сякаш че виждаме, какво става в Украйна, къде отиват парите ни, що за зрънце е Зеленски, обаче си налягаме парцалите строени под брюкселските флагове и станали до последния европеец, както сподели Урсула, зеленисти. Някак си към този момент не е лицеприятно, някой да рече инцидентно, че е антизеленист. Това се приема като неприятно звук, да не кажа, като засегнатост на националното ни достолепие, колкото и да е останало от него. Как по този начин ние ще забравим за Украйна и ще си мислим единствено за нас като, да речем, българисти. Ако тук там е останал към момента някой българист, той предстои на съответните наказания като публично неосведомен субект. Скоро на наша територия към известните бойковисти и пеевисти, ще се прибавят и радевистите. И ние за следващ път, забравяйки, че не сме българисти, а естествени българи, ще продължим да си кюскаме главите за наслаждение на нашия политически хайлайф.
Всичките споделени мисли са, несъмнено, със статут на наивистични, по-скоро пейзажни разсъждения или просто приказки, с цел да се каже нещо любознателно по въпроса. Прави усещане обаче, че все по-масово, както се споделяше в миналото, се насаждат термините, които обрисуват разлома, който настава в връзките сред Европейския съюз и Съединени американски щати. Из медиите, по публични и неофициални срещи се приказва от европейски политици и коментатори против президента на Съединени американски щати по подобен метод, че понякога може да се обърка човек, дали става въпрос за него или за Путин. Какъв писък се изви из пространството откакто Тръмп сътвори своя „ ръб “. Юруш, всички против Тръмп. Май тъй като за следващ път той сподели, че не му се работи дружно с брюкселските фантазьори, че не му се чака да се надоуми Организация на обединените нации и пожела да се заеме самичък с казуса, за който години наред никой не си мръдна пръста в Европа, пък и в „ тези “ Съединени американски щати от преди. Заболя ги искащите, че за следващ път ги подминаха като участници в решение на световен въпрос. Тук се закрещяха, а че в Абу Даби отново без тях вървят договарянията, си мълчат. Защото Зеленски си скъса ризата и им сподели какво мисли за тях.
Ами Урсула наша, като не съумя да се изяви като главнокомандващ силите на Европейски Съюз, реши да удари по Съединени американски щати по най-чувствителния за американците метод. Тръгна из света небрежно на ръка да подписва търговски съглашения, обикаля като „ миндовата кучка “ канена и неканена и всеки подписан документ афишира за победа над монопола на великите сили, т.е. на Съединени американски щати и Китай най-много. Гледат я съответните първи лица на обособените страна и й се радват като на селския вманиачен. В Индия Моди за неин хатър подписа комерсиално съглашение, чакайки тя да се сети сама, че това е единствено хартия, която няма никаква стойност след решенията на БРИКС от януарската сесия. Единственият резултат от нейния поход е, че набира в допълнение негативни точки в отношението на Тръмп към нея. Което тя си мисли, че е в нейна изгода.
Нещата стартират да замирисват неприятно. Да се опълчиш против индивида, който щем не щем е президент на велика мощ и то на тази, която е направила необхватното, с цел да може Европа да стъпи на краката си след опустошителна война, да устои на студената война и да заживее предпазена толкоз години до неотдавна безметежен и благополучен живот, то, в случай че нямаш капка признателност, най-малко би трябвало да имаш срам, да не кажа, позор. Защото президенти си отиват, само че страната остава. И тук бедата е, че когато успееш дотам да настроиш хората в тази страна против себе си, то и идващият по ред президент няма да оправи нещата. И най-много последствията за този, който плюе против вятъра. Така както се случи при руснаците и украинците, братя от една майка родени. Омразата е болест, която мъчно, да не кажа, изобщо не може да се излекува. Во веки веков. Ние го видяхме през последните десетилетия на взаимно мразене.
Какво ни остава? Да не си губим, евентуално, времето и да почваме да построяваме другата желязна завеса, тази разделяща Европа от Съединени американски щати, откакто очевидно ще продължи тази безумна борба от страна на европейските управници. А може да доживеем до нещо още по-неприятно, да се наложи да построяваме две стени по едно и също време, с цел да се защитим от великите сили, с които сме тръгнали да водиме война. Дали обаче те няма да ни заловен в своя капан в жанр „ мейд ин Аляска “. Вместо стени от тук и там, да се договорят и изградят една също толкоз висока и яка ограда към нас, да ни оставят както в миналото зад берлинската стена и да ни се радват отдалече и отвисоко, по какъв начин ще се оправяме без газ, без нефт, без оръжие, единствено със сладко брюкселско кафе и хубави приказки за светлото бъдеще.
Явно няма да им пристигна мозъка на евролидерите и още веднъж ще би трябвало да тръгнат тракторите, а след тях и другите транспортни средства. Ще ги последват и хората пешком и няма да може никой да ги спре. Защото и тези, които ще бъдат изпратени да ги спрат, също желаят като тях просто едно само нещо, да бъдат оставени европейците да живеят обикновено и да се усещат част от плане
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ