Линда Александрийска: Жената е излъчване
Линда е фотограф. От тези, които вършат живота да наподобява по-хубав. Гледайки фотографиите, които прави, започвам да имам вяра, че хубостта в действителност е в очите на този, който гледа, в тази ситуация - снима. Линда обича детайла, търси финото, ненатрапчиво наличие, и преследва мига, който в никакъв случай няма да се повтори. Веднъж писахме за вълненията, които провокира една момичешка фотосесия, в този момент питаме Линда по какъв начин тя вижда нещата.
Как откри фотографията или по какъв начин тя те откри?
Както се случва с множеството хубави неща в живота, се открихме много късно. Дядо ми беше прочут софийски фотограф и постоянно като дете прекарвах вечерите в неговата фотолаборатория, само че аз се възпламених по фотографията едвам откакто навърших 30. Отначало беше просто занимание, само че удивителното е, че за първи път в живота си имах занимание, което не ми омръзваше. И колкото повече снимах, толкоз повече ми харесваше.
Била си част от корпоративния свят. Липсва ли ти той в този момент, когато се занимаваш главно с снимка?
Преди четири-пет години бях на изявление за Мениджър ПР в известна корпорация. Опитвах се да се представям на равнище, само че очевидно толкоз ми е личало отношението към корпоративния свят, че най-после провеждащата изявлението се обърна към мен и в прав текст ми сподели: “Линда, би трябвало ни корпоративно животно! ” Да, корпорациите не са за всеки – офисите от стъкло, костюмите, маркетинг брифовете, таргетите – не са моята дрога. Смисълът за себе си открих в снимането, търсенето на светлината, усмихнатите лица на хората, които фотографирам и думата “благодаря ”.
Как ти хрумна да правиш будоарна снимка?
Гледах семинари с присъединяване на Сю Брайс – австралийски портретен фотограф, и тогава пламна искрата. Това, което тя прави, е по-скоро в жанра “Съвременни портрети ” – портрети на елементарни дами, които през нейния обектив наподобяват като излезли от списание. Хареса ми това, че този тип снимка дава убеденост и самочувствие на дамите.
Вярно ли е, че всяка жена може да бъде красива?
Да, единствено при едно изискване. Да има излъчване;)
Хубави сватби ли вършат българите? Спазват ли традицията или следват западния модел?
Да, одобрявам българските сватби. Като брачен фотограф попадам и на по-традиционни тържества и на такива без никакви ритуали, които са по-скоро обилни купони. Напоследък доминират по-скоро вторите. Танцът с пилето и кокошката ще останат в историята, изместени от хвърлянето на жартиери и букети и чупенето на чаши.
Каква е положителната сватбена снимка?
Репортажна, ненатрапчива и достоверна. Сватбеният фотограф би трябвало да успее да улови всички моменти, които носят духа на този ден – подготовката на булката, сълзите в очите на майките /понякога и на бащите/, погледите, жестовете и страстите, които витаят във въздуха. Добрата сватбена снимка е онази, която ще накара даже хора, които не са участвали на сватбата, да почувстват настроението на деня.
Заразително ли е щастието?
Абсолютно. След всяка женитба, която фотографирам, си потеглям усмихната и заредена с хубави страсти.
Ако можеше да си поръчаш персонална фотосесия при някой знаменит фотограф, кого би избрала?
При Сю Брайс – www.suebryce.com
Когато беше дребна, каква искаше да станеш?
Хм, сервитьорка, художничка, носителка на Оскар/в този ред/. Не се смейте де, вие не сте ли си мечтали по какъв начин взимате Оскар в ослепителна рокля и благодарите на Академията, фамилията си и всички останали?:)
Ти по кое време разбра, че си хубава?
Късно, откакто с мои приятелки фотографки започнахме да се снимаме една друга и да си пращаме фотоси.
Бързо или постепенно?
Когато попадна в чужд град, първите един два дни не обичам да изваждам фотоапарата. Обичам да опознавам улиците постепенно с другите си сетива и чак когато се усещам част от мястото стартирам да фотографирам. Май в действителност хубавите неща стават постепенно.
Жената е…?
Излъчване. А излъчването е общ брой от това каква музика слуша, какви книги чете, какви рокли носи, каква походка има, каква храна избира и в каква компания я избира.
Как искаш да бъдеш обичана?
Безусловно.
Как откри фотографията или по какъв начин тя те откри?
Както се случва с множеството хубави неща в живота, се открихме много късно. Дядо ми беше прочут софийски фотограф и постоянно като дете прекарвах вечерите в неговата фотолаборатория, само че аз се възпламених по фотографията едвам откакто навърших 30. Отначало беше просто занимание, само че удивителното е, че за първи път в живота си имах занимание, което не ми омръзваше. И колкото повече снимах, толкоз повече ми харесваше.
Била си част от корпоративния свят. Липсва ли ти той в този момент, когато се занимаваш главно с снимка?
Преди четири-пет години бях на изявление за Мениджър ПР в известна корпорация. Опитвах се да се представям на равнище, само че очевидно толкоз ми е личало отношението към корпоративния свят, че най-после провеждащата изявлението се обърна към мен и в прав текст ми сподели: “Линда, би трябвало ни корпоративно животно! ” Да, корпорациите не са за всеки – офисите от стъкло, костюмите, маркетинг брифовете, таргетите – не са моята дрога. Смисълът за себе си открих в снимането, търсенето на светлината, усмихнатите лица на хората, които фотографирам и думата “благодаря ”.
Как ти хрумна да правиш будоарна снимка?
Гледах семинари с присъединяване на Сю Брайс – австралийски портретен фотограф, и тогава пламна искрата. Това, което тя прави, е по-скоро в жанра “Съвременни портрети ” – портрети на елементарни дами, които през нейния обектив наподобяват като излезли от списание. Хареса ми това, че този тип снимка дава убеденост и самочувствие на дамите.
Вярно ли е, че всяка жена може да бъде красива?
Да, единствено при едно изискване. Да има излъчване;)
Хубави сватби ли вършат българите? Спазват ли традицията или следват западния модел?
Да, одобрявам българските сватби. Като брачен фотограф попадам и на по-традиционни тържества и на такива без никакви ритуали, които са по-скоро обилни купони. Напоследък доминират по-скоро вторите. Танцът с пилето и кокошката ще останат в историята, изместени от хвърлянето на жартиери и букети и чупенето на чаши.
Каква е положителната сватбена снимка?
Репортажна, ненатрапчива и достоверна. Сватбеният фотограф би трябвало да успее да улови всички моменти, които носят духа на този ден – подготовката на булката, сълзите в очите на майките /понякога и на бащите/, погледите, жестовете и страстите, които витаят във въздуха. Добрата сватбена снимка е онази, която ще накара даже хора, които не са участвали на сватбата, да почувстват настроението на деня.
Заразително ли е щастието?
Абсолютно. След всяка женитба, която фотографирам, си потеглям усмихната и заредена с хубави страсти.
Ако можеше да си поръчаш персонална фотосесия при някой знаменит фотограф, кого би избрала?
При Сю Брайс – www.suebryce.com
Когато беше дребна, каква искаше да станеш?
Хм, сервитьорка, художничка, носителка на Оскар/в този ред/. Не се смейте де, вие не сте ли си мечтали по какъв начин взимате Оскар в ослепителна рокля и благодарите на Академията, фамилията си и всички останали?:)
Ти по кое време разбра, че си хубава?
Късно, откакто с мои приятелки фотографки започнахме да се снимаме една друга и да си пращаме фотоси.
Бързо или постепенно?
Когато попадна в чужд град, първите един два дни не обичам да изваждам фотоапарата. Обичам да опознавам улиците постепенно с другите си сетива и чак когато се усещам част от мястото стартирам да фотографирам. Май в действителност хубавите неща стават постепенно.
Жената е…?
Излъчване. А излъчването е общ брой от това каква музика слуша, какви книги чете, какви рокли носи, каква походка има, каква храна избира и в каква компания я избира.
Как искаш да бъдеш обичана?
Безусловно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ