„Пуритани“, опера в 3 действия от Винченцо Белини
Либрето: Карло Пеполи (по романа „ Пуритани “ от Уолтър Скот)
Първо осъществяване: 25 януари 1835 година, Гранд опера, Париж
Място и време на действието: Шотландия, в замъка Плимут и имението на Уолтън, 1658 година.
Действащи лица:
- Пуритани:
• Лорд Гуалтиеро Уолтън, татко на Елвира – бас
• Сър Джорджо Уолтън, негов брат – бас
• Елвира Уолтън, избраница на Артуро – сопран
• Сър Рикардо Форт, лидер на пуританите – баритон Сър Бруно Робъртсън, офицер – тенор
- Роялисти:
• Енрикета ди Франча, вдовицата на Чарлз I – мецосопран
• Лорд Артуро Талбот, последовател на Стюартите – тенор
Първо деяние
В своята цитадела пуританските бойци чакат победа над роялистите. Но техният пълководец Рикардо е унищожен. Той би трябвало да се ожени за Елвира, откакто получи благословията на татко ѝ, само че преди малко научава, че вместо това тя ще се ожени за същинската си обич – роялиста Артуро. В идната сцена Елвира, към момента вярваща, че ще бъде принудена да се омъжи за Рикардо, отива смутена при Джорджо, който е неин чичо. Но Джорджо ѝ споделя, че е убедил татко ѝ да ѝ разреши да се омъжи за Артуро, макар че е зложелател. Навън селяни и бойци приветстват учтиво Артуро.
Междувременно... в крепостта е арестувана мистериозна благородничка – за нея се приказва, че е сътрудник на краля. Когато схваща, че Артуро е роялист, тя уединено му разкрива, че е кралица Енрикета. Тя се опасява че ще бъде екзекутирана като брачна половинка си, а Артуро дава обещание да я избави. Тогава Елвира идва в сватбената си рокля в игриво въодушевление и слага воала си над главата на мистериозната дама. Артуро осъзнава, че сватбеният воал може да бъде потребна дегизировка за подкрепяне бягството на кралицата. Докато двамата се пробват да избягат ги пресреща Рикардо. Мислейки, че забулената жена е Елвира, той провокира Артуро на двубой. Но откакто разпознава пандизчията той им разрешава да избягат, тъй като знае, че в този момент ще бъде невероятно неговият противник да се върне. Пуританите виждат двойката да бяга и ги осъжда като предатели, до момента в който Елвира има вяра, че Артуро я е изоставил поради друга жена и полудява от тъга.
Второ деяние
Пуританите се тормозят, че Елвира може да почине от тъга. Те притискат Джорджо за вести за нея. Неговата тъжна песен, разказва по какъв начин тя се скита в замъка, изпълнявайки сватбената си гала. Понякога тя си показва, че вижда Артуро – и по-късно е съкрушена, когато осъзнава грешката си.
Командирът Рикардо оповестява, че Парламентът е осъдил Артуро на гибел и приканва за гонене, с цел да бъде изправен беглецът пред съд. Но всеки стопира, когато чуе гласа на Елвира. Тя стартира своята превъзходна сцена на полудяването зад сцената, като пее рефрена на арията: „ Върнете ми вярата или ме оставете да умра “. И тогава влиза. Отначало Елвира е унила, когато си спомня по какъв начин Артуро е заречен да ѝ бъде правилен – „ Qui la voce “. След това става маниакално радостна, призовавайки всички да танцуват и звучи същата оживена оркестрова сватбена музика от първо деяние, която като че ли се пресъздава в съзнанието ѝ. Сърцераздирателно е, когато тя сбърква Рикардо с Артуро – тъй като той към момента е изумен от нея. Вижда го да плаче и споделя, че подозира, че и той знае какво значи да обичаш. След това тя повтаря първичното си ламенто, като този път споделя: „ Вземете живота ми или върнете любовта ми. “
Агонията на Елвира подтиква Джорджо към деяние. Той се пробва да убеди Рикардо да избави живота на Артуро поради нея. Джорджо стартира с внушението, че самият Рикардо носи известна отговорност за това, че разрешава на пандизчията да избяга. След това той пее лирична мелодия със злокобен нюанс, предупреждавайки Рикардо, че в случай че противникът му почине, ще бъде преследван от двама призраци – Артуро и Елвира.
Джорджо се опасява, че Елвира ще почине от разрушено сърце. Рикардо е разчувстван, само че той към момента се тормози, че врагът може да нападна. Мъжете се съгласяват, че в случай че Артуро се върне с мир, ще живее. Но в случай че пристигна с оръжие, тогава макар възприятията на Елвира, той би трябвало да почине. Те се сплотяват за вълнуващата кабалета на дуета, „ Suoni la tromba “ – „ Само звукът на тръбата “. Те се заклеват да се бият до гибел за страната си.
Трето деяние
Изминали са няколко месеца откогато Артуро е изоставил Елвира в сватбения им ден. Като роялист той се излага на смъртна заплаха, като се завръща в пуританската цитадела, с цел да я види. Артуро не знае, че скръбта я е докарала до полуда. Когато се събират още веднъж, той изяснява, че е трябвало да напусне, с цел да избави своята кралица от сигурна гибел, и твърди Елвира, че тя е единствената му обич. Тогава мозъкът на Елвира стартира да се почиства, само че тя е разтърсена още веднъж, когато бойци откриват Артуро там и се втурват да го арестуват. Внезапно идват вести: роялистите са победени и всички пандизчии са помилвани. Радостта от тази вест изтрива страданието на Елвира и всички се радват, че двамата най-сетне са дружно.
Първо осъществяване: 25 януари 1835 година, Гранд опера, Париж
Място и време на действието: Шотландия, в замъка Плимут и имението на Уолтън, 1658 година.
Действащи лица:
- Пуритани:
• Лорд Гуалтиеро Уолтън, татко на Елвира – бас
• Сър Джорджо Уолтън, негов брат – бас
• Елвира Уолтън, избраница на Артуро – сопран
• Сър Рикардо Форт, лидер на пуританите – баритон Сър Бруно Робъртсън, офицер – тенор
- Роялисти:
• Енрикета ди Франча, вдовицата на Чарлз I – мецосопран
• Лорд Артуро Талбот, последовател на Стюартите – тенор
Първо деяние
В своята цитадела пуританските бойци чакат победа над роялистите. Но техният пълководец Рикардо е унищожен. Той би трябвало да се ожени за Елвира, откакто получи благословията на татко ѝ, само че преди малко научава, че вместо това тя ще се ожени за същинската си обич – роялиста Артуро. В идната сцена Елвира, към момента вярваща, че ще бъде принудена да се омъжи за Рикардо, отива смутена при Джорджо, който е неин чичо. Но Джорджо ѝ споделя, че е убедил татко ѝ да ѝ разреши да се омъжи за Артуро, макар че е зложелател. Навън селяни и бойци приветстват учтиво Артуро.
Междувременно... в крепостта е арестувана мистериозна благородничка – за нея се приказва, че е сътрудник на краля. Когато схваща, че Артуро е роялист, тя уединено му разкрива, че е кралица Енрикета. Тя се опасява че ще бъде екзекутирана като брачна половинка си, а Артуро дава обещание да я избави. Тогава Елвира идва в сватбената си рокля в игриво въодушевление и слага воала си над главата на мистериозната дама. Артуро осъзнава, че сватбеният воал може да бъде потребна дегизировка за подкрепяне бягството на кралицата. Докато двамата се пробват да избягат ги пресреща Рикардо. Мислейки, че забулената жена е Елвира, той провокира Артуро на двубой. Но откакто разпознава пандизчията той им разрешава да избягат, тъй като знае, че в този момент ще бъде невероятно неговият противник да се върне. Пуританите виждат двойката да бяга и ги осъжда като предатели, до момента в който Елвира има вяра, че Артуро я е изоставил поради друга жена и полудява от тъга.
Второ деяние
Пуританите се тормозят, че Елвира може да почине от тъга. Те притискат Джорджо за вести за нея. Неговата тъжна песен, разказва по какъв начин тя се скита в замъка, изпълнявайки сватбената си гала. Понякога тя си показва, че вижда Артуро – и по-късно е съкрушена, когато осъзнава грешката си.
Командирът Рикардо оповестява, че Парламентът е осъдил Артуро на гибел и приканва за гонене, с цел да бъде изправен беглецът пред съд. Но всеки стопира, когато чуе гласа на Елвира. Тя стартира своята превъзходна сцена на полудяването зад сцената, като пее рефрена на арията: „ Върнете ми вярата или ме оставете да умра “. И тогава влиза. Отначало Елвира е унила, когато си спомня по какъв начин Артуро е заречен да ѝ бъде правилен – „ Qui la voce “. След това става маниакално радостна, призовавайки всички да танцуват и звучи същата оживена оркестрова сватбена музика от първо деяние, която като че ли се пресъздава в съзнанието ѝ. Сърцераздирателно е, когато тя сбърква Рикардо с Артуро – тъй като той към момента е изумен от нея. Вижда го да плаче и споделя, че подозира, че и той знае какво значи да обичаш. След това тя повтаря първичното си ламенто, като този път споделя: „ Вземете живота ми или върнете любовта ми. “
Агонията на Елвира подтиква Джорджо към деяние. Той се пробва да убеди Рикардо да избави живота на Артуро поради нея. Джорджо стартира с внушението, че самият Рикардо носи известна отговорност за това, че разрешава на пандизчията да избяга. След това той пее лирична мелодия със злокобен нюанс, предупреждавайки Рикардо, че в случай че противникът му почине, ще бъде преследван от двама призраци – Артуро и Елвира.
Джорджо се опасява, че Елвира ще почине от разрушено сърце. Рикардо е разчувстван, само че той към момента се тормози, че врагът може да нападна. Мъжете се съгласяват, че в случай че Артуро се върне с мир, ще живее. Но в случай че пристигна с оръжие, тогава макар възприятията на Елвира, той би трябвало да почине. Те се сплотяват за вълнуващата кабалета на дуета, „ Suoni la tromba “ – „ Само звукът на тръбата “. Те се заклеват да се бият до гибел за страната си.
Трето деяние
Изминали са няколко месеца откогато Артуро е изоставил Елвира в сватбения им ден. Като роялист той се излага на смъртна заплаха, като се завръща в пуританската цитадела, с цел да я види. Артуро не знае, че скръбта я е докарала до полуда. Когато се събират още веднъж, той изяснява, че е трябвало да напусне, с цел да избави своята кралица от сигурна гибел, и твърди Елвира, че тя е единствената му обич. Тогава мозъкът на Елвира стартира да се почиства, само че тя е разтърсена още веднъж, когато бойци откриват Артуро там и се втурват да го арестуват. Внезапно идват вести: роялистите са победени и всички пандизчии са помилвани. Радостта от тази вест изтрива страданието на Елвира и всички се радват, че двамата най-сетне са дружно.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ