ЛЕВИЦАТА!“ предлага мерки за промени в държавния бюджет, които да

„ ЛЕВИЦАТА! “ предлага ограничения за промени в държавния бюджет, които да понижат бюджетният недостиг и да облекчат живота на работещите жители, заяви пред медиите Валери Жаблянов, представляващ „ ЛЕВИЦАТА! “. Той уточни, че финансовата и икономическа рецесия не трябва да бъдат стоварени върху работещите жители, а сегашните оферти за Бюджет 2023 не подхождат на ползите на огромната част от обществото. Жаблянов разяснява направения за следващ път компромис с неолибералните правила, върху които се построяват бюджетите на страната през последните години, без да се регистрира спешният миг и в стопанската система, и във финансите и в рецесията в главните финансови параметри, провокирани от събития отвън България, растящата инфлация в Европа и непредвидените разноски от страна на европейските институции в този подтекст.

Нереалистично е бюджетният недостиг да се смъкна на 3% в границите на една година – това би увредило стопанската система най-много, заради неналичието на финансови разноски. Затова „ ЛЕВИЦАТА! “ предлага ограничения за свиването му в границите на две години, последователно, като задачата е към 1 януари 2025 година България да е с 3% недостиг. Това разгласи пред медиите Георги Кадиев, като акцентира, че влизането в еврозоната не трябва да има наложителен темперамент за 2025 година. Предложените от „ ЛЕВИЦАТА! “ ограничения са разграничени в три групи – за увеличение на приходите, за понижаване на разноски и предложение за увеличение на разноски. 

В първата група ограничения – за увеличение на приходите – Кадиев акцентира неналичието на логичност, поради предстоящата средногодишна инфлация, плануваният растеж на Данък добавена стойност за тази, по отношение на предходната година, да е единствено 6,5%. Според плановете, даже без повече събираемост, приходите от Данък добавена стойност би трябвало да се качат най-малко с 10%, сподели Кадиев и добави, че при по-добра събираемост, растежът на приходите от Данък добавена стойност би трябвало да е даже по-голям. В този смисъл в тази група се залагат 800 млн. лева повече, от плануваните в този момент в бюджета 16.35 милиарда лева. 

„ ЛЕВИЦАТА! “ предлага въвеждане на еднократен налог свръхпечалба за банкови, телекомуникационния, оръжейния, горивния браншове, както и този на питателните вериги. Причината да бъдат посочени тези браншове е, че или има монополни картелни съглашения, или, с помощта на интернационална обстановка, те имат свръхпечалба. Идеята е да се ползва съществуващата формула за енергийния бранш. Като образец Кадиев уточни, че от налога свръхпечалба единствено от банковия бранш се чака 180 млн. лева доход, а в случай че се прибавят и останалите браншове, това би довело до 500 млн. лева повече в държавната хазна.  

„ ЛЕВИЦАТА! “ предлага въвеждане на напредничав корпоративен налог в две ставки – естествените 10% за компаниите в България и втора ставка за така наречен огромни предприятия от 15%. Допълнителен доход още веднъж от към 500 млн. лева се чакат от тази данъчна мярка на съществуващата база от 2021 година. Залага се също на нарастване на проекта за осъществяване от приходите от акцизи със 150 млн. лева, както и нарастване на проекта за налог върху приходите на физическите лица със 100 млн. лева. 

Във втората група ограничения – за понижаване на разноските е планувано понижаване на финансовите разноски от 10.5 милиарда лева на 7.5 милиарда лева, което икономисва 3 милиарда лева на държавния бюджет. 

В третата група ограничения – за увеличение на разноските - „ ЛЕВИЦАТА! “ предлага нарастване на минималната работна заплата на 850 лева от 1 юли 2023 година (допълнителен разход за бюджета от 175 млн. лева, както и спомагателни заплащания за енергийно небогати, майчинство, детска помощ. Формацията предлага и 10% нарастване на заплатите в бюджетния бранш.

Предложенията са съобразени с планувания растеж на инфлацията.

Георги Кадиев изясни, че с по този начин направените оферти от страна на „ ЛЕВИЦАТА! “ бюджетният недостиг ще се понижи с 3.75 млн. лева и той би бил в границите на 4.1% при предстоящ Брутният вътрешен продукт от 185 милиарда лева. 

Мая Манолова разяснява, че тежестта на рецесиите през днешния ден са поети напълно от работещите българи, чиито работни заплати доста изостават от растежа на инфлацията. На фона на това, корпорациите доста усилват своите облаги със 160 и повече проценти за 2022 година. Манолова акцентира и неналичието на правдивост в данъчното облагане, заради това „ ЛЕВИЦАТА! “ преглежда бюджета на 2023 година като опция справедливостта да бъде възобновена. Предложение на групировката също е смяна в данъчната система, която да регламентира въвеждане на необлагаем най-малко до размера на минималната работна заплата, до междинната работна заплата. Мерки за ограничение на тегленето на външния дълг за настоящи разноски, което да подсигурява, че държавният бюджет няма да претърпи вреди поради неразумни разходи е също предложение на „ ЛЕВИЦАТА! “. 

Румен Петков означи, че дебатът за държавния бюджет не визира дебата за раздутата държавна администрация и като образец уточни неналичието на воля на политическите партии за решение на въпроса за броя на регионалните администрации – към днешна дата 28 на брой изнесени звена на държавната администрация. Това би трябвало да бъде приспособено към потребностите на обществото, а не към интереса на една или друга ръководеща партия, сподели Петков и добави, че предложенията на „ ЛЕВИЦАТА! “ ще бъдат коментирани със синдикатите и неправителствените организации.