Тънките сметки убиха идеологиите в политиката
Леви, десни и центристи – по този начин бяхме научени да разделяме политическите играчи. Колкото и да беше релативно, това разграничаване помагаше на хората да се ориентират какво могат да чакат от дадена партия, в случай че я поддържат в похода й към властта. Сега обаче идеологическите граници сред формациите са съвсем изцяло разрушени. А гласоподавателят е оставен да сортира на сляпо – все едно прави хазартен залог и се надява да извади шанс.
Предстоящите избори затвърдиха наклонността, която последователно се постановяваше в политическия живот на страната през последните 20 години – откогато гръмовният триумф на „ царската ” партия Национална движение „Симеон Втори" ознаменува края на двупартийния синьо-червен модел. Левите и десните обединения към този момент свободно се преподреждат в каквито съдружни конфигурации намират за най-изгодни. Идеологическите етикети всеобщо отиват в кофата за отпадък. А политиците се закичват с купата на борци с „ корупционния модел ” и търсят поддръжка отвред, без оглед на политически убеждения и пристрастия.
Най-яркият образец е Мая Манолова.
Като някогашен народен представител от Българска социалистическа партия, тя беше считана за политик с лява ориентировка. На кметските избори през 2019 година, в които взе участие, Манолова обаче отсече левите си корени и се разгласи за обединител на жителите, които желаят разтрошаване на статуквото. Същото прави и в този момент със своята коалиция „ Изправи се! Мутри вън! ”. „ Битката не е сред леви и десни, сред партийни и безпартийни. Битката е на елементарните хора против невероятните пари, циничната безочливост, голямата беднотия и неправда ”, тръби Манолова.
Тази изразителност се трансформира в комфортно опрощение за събирането на шарена като дъгата коалиция. Включи се „ Движение 21 ” на Татяна Дончева – също някогашен соцдепутат, която на парламентарните избори през 2017 година се съюзи с лявата АБВ на експрезидента Георги Първанов. Към „ Изправи се! Мутри вън! ” се причисли и „ Движение България на жителите ”, което влизаше в десния Реформаторски блок и до последно крепеше кабинета „ Борисов 2 ”. В тази неразбория се омеси и друга групировка, обявяваща се за дясна – „ Единна национална партия ” на Мария Капон.
Тук изниква и напълно неразбираемият политически индивид, прочут като „ Отровното трио ”. Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов набраха известност на митингите против държавното управление през 2020 година Цялата им платформа се свеждаше до едно – да смъкнат Борисов от властта. Като наближиха изборите, троицата се разпадна – Бабикян и Хаджигенов влязоха в листите на „ Изправи се! Мутри вън! ”, а Минеков, без да е в листа, тихомълком отиде при „ Демократична България ”. Стана смешно, тъй като всеки от тях продължаваше да счита, че принадлежи към триото. А де факто са „ Отровната единица ” към Демократична България и „ Отровната двойка ” към „ изправилите се ”. Абсурдна история, откъдето и да го погледнеш.
Но какво толкоз да се чудим след появяването на „ Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ ”.
Съюзът сред Веселин Марешки и Валери Симеонов беше огромна изненада, тъй като всички помнеха отвратителните нападки, които двамата партийни водачи си разменяха в Народното събрание. Симеонов назова „ Воля ” „ уродливо политическо събитие ”, а Марешки се кълнеше, че няма да стъпи на естрада, „ осквернена ” от наличието на водача на НФСБ. Сега обаче Симеонов с един размах отпрати всичко в предишното: „ Кадрите със свадите сред мен и Веселин Марешки са от март 2019 година. Оттогава няма обидни реплики сред нас. ” Да не забравяме – по същия метод той (поне) на два пъти се караше и събираше с Волен Сидеров. А, и още нещо – „ патриотичната коалиция ” събра в себе си половин дузина партийки, покриващи огромна част от политически набор – земеделци, радикалдемократи, социалдемократи, християндемократи. За всеки гласоподавател по нещо плюс безвъзмездни медикаменти и на ниска цена бензин – такава наподобява е програмната формула на съюза Марешки – Симеонов.
Картината на предизборната мешавица у нас няма да е цялостна
без станалата популярна коалиция „ Граждани от митинга ”. Под това название се прикриха остарели партийци от всякакви цветове, а не нови за политиката лица, както човек би се подвел. Това, което порази всички, беше, че обединението събра дружно „ Съюз на комунистите в България “ със „ Съюз на свободните демократи ” на видния бивш седесар Стефан Софиянски. Бившият столичен кмет упорстваше, че станала неточност – по какъв начин той ще бъде дружно с комунистите! Никой не му повярва, несъмнено – при всичките политически, организационни и административни старания, които би трябвало да се хвърлят за сформирането на една коалиция, напряко е неуместно да приказваш, че си се объркал с кого се съюзяваш.
Къде обаче стои гласоподавателят измежду всичкото това?
От него към този момент не се чака да направи политическия си избор въз основата на някакви трайни правила. Него го приканват да гласоподава за дадена коалиция, тъй като щяла да се бори с корупцията или сплотява партии от половината политически набор, или ужким била формирана от протестиращи против статуквото жители. Като че ли това е задоволително, с цел да може някаква сходна групировка да претендира да ръководи страната.
И кой може да подсигурява на хората, че такива нестабилни предизборни формирания няма да се разпаднат при първата политическа стихия в идващия парламент? За какво и за кого ще са дали своят вот тогава гласоподавателите, когато тези обединения ги няма? Въпроси изникват доста, но отговори от политиците няма.
Предстоящите избори затвърдиха наклонността, която последователно се постановяваше в политическия живот на страната през последните 20 години – откогато гръмовният триумф на „ царската ” партия Национална движение „Симеон Втори" ознаменува края на двупартийния синьо-червен модел. Левите и десните обединения към този момент свободно се преподреждат в каквито съдружни конфигурации намират за най-изгодни. Идеологическите етикети всеобщо отиват в кофата за отпадък. А политиците се закичват с купата на борци с „ корупционния модел ” и търсят поддръжка отвред, без оглед на политически убеждения и пристрастия.
Най-яркият образец е Мая Манолова.
Като някогашен народен представител от Българска социалистическа партия, тя беше считана за политик с лява ориентировка. На кметските избори през 2019 година, в които взе участие, Манолова обаче отсече левите си корени и се разгласи за обединител на жителите, които желаят разтрошаване на статуквото. Същото прави и в този момент със своята коалиция „ Изправи се! Мутри вън! ”. „ Битката не е сред леви и десни, сред партийни и безпартийни. Битката е на елементарните хора против невероятните пари, циничната безочливост, голямата беднотия и неправда ”, тръби Манолова.
Тази изразителност се трансформира в комфортно опрощение за събирането на шарена като дъгата коалиция. Включи се „ Движение 21 ” на Татяна Дончева – също някогашен соцдепутат, която на парламентарните избори през 2017 година се съюзи с лявата АБВ на експрезидента Георги Първанов. Към „ Изправи се! Мутри вън! ” се причисли и „ Движение България на жителите ”, което влизаше в десния Реформаторски блок и до последно крепеше кабинета „ Борисов 2 ”. В тази неразбория се омеси и друга групировка, обявяваща се за дясна – „ Единна национална партия ” на Мария Капон.
Тук изниква и напълно неразбираемият политически индивид, прочут като „ Отровното трио ”. Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов набраха известност на митингите против държавното управление през 2020 година Цялата им платформа се свеждаше до едно – да смъкнат Борисов от властта. Като наближиха изборите, троицата се разпадна – Бабикян и Хаджигенов влязоха в листите на „ Изправи се! Мутри вън! ”, а Минеков, без да е в листа, тихомълком отиде при „ Демократична България ”. Стана смешно, тъй като всеки от тях продължаваше да счита, че принадлежи към триото. А де факто са „ Отровната единица ” към Демократична България и „ Отровната двойка ” към „ изправилите се ”. Абсурдна история, откъдето и да го погледнеш.
Но какво толкоз да се чудим след появяването на „ Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ ”.
Съюзът сред Веселин Марешки и Валери Симеонов беше огромна изненада, тъй като всички помнеха отвратителните нападки, които двамата партийни водачи си разменяха в Народното събрание. Симеонов назова „ Воля ” „ уродливо политическо събитие ”, а Марешки се кълнеше, че няма да стъпи на естрада, „ осквернена ” от наличието на водача на НФСБ. Сега обаче Симеонов с един размах отпрати всичко в предишното: „ Кадрите със свадите сред мен и Веселин Марешки са от март 2019 година. Оттогава няма обидни реплики сред нас. ” Да не забравяме – по същия метод той (поне) на два пъти се караше и събираше с Волен Сидеров. А, и още нещо – „ патриотичната коалиция ” събра в себе си половин дузина партийки, покриващи огромна част от политически набор – земеделци, радикалдемократи, социалдемократи, християндемократи. За всеки гласоподавател по нещо плюс безвъзмездни медикаменти и на ниска цена бензин – такава наподобява е програмната формула на съюза Марешки – Симеонов.
Картината на предизборната мешавица у нас няма да е цялостна
без станалата популярна коалиция „ Граждани от митинга ”. Под това название се прикриха остарели партийци от всякакви цветове, а не нови за политиката лица, както човек би се подвел. Това, което порази всички, беше, че обединението събра дружно „ Съюз на комунистите в България “ със „ Съюз на свободните демократи ” на видния бивш седесар Стефан Софиянски. Бившият столичен кмет упорстваше, че станала неточност – по какъв начин той ще бъде дружно с комунистите! Никой не му повярва, несъмнено – при всичките политически, организационни и административни старания, които би трябвало да се хвърлят за сформирането на една коалиция, напряко е неуместно да приказваш, че си се объркал с кого се съюзяваш.
Къде обаче стои гласоподавателят измежду всичкото това?
От него към този момент не се чака да направи политическия си избор въз основата на някакви трайни правила. Него го приканват да гласоподава за дадена коалиция, тъй като щяла да се бори с корупцията или сплотява партии от половината политически набор, или ужким била формирана от протестиращи против статуквото жители. Като че ли това е задоволително, с цел да може някаква сходна групировка да претендира да ръководи страната.
И кой може да подсигурява на хората, че такива нестабилни предизборни формирания няма да се разпаднат при първата политическа стихия в идващия парламент? За какво и за кого ще са дали своят вот тогава гласоподавателите, когато тези обединения ги няма? Въпроси изникват доста, но отговори от политиците няма.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ