За първи път в България: Люлката на българската авиация
Летище Божурище в действителност е първото непрекъснато настоящо летище в България. Неговото начало се дава от княз Фердинанд I с Указ № 2 от 2 януари 1897 година за основаване на военно кавалерийско хранилище. Около 10 години по-късно, през 1906 година тук се правят първите в България полети с балон. През 1912 година българската армия построява първите дървени постройки на летището, както и железопътната гара към него. Именно там цар Фердинанд, престолонаследникът Борис и принц Кирил ще станат измежду дребното аристократи, разрешили си риска да летят.
ДАР „ Узунов-1 “ (DAR U-1) наименуван в памет на Иван Узунов водач, воин от войната, който умира през 1925 година при тестване на австрийски аероплан
На 15 август 1915 година от летище Божурище излетява първият аероплан българско произвеждане, конструиран от Асен Йорданов. По-късно в Държавната аеропланна работилница, Божурище ще се създават серийно българските самолети „ ДАР “ (от буквите на работилницата). Бъдещ шеф на ДАР ще бъде капитан Марко Първанов, военен водач и воин от войната, който на 30 септември 1916 година реализира първата въздушна победа за българската авиация.
В края на същата 1915 година на 26 ноември там е намерено и първото българско Аеропланно учебно заведение. За 2 години в учебното заведение са подготвени над 100 водачи, наблюдаващи и аеромеханици, които по-късно се причисляват към Първо и Второ аеропланни отделения на армията.
От 1917 година под управлението на аеромеханика кап. Иван Каролев Авиопарк Божурище се развива с още постройки за работилницата, 4 огромни хангара, електрическа централа, хранилища, административни и жилищни здания, офицерско казино и аеродинамична лаборатория за тестване и разработване на крилата, както и метеорологическа и радионавигационна работа.
Авиомеханици от ДАР изпитват мотор на аероплан след ремонт
След войната обаче авиосферата ни претърпява сериозен удар, когато Ньойският контракт не разрешава на България да има авиация. Така в Божурище, под надзора на оглавяващия окупационния корпус на Антантата френски ген. Фуржу, безусловно са унищожени с огън 73 български самолета, 110 авиационни мотора, 3 аеростата, 76 авиационни картечници, бордни уреди, муниции, авиобомби и друго авиационно съоръжение. Това се случва в така наречен „ Черен хангар “, който също е опустошен, на 18 декември 1919 година През септември на идната година от Варна са докарани с трен 9 хидроплани от морската авиация за заличаване.
Поручик Симеон Петров 1912 година на борда на Блерио XI
Благодарение на Симеон Петров и офицери огромна част от българската авиационната техника въпреки всичко е избавена. 7 български самолета от видовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII дружно с десетки самолетни мотори Бенц IV и Мерцедес III и още техника са разглобени и частите са укрити по къщи, плевни и най-невероятни места от шопите. Французите желаят да унищожат напълно и пистата дружно със самите здания на летището, само че поради сериозните си познанства измежду висшите авиационни командири на Франция, Петров съумява да избави сградния фонд и летателното поле за прилагане от българския аероклуб.
ДАР 4 – единственият създаден български многомоторен аероплан
Пощата стартира да употребява самолети първо непредпазливо, откакто железниците излизат в стачка от 24 декември 1919 до 20 януари 1920 година, а по-късно на 1 април 1922 година към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива „ Отделение за въздухоплаване “ с шеф бойния авиатор Асен Агов (дядо на политика и публицист Асен Агов). Официалното предопределение на Отделение е превоз на хора, поща и товари в рамките на страната.
Само след 2 години, на 15 юли 1924 година, царски декрет №40 прави от Отделението „ Дирекция на въздухоплаването “. Започва пазаруване на техника. Франция, която преди 15 години разрушаваше авиацията ни, в този момент ни продава самолети – Потез VIII, Кодрон С-59 и Анрио ХД-14, а от англичаните взимаме Бристол 29, Тоурър и хидроплани. С укритите елементи, през 1921 година в работилницата в Божурище са съединени самолети.
Граждани преглеждат първите серийно създавани самолети в България в Държавната аеропланна работилница на летище Божурище, 1926 година
Производството на първите български серийни самолети стартира през 1924 година Те са планувани най-много за аеропланното учебно заведение, чието публично разкриване е на 15 юли 1923 година, въпреки то на процедура да не е спирало. През пролетта на идната година това произвеждане става серийно със основаването на първото българско самолетостроително дружество Държавна аеропланна работилница (ДАР) – Божурище.
През 1926 година учебното заведение е преместено в Казанлък, с цел да е по-далеч от София и полезрението на дипломатите и военни аташета на някогашната Антанта.
Редовните цивилен полети стартират на 25 октомври 1927 година в наличието на Кимон Георгиев, министъра на железниците.
Първите български авиопощенски марки издадени на 7.11.1927. които са употребени за пробния пощенски полет от Божурище през Русе до Варна на 8.11.1927. и по противоположния маршрут на 11 ноември същата година.
На 27 юни 1937 година, на летище Божурище без да чака отпадането на рестриктивните мерки от Ньойския контракт цар Борис III връчва на новосформираните въздушни полкове осветени бойни флагове. От този ден българската военна авиация публично е възродена. През 1943 година Божурище ще е последното летище, на което царят ще кацне няколко дни преди да почине.
В края на годината отново от там излетява за финален пердах, против 150 американски бомбардировачи и 50 изтребителя, именитият Димитър Списаревски.
Як-9
С идването на комунизма идва и превъоръжаването на Военновъздушни сили със руски самолети и в Божурище се подреждат изтребители Як-9.
От 1948 година Божурище към този момент не е военно отделение, а единствено база на Софийския аероклуб и на организациите за подпомагане на защитата (ОСО). Тези организации обаче са премахнати през 1992 година и по този начин летище Божурище минава напълно към Министерство на защитата, което по-късно го дава на Министерството на младежта и спорта
На последното си съвещание преди оставка държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи заменя 1 045 532 кв. м. държавен терен и здания на летище Божурище, които са обществена благосъстоятелност, против 106 жилището в София и Пловдив. Летището е обещано на италианския тръст „ Индустриален парк “. Има следствие на прокуратурата, като за забъркани в заменката с изключение на самите министри са обвинени Веселин Боянов, Георг Цветански, Красимир Гергов, Лилия Махмуд Абдула, брачна половинка на Красимир Катев, министър председателите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев и други Сделката въпреки всичко завършва през 2007 година
…
Днес летището е в листата на културните монументи на България.
През месец юни 2014 година събаряне на статута притежателите на терена стартират подготовката му за реализация на капиталовия им план за индустриална зона, дело на арх. Реймондо Флакомио.
През 2016 година летище Божурище отново е оповестено за монумент на културата от министър Вежди Рашидов, което изправя задграничните притежатели пред два разновидността – да го върнат на страната или да го възстановят като летище.
